Джеймс Елиът
Краят на играта (46)

46

Китлан и Маркъс забелязаха как петимата въоръжени с М–16 агенти скочиха от хеликоптера в езерото. От мястото, където бяха коленичили на границата на гората, видимостта им бе частично нарушена от висящите над скалистия неравен бряг клони и не можеха да се прицелят добре в прииждащите мъже. След като видяха обаче, че очевидно добре обученият и строго дисциплиниран екип веднага зае отбранителна позиция в гората, решиха да се възползват от това.

Чуха престрелката, която се водеше около къщата, звукът от автоматите М–16 определено доминираше. Когато до Китлан не достигнаха ответни изстрели от АК–47, на него му стана ясно, че е време да спрат загубите и да бягат. Той поведе Маркъс и двамата се оттеглиха през гората към далечния край на залива и изоставената вила, до която бяха оставили своя ландкрузър.

 

 

Стафърд стигна до лежащото край водата изстрелващо устройство на ракетата. Чу някой да бяга през гората пред него и се сниши, подпрян на коляно, очите му зашариха по бреговата линия в посока на шума. Силното кършене на клонки насочи вниманието му към гъст горски участък в рамките на полезрението му и той видя там, изпод дебелите сенки на боровете, където растителността рехавееше, да се появяват Китлан и Маркъс. Те поглеждаха от време на време през рамо и бягаха.

Бен се изправи и затича след тях. Питър го видя, спря и се прицели. Стафърд бързо се приближаваше, като пускаше кратки откоси, докато се промъкваше през дърветата, и с всеки следващ изстрел се прицелваше все по-точно. Преди Маркъс да вдигне автомата си на рамо, Бен улучи мишената. Първите куршуми се забиха в земята пред краката на Питър, следващите в краката му, а последните — в гърдите и шията му. Маркъс хвърли оръжието и се олюля назад, след това се свлече в езерото и остана да лежи неподвижен в обраслата с водорасли плитчина.

Китлан се извърна назад и видя партньора си да плува по корем във водата. Затича по-бързо по пътеката, следвайки най-малкото съпротивление, с цел да се отдалечи колкото може повече от Стафърд и да му устрои засада. Навлезе още по-дълбоко в гората и изчезна сред китка борове.

Бен го изгуби от поглед и спря да бяга. Зареди пълнител в оръжието си и тръгна бавно натам, където за последен път бе видял мъжа. Спираше на всеки два-три метра и се оглеждаше назад, в случай че е следен или някой е заобиколил зад него.

Китлан премина през боровете и спря, за да се огледа и ослуша. Беше сигурен, че Стафърд вече не го вижда, затова се просна по корем зад изсъхнал повален ствол, подпря дулото на автомата върху загиващата му кора, взря се в мерника и зачака.

 

 

Джанет бе помогнала на Куин да си свали сакото и бе направила от него превръзка за изместената му раменна става. Раната в хълбока му кървеше обилно, затова тя свали старата джинсова риза на Стафърд и я сгъна, за да послужи като тампон.

Подаде му мобилния телефон, който бе извадила от джоба на сакото.

— Може би трябва да се обадите на 911 и да повикате насам една-две линейки. Да не говорим, че ще трябва да се изнасят и труповете.

Куин взе телефона, а Джанет се изправи и огледа гората около себе си, но видя само окования с белезници за дървото мъж, чието лице бе изкривено от болка.

Агентът я видя да взема от патрондаша на гърдите си два патрона за пушката и да ги слага в цевта.

— Спокойно, специалният отряд владее положението. Освен това трябва да поговорим.

— По-късно. — Джанет излезе иззад камъните и тръгна към алеята за коли.

Куин извика след нея:

— Къде отиваш?

— На лов. — Когато стигна до алеята, погледна през рамо. — Притискай раната.

Беше чула спорадичната стрелба от другата страна на залива. Изстрелите, изглежда се отдалечаваха от къщата и тя си помисли, че знае защо. В края на алеята се обърна и побягна по главния път, който извиваше покрай далечния край на залива.

Спомни си за обраслата пътека, по която със Стафърд бяха минали по време на кроса, и когато стигна до нея, забави ход и тръгна предпазливо по края й, точно на границата й с дърветата, докато пред очите й се появиха бус и ландкрузър, паркирани край изоставена вила.

Скри се отново в гората, подмина вилата и пое още по-внимателно с насочена напред пушка. Чу нещо да прошумолява отпред, в храстите вдясно. Спря и замръзна неподвижно. До ушите й долиташе само звукът от свистящия в листата на близкия бук бриз, но знаеше, че не това бе чула.

Продължи напред, като пристъпваше, поставяйки внимателно стъпалата си едно до друго по горския килим и пренасяйки тежестта си напред. Спря, когато отново чу същия шум, и бавно огледа гъсто редите дървета пред себе си. Пулсът й се учести, когато забеляза нещо на земята, в храстите близо до китка борове. Мина по-вдясно, за да го види по-добре.

