Джеймс Елиът
Краят на играта (52)

52

Светлините на яхтите, пуснали котва в пристанището, искряха като диаманти в тъмните води. Бос и само по къси панталони и тениска, Стафърд загреба и отблъсна гумената лодка от платформата. Оттласкваше се от другите лодки, където беше възможно, за да насочи своята към „Непобедимите“, а Джанет наблюдаваше двамата мъже на кърмата и оглеждаше палубата за третия, като внимаваше дали няма признаци, че са усетили, че ги следят.

Гумената лодка имаше две предимства: Бен щеше да стигне сух до яхтата, защото ако доплуваше, щеше да остави мокри следи и да разкрие присъствието си, освен, това с нея Джанет можеше да се приближи към кърмата, да заговори двамата мъже и така да ги държи ангажирани, за да не влязат неочаквано, докато Стафърд си свършеше работата и бе готов да се върне на брега.

Водата в пристанището беше спокойна, когато стигнаха до стълбата на „Непобедимите“. Бен гребеше от дясната страна, за да не го видят от палубата, и като достигна стълбата, се хвана за нея и излезе от лодката. Без да каже нито дума, Джанет пое греблата и продължи към кърмата, откъдето се чуваха гласовете на двамата мъже.

„Непобедимите“ бе пуснала котва най-навътре в океана. Страната без люкове бе обърната към пристанището, а от десния й борд се виждаше само огряната от луната водна повърхност и далечните светлинки на остров Ангила. Затова Стафърд нямаше защо да се тревожи, че някой на яхтата можеше да го види, докато се катереше по стълбата, метнал непромокаемата чанта на гръб.

Като стъпи на борда, той се прилепи към външната стена и надникна към предната палуба. Не виждаше никого и чуваше само гласа на Джанет, която викаше към двамата мъже на кърмата, докато гребеше покрай кила:

— Каква красива яхта!

— Така е — отвърна единият, а Бен знаеше, че Джанет напълно ще привлече вниманието им за колкото време му е необходимо.

Отвори вратата срещу стълбата и влезе в коридорчето между трапезарията и кабинета на собственика. Беше научил наизуст плана на главната и долната палуба от схемите в брошурата, изпратена му по факса от нюйоркския адвокат, затова веднага пое по стълбата вляво на коридора. Остана неподвижен няколко секунди и се ослуша дали по шумовете в яхтата няма да проличи, че са го усетили да влиза.

Още се тревожеше къде ли е третият член от екипажа, но тъй като не чу нищо обезпокоително, спусна се по стълбата към долната палуба точно пред машинното отделение, където спря за миг, за да се ориентира, преди да продължи към каютите на моряците. Спря между столовата на екипажа и кабината на механика, където според схемата трябваше да има отвор на пода. Веднага го намери под малък ориенталски килим, сложен, за да го прикрива.

Нави килима и го подпря настрани с надеждата, че ако някой мине, ще реши, че друг член на екипажа е влизал вътре по работа. Вдигна капака, спусна се вътре и отново затвори. Сега беше точно там, където искаше — между двата резервоара с гориво зад предната стена на яхтата.

Веднага дръпна ципа на непромокаемата чанта и извади нещата, които бе взел от приятеля си в Маями: деветволтова батерия, дигитален отброител на времето, тънък като молив детонатор с малък допълнителен заряд и два калъпа от по триста грама пластичен експлозив. Когато приключи прецизното свързване на елементите, нагласи таймера така, че веригата между батерията и детонатора да се затвори след двайсет и четири часа и да взриви мощната бомба, когато яхтата е в открито море на път за Аруба.

Стафърд разчиташе, че информацията, която Джанет бе получила от моряка в бара за отпътуването на яхтата, е вярна и че нищо няма да забави „Непобедимите“ след този час. Искаше експлозията да стане, когато е насред океана и далеч от пристанището на Маригот, защото така нямаше опасност някой невинен случаен минувач да пострада или да бъде убит. Затова с Джанет се бяха разбрали, в случай че лодката не тръгнеше поне три часа преди взрива, Стафърд да се обади анонимно на шефа на порта и да му каже къде да намери бомбата и как да я обезвреди.

Той внимателно провери и препровери таймера и връзките му, преди да пъхне детонатора в пластичния експлозив. След това постави бомбата между предната стена и резервоарите — така добре бе скрита, че можеше да я намери само човек, който специално бе тръгнал да я търси.

Погледна часовника си. Вече седемнайсет минути бе на борда. Закопча чантата и я метна на гръб, след това спокойно и бързо започна да заличава следите. Върна се пред люка, затвори капака и сложи килимчето на мястото му. Пъргаво премина по коридора, спря в подножието на стълбата и се ослуша, преди да се върне при горния вход, като все още се притесняваше, че не бе открил третия член на екипажа.

Когато стигна върха на стълбата, Бен замръзна. Пред прозорчето на външната врата, на не повече от три метра разстояние, видя третия моряк. Стоеше на върха на външната стълба, пушеше цигара и се взираше в далечните светлинки на Ангила. Стафърд бавно се приведе, като избягваше резките движения, които мъжът можеше да забележи с периферното си зрение. Внимателно се върна надолу по стълбата, така че само част от главата му да се подава, за да може през стъклото на вратата да наблюдава моряка.

Бен го видя как се извърна и тръгна към кърмата. Когато го изгуби от очи, се изкачи внимателно по стълбата, а като стигна в коридорчето, се прилепи към стената и надникна през стъклото на вратата. Сега мъжът беше с гръб към него. Все още крачеше към кърмата и беше стигнал до терасата на предната палуба.

Стафърд отвори вратата и чу какво бе привлякло вниманието на моряка — смехът на Джанет се носеше над водата. Мъжът беше вече напълно изчезнал от погледа му, намираше се в далечния край на палубата, на върха на стълбите към кърмата. Бен се промъкна през вратата, отиде до външната стълба и заслиза надолу. Когато приближи водната повърхност, левият му крак се закачи на едно стъпало. Рязкото движение, с което възвърна равновесието си, накара непромокаемата торба на гърба му да се залюлее и да се блъсне в борда на яхтата.

Мъжът на предната палуба чу глухото тупване. Обърна се и тръгна бързо по посока на звука, като преди това извади пистолета си от кобура на кръста, покрит от ризата. Застана на върха на външната стълба, погледна надолу, а след това се взира по цялата дължина на яхтата цели две минути, после хвърли цигарата си през борда и се върна на предния мостик, откъдето се носеше смехът на съекипажниците му.

Бен изплува на повърхността на водата и шумно си пое въздух. Беше под парапета на яхтата и не можеше да бъде забелязан отгоре. Веднага заплува към лявата страна на плавателния съд и след това — към най-близката суша. Когато подмина и се скри зад една безмоторна яхта, спря да загребва и чу как Джанет вика към мъжете на кърмата:

— Да не забравите да кажете на Хари, че ще го потърся, когато пак дойде в пристанището.

Стафърд се усмихна за сетен път впечатлен от хладнокръвието и остроумието на Джанет в трудни ситуации. Също като Еди, помисли си той и заплува към малката платформа за лодки, встрани от главния кей.