Джеймс Елиът
Краят на играта (36)

36

Стафърд седеше на кушетка за прегледи в спешното отделение на Медицински център „Корнел“ и стажантът довършваше шевовете на раната на лявата му ръка, откъдето бе излязъл куршумът. През наполовина дръпнатата завеса се виждаше Джанет — със свалена блуза, да разговаря с детектив, докато лекарят преглеждаше ребрата й.

Залите бяха препълнени със сериозно ранени полицаи. За по-леко пострадалите се бяха погрижили сестрите и ги бяха оставили да чакат в коридора заедно с цяла армия от полицейски началници, пристигнали от централата в болницата, за да проконтролират състоянието на колегите си.

Вратите на спешното отделение се разтвориха и откриха навалицата от телевизионни екипи, които се бореха за по-удобна позиция зад полицейския кордон. Чу се и как репортерите започнаха да обстрелват с въпроси лейтенант Патрик Ърли, който показа значката си на униформените, запречили входа. Без да удостои пресата с внимание, Ърли сложи значката в горния джоб на спортното си сако от туид и влезе, а опитният му поглед се плъзна по претъпкания коридор и фоайето. Кимна на един заместник-началник, когото познаваше от шестте години, прекарани в разузнавателния екип на Службата за борба с организираната престъпност, след това се спря да поговори с капитана на Двайсети участък, на чиято територия бе станала престрелката от засада.

Стафърд слезе от кушетката, когато стажантът приключи с превръзката на раната му. Взе ножица от една табла наблизо и сряза окървавения ръкав на ризата си, преди да я облече. Забеляза Ърли в коридора и видя как капитанът, с когото разговаряше, сочи към залата за прегледи. Ърли влезе в залата и прегърна стария си приятел, след това го отстрани на ръка разстояние и се взря в очите му.

— Кажи ми, че това не е заради някой, престъпил гаранция, Бен. Моля те, кажи ми, че не е било така!

— Не беше.

— Капитанът от Двайсети участък казва, че не си се подчинил на заповедта му да спреш преследването. И че жената с теб се представяла за агент от Отдела за борба с наркотиците.

Стафърд кипна.

— Някои ченгета си изпускат нервите, Пади. Тя го направи само за да не ме застрелят, когато тръгнах след двамата бегълци. — И той посочи с палец капитана от Двайсети участък. — А това за неизпълнението на заповедта е пълна глупост. Обадих се на 911 веднага щом мъжът от БМВ-то започна да стреля по нас. Канехме се да се оттеглим, но те да устроиха засада. А тогава вашите хора никакви ги нямаше. Й какво, по дяволите, ни оставаше да направим? Да седим и да чакаме да ни изпозастрелят като животни?

Ърли вдигна ръка.

— Хей, по-кротко! Аз съм на твоя страна. Капитанът каза, че си видял единия от нападателите да се качва в такси?

— Ниският набит мъж.

— Двама униформени са намерили застрелян шофьор на такси на „Лексингтън“ и Петдесет и трета. Сигурно е твоят човек.

Ърли посочи към Джанет, която продължаваше да говори с детектива, докато си обличаше блузата.

— Коя е тя?

— Не я ли позна?

Ърли се взря за миг в нея.

— Не.

— Това е сестрата на Еди — Джанет.

— Така ли? Не съм я виждал, откакто беше на… да речем… четиринайсет. Еди казваше, че работела за Отдела за борба с наркотиците. В някакъв специален екип тук, в града. Вече не е ли там?

— Дълга история.

— Искаш ли да ми разкажеш всичко отначало докрай?

— Добре. Но ще премълча някои неща, за твое добро е.

— И какво би трябвало да значи това?

— Че не искам да те поставям в положение да избираш между дълга си на ченге и приятелството ни.

Ърли кимна внимателно в знак на съгласие, и Бен започна. Видя как в очите на приятеля му се изписа болка, когато разбра как е умрял Еди Барне.

Ърли мълчеше и си спомняше как по време на Войната в Залива Барне му бе спасил живота. Беше ранен и не можеше да се движи, Еди притича под силния вражески огън и го измъкна на гръб до хеликоптера. И тогава, както и сега, Ърли беше цели 100 килограма и 1,90 висок и се усмихна на себе си, като си припомни как Барне се бе шегувал с тежестта му, докато тичаше с него към хеликоптера: „Ако се измъкнем оттук, имам само две думи за теб, копеле дебело. Вегетариански ресторант.“

Усмивката му изчезна и той отново се натъжи.

— За последен път го видях през март — каза на Стафърд. — Дойде в града за Деня на свети Патрик. Отседна при нас с Елън. Побъркваше я с военни истории, но децата направо се влюбиха в него.

Бен довърши съкратената си версия на събитията, като премълча за парите и за проникването в апартамента на Рамзи, защото знаеше много добре, че Патрик лесно ще сглоби мозайката.