На десет метра пред нея, зад повалено дърво, лежеше Китлан и се наместваше в по-удобна позиция. Лицето му бе обърнато в друга посока, а погледът му бе впит в мерника на автомата. Джанет вдигна пушката на рамо и тръгна през дърветата, като на всяка крачка се спираше, докато безшумно стигна до него.

Китлан беше толкова погълнат и съсредоточен в дърветата пред себе си, че изобщо не забеляза приближаването й. Чу някакъв шум вляво от себе си, погледна и видя Стафърд на двайсетина метра да оглежда земята покрай езерото за следи. Наблюдаваше го как откри мястото, от което Тони бе поел през гората, и как се насочва право към поваленото дърво.

Китлан се обърна по-наляво, опря буза в приклада на автомата и се прицели. Забеляза, че Стафърд носи предпазна жилетка, и вдигна мерника към главата му. Тъкмо се канеше да дръпне спусъка, когато леко шумолене зад гърба му изпрати ледени тръпки по гръбначния му стълб.

На няколко метра от него стоеше Джанет с вдигната, на рамо пушка и леко притискаше спусъка.

— Хвърли оръжието. — Гласът й беше малко по-силен от шепот, и в него нямаше напрежение.

Китлан замръзна. Лежеше напълно неподвижен и гледаше приближаващия се през дърветата Стафърд, който не подозираше за драмата, разиграваща се близо до него.

Джанет отново заговори със същия спокоен и лишен от емоции тон:

— Имаш два избора. Да хвърлиш оръжието или да умреш. На мен ми е все едно.

Китлан се хвана за това, което му се стори единствената възможност за бягство. Прецени, че за момента Стафърд представлява по-малка заплаха, съсредоточи се върху Джанет и с рязко ловко движение се обърна по гръб, за да стреля в нея. Постъпката му беше отчаяна и зле преценена.

Преди да успее да извърне дулото на оръжието си, към Джанет, тя стреля и прати осемнайсет 38-калиброви куршума в гърдите и главата на Китлан.

При звука на изстрелите Бен затича към дебелите сенки на високите борове, а дулото на автомата му следваше погледа му. Стигна до поваленото дърво и видя Джанет да стои до безжизненото тяло на Китлан.

Тя се обърна към него, а очите й бяха безизразни като гласа й.

— Мислиш ли, че той е един от хората, които убиха Еди?

Стафърд прецени ъгъла на видимост, който мъжът бе имал зад поваленото дърво, и разбра, че щеше да е мъртъв, ако не беше Джанет.

— Благодаря. Щях да се натреса право на мерника му.

Двамата чуха някакъв звук от гората и бързо извърнаха оръжията в посоката, откъдето идваше, но ги свалиха, когато видяха специалният отряд да се появява пред тях сякаш от нищото.

Ръководителят на екипа пристъпи към тях, а останалите агенти продължиха да оглеждат гората наоколо. Той погледна към тялото на Китлан.

— С него и този, който видяхме да лежи по корем в езерото, стават десет. Деветима са мъртви, един е ранен. Има ли още?

Стафърд поклати глава:

— Не, тези са всичките, които видях.

— Нали нямате нищо против да ви придружим до къщата, в случай че не сте преброили правилно?

— Никак даже.

Ръководителят на екипа се върна при хората си и ги поведе обратно, откъдето бяха дошли, а Бен и Джанет вървяха в средата на групата.

 

 

Когато стигнаха до къщата, чуха бързо приближаващи се по шосето сирени. Стафърд и Барне помогнаха на агентите да изнесат тежко ранения пилот и колегата им със счупените крака от гората и да ги оставят на кея. Върнаха се и за загиналия помощник-пилот и го сложиха близо до другите двама. Бен го покри с едно от одеялата, които Джанет донесе от къщата, за да стопли ранените, докато дойде помощ.

Куин още беше на крака и говореше с ръководителя на специалния отряд, даваше му указания да се обади в регионалния офис в Скрантън и да уреди превоза. Явно обаче изпадаше в шок от загубата на кръв и Джанет го убеди да легне на кея, уви го с топло вълнено одеяло и вдигна краката му.

Напълно бяха забравили за прикования за дървото мъж, но той започна да вика за помощ. Един от агентите отключи белезниците и го понесе на рамо към кея, където отново го окова за една греда.

Три линейки от близките селища пристигнаха минути една след друга и екипите им бързо пристъпиха към действие. Разпънаха носилките и извадиха апаратурата от колите. Околността се оживи като при карнавал, когато и четири щатски полицейски патрулки, последвани от три автомобила на шерифството и две коли на градските ченгета, пристигнаха почти в керван и изпълниха с хора гората пред къщата. Сред шума от радиостанции и мигащи светлини представителите на различните правозащитни органи започнаха да спорят за приоритетите си на местопрестъплението.

Куин бе поставен на носилка и един от екипите на „Бърза помощ“ веднага превърза раната на хълбока му, за да спре кървенето. Сложиха му системи с физиологичен разтвор, свалиха сакото от изместеното рамо и му направиха истинска превръзка.

Стафърд влезе в къщата и се върна точно преди да натоварят Куин в линейката. Сакото му бе метнато върху краката и Бен пъхна във вътрешния му джоб дискетата и двете осеммилиметрови видеокасети, които бе взел от апартамента на Рамзи.

Куин го забеляза и попита:

— Какво е това?

— Ако се окажа прав, тук са отговорите на всичките ви въпроси.

— Все пак ще трябва да поговорим.

— Все още не сте ми дали разумна причина защо.

Куин се усмихна въпреки болката.

— Мога да изтъкна двайсет милиона причини.

Стафърд го изгледа безизразно.

Джанет чу разговора им, тъй като се намираше наблизо, отиде при тях и бързо се включи:

— Пристигнахте с тежката артилерия точно навреме, Куин. Благодаря ви.

— Няма защо. Повтарям и на двама ви: трябва да поговорим и ще говорим.

Джанет се усмихна и намигна.

— Разбира се. Когато се почувствате по-добре.

— Разчитам на това. И друго — послушайте ме й се оттеглете от тази игра веднага. Тайните служби ще поемат оттук. Не си търсете повече белята.

Бен посочи към окования за кея мъж.

— Дойдоха да ни търсят.

— Покрийте се, докато оправя нещата. — Том погледна Джанет право в очите. — Ще открием кой е дал заповед да убият брат ви, който и да е той.

Тя помръкна.

— Нищо лично, Куин, но нали няма да се обидите, ако не се сдържа.

Екипът на „Бърза помощ“ качи носилката с агента и затвори вратите. Когато линейката потегли, Стафърд се огледа, за да се увери, че никой не го чува, и се обърна към Джанет:

— Няма да се откаже.

— Не може да докаже, че парите са в нас.

— Но знае, че сме ги взели. И ще си ги поиска.

— Вече ти казах…

— Знам — прекъсна я той. — Ще действаме, като му дойде времето.

Видяха да се приближава още една полицейска кола, която се шмугна покрай другите превозни средства, вече заели цялото свободно пространство. Шофьорът й паркира наполовина в гората на север от къщата и Джанет се усмихна, когато го видя да слиза. На униформата му имаше лейтенантски нашивки и другите, които очевидно бяха очаквали пристигането му, бързо се скупчиха около него. След кратка дискусия един от мъжете посочи към Стафърд и Джанет и лейтенантът тръгна към тях с изпънати рамене и изправен гръб.

Бастите на военната му риза бяха остри като бръснач и идеално изгладени, периферията на шапката му докосваше огледалните стъкла на очилата му. Черният му кожен колан и кобурът блестяха на следобедното слънце.

Джанет извърна иронично очи към Стафърд.

— Само му дай една полицейска палка и е готов да води парада.

Бен потисна смеха си. Спомни си как бе реагирал Еди на държането на митничаря на канадската граница и отново бе поразен колко много си приличаха братът и сестрата.

— Недей, Джанет.

— Какво? Само споделих наблюденията си. — Млъкна за миг, после продължи: — Залагам десет към едно, че ако му свалим панталоните, ще видим колосани боксерки.

— Недей, умолявам те! Не го прави. Ако го ядосаш, цяла нощ ще трябва да стоим тук. Остави ме аз да говоря. Ще му кажа какво е станало и много скоро ще си тръгнем.

— Стафърд, не наранявай чувствата ми. Наистина ли вярваш, че аз, бивш агент на Отдела за борба с наркотиците, ще попреча на колега от сродна правозащитна организация да изпълни задълженията си?

Бен само поклати глава: от опита си с Еди знаеше, че разгореше ли се веднъж този темперамент, нямаше спиране.

Мъжът спря пред тях и преди дори да успее да се представи, Джанет го вбеси, като сложи ръката си на рамото му като на стар приятел, приведе се и му заговори:

— Как си?

— Добре, благодаря, госпожо.

Полицаят се опита елегантно да се отскубне от хватката й, но тя се приближи още, палаво му се усмихна и го потупа по рамото.

— Добре. Радвам се да го чуя. Нека те попитам нещо, лейтенант. Твоите хора много държат да запазят непокътнато местопрестъплението, нали?

— Да, госпожо. Разбира се. — Погледът на полицая стана подозрителен.

Като продължаваше да го държи за рамото, Джанет посегна с другата си ръка към гърдите му и посочи към паркираната му кола на север от къщата под дърветата.

— Това твоят крузър ли е?

Полицаят погледна натам, накъдето тя сочеше.

— Да.

— Само ти предлагам, нали разбираш, но ми се струва, че ще искаш да я преместиш.

— И защо, госпожо?

— Не знам. Може под лявата ти предна гума да има труп.