— Не трябва да си ракетен специалист, за да се сетиш, че с Еди сте взели от самолета нещо, което тези момчета си искат обратно.

— Това няма значение.

— И защо?

— Защото вече не ни преследват заради него.

— А тогава за какво?

— Не съм сигурен. Според Джанет, може би сме видели нещо, което не е трябвало. Мисля, че е права.

— Какво сте видели?

— Все още не мога да се сетя.

— И според теб ЦРУ стои зад всичко?

— По един или друг начин.

Джанет приключи разговора си с детектива и дойде при тях. Загледа се в Ърли, който я поздрави с протегната ръка:

— Аз съм Патрик…

— Знам кой си. — Тя стисна протегнатата му ръка.

Ърли стисна дланта й в своите за миг.

— Съжалявам за загубата ти. Еди ми беше приятел. Обичах го като брат.

Джанет кимна и сведе поглед:

— Знам. Често говореше за теб.

Бен се приближи към Патрик и сниши глас:

— Имаме нужда от услуга.

Ърли не отговори, а чакаше да чуе каква е услугата. Джанет му каза:

— Искам да говоря с един наркодилър на остров Райкърс. Виктор Кириленко. Арестуван е преди няколко месеца. Трябват ми само десет-петнайсет минути насаме с него в стаята за свиждания.

— Свързан ли е с това?

— Възможно е.

Ърли се поколеба, след това погледна в очите първо Джанет, после и Стафърд.

— И повече никакви стрелби. При най-малкия проблем се оттегляте и оставяте лошите на нас. Ако ви помогна и пак се проявите, всичко се пише на мой гръб.

Погледът му се върна на Джанет.

— Заради Еди.

— Заради Еди — повтори тя.

— Познавам един надзирател там, ще му се обадя. Но ако ви уредя срещата, откъде сте сигурни, че ще иска да говори с вас без присъствието на адвоката му?

— На улицата се оправя добре, но иначе е пълен тъпак. Ще се чуди какво искам от него и е достатъчно нагъл, за да реши, че може да ме метне.

Стафърд облече коженото си яке и опипа дупката от куршум на ръкава.

— Може ли да си вземем оръжието и вещите от колата ми?

— Имате разрешителни, нали?

Те потвърдиха, че имат.

— Ще се погрижа за това.

Вниманието на Ърли бе привлечено от жена и момиченце пред една от залите — съпругата и дъщерята на най-сериозно ранения от шрапнелите полицай. Група ченгета от същия участък, с изкривени от гняв и притеснение лица, също стояха пред вратата и гледаха как лекарският екип и сестрите отчаяно се мъчат да спасят живота на колегата им.

Лекарят, който бе отворил гръдния кош на полицая и масажираше сърцето му, отстъпи назад и свали ръкавиците. По изражението и стойката му момиченцето разбра, че баща му беше умрял. Майка й я прегърна и двете заплакаха.

Ърли поклати гневно глава:

— Господи! С него стават четирима мъртви полицаи.

— Онези бяха по-добре въоръжени от тях, Пади. Нямаха никакъв шанс.

— Успя ли да помогнеш на детективите, които се занимават със случая?

— Не. Зърнах за малко единия, когото подгоних, щом си свали маската, но беше отдалеч през дърветата и в профил. Не бих могъл да го разпозная.

— Значи имаме само две уплашени до смърт жени, чиито описания са толкова различни, че ще речеш, че не са видели един и същ човек. И момчето за поръчки по домовете, което не може или не иска да даде друго описание, освен на оръжието, което е било завряно в лицето му.

— Ами бусът и БМВ-то?

— Бусът е регистриран на името на несъществуваща фирма в Куинс. БМВ-то е откраднато от центъра тази сутрин. На всичкото отгоре не можем да установим и произхода на оръжията и се обзалагам, че и отпечатъците, които ще намерим по тях, няма да фигурират никъде.

— Същото беше и с нападателите в дома ми и с онези, които Джанет е заварила в дома на Еди.

Объркването на Патрик бе изписано на лицето му.

— Имате ли да ми казвате още нещо?

— Нищо, което би помогнало да се открият нападателите.

Стафърд и Джанет се спогледаха и се разбраха, че ще запазят за себе си видеокасетите и дискетата. Бен се страхуваше, че ако ги дадат на Ърли и ЦРУ се окаже замесено — а Управлението бе доказало, че знае как да проследи уликите и всеки, който се докоснеше до тях, изчезваше, — нищо не можеше да спаси и лейтенанта от полицията.

— Обещавам ти — каза Стафърд на Ърли, — че каквото разберем за убийците на ченгетата, веднага ще ти го съобщим.

— Разчитам на това. — Патрик посочи ранената ръка на приятеля си. — Влязъл и излязъл, а?

— Да. Добре съм.

Погледна към Джанет.

— А ти?

— Насинени ребра. Някои от гаджетата ми са били и по-груби.