Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Endgame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2011)
Корекция и форматиране
beertobeer (2011)

Издание:

Джеймс Елиът. Краят на играта

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–459–788–3

История

  1. — Добавяне

51

Джон Галъуей и Адам Уелш бяха излезли на палубата на „Непобедимите“ да изпият по питие, когато от главния салон с климатик излезе Пол Камерън, който носеше махагоново сандъче с големината на кутия за пури. Тримата бяха облечени като за вечеря на брега, а сивата коса на Галъуей бе сресана назад и той изглеждаше великолепно в оранжевата си копринена риза, белия костюм от лен и коприна на „Армани“ и черните велурени обувки на „Ферагамо“.

Галъуей бе отишъл същата сутрин с една от лодките на яхтата до закътан плаж на близкия остров Ангила и бе прекарал деня в слънчеви бани и подводно гмуркане. Само за три дни бе придобил равен златист тен. Зрението му се бе изострило, както често ставаше след ден на тропическия пек и солен въздух, и сега седеше напълно отпуснат и наблюдаваше как един пеликан се гмурка за риба близо до кила, докато слънцето се снишаваше зад хоризонта.

Камерън си приготви питие, присъедини се към Галъуей и Уелш на осмоъгълната маса в средата на палубата и постави пред тях махагоновата кутия.

Вниманието на Галъуей бе приковано от сандъчето.

— Това ли са?

— Да. Един от моите хора ги донесе от Брюксел тази сутрин.

— Провери ли ги?

— Добри са, дори повече от предишните, които ползвахме.

Галъуей отвори кутията и помириса. В облицованата й вътрешност се намираха дубликати на ръчно гравираните плаки за стодоларовата банкнота. Извади едната плоча, след това и другата и се полюбува на майсторската им изработка, после се обърна към Уелш:

— Ами гравьорът?

— Сгази го камион на излизане от църква в Брюксел вчера сутринта. Убит е на място.

Галъуей само кимна и върна гравираните плочи в кутията, преди да се обърне към Камерън:

— Паоло вече е задвижил нещата.

Откакто бе получил ултиматума на директора на ЦРУ единствената грижа на Галъуей, освен съдържанието на махагоновото сандъче, бяха последствията от търговията им с наркотици и получените за това пари, депозирани в различни банки из Европа.

— Колко успя да изтеглиш от австрийската и лихтенщайнската сметка, преди да ни замразят финансите?

— Всичко, с изключение на седемдесет и два милиона.

— Което значи, че имаме…

— Триста четиридесет и седем милиона и дребни. Разхвърлих ги по сметките ни на Кайманските острови и Кюрасао.

— Взе ли предохранителни мерки?

— Превъртях ги през толкова много офшорни фирми и банки, че никога няма да успеят да ги проследят.

Звукът от включен мотор наруши спокойствието на кадифената карибска вечер. Двама души от екипажа докараха една от лодките на яхтата до стълбата от дясната страна. Тя се ползваше изключително за качване на лодките и обикновено оставаше спусната, докато яхтата бе на котва.

Тримата мъже довършиха питиетата си и придружени от капитана, слязоха по стълбата и се качиха в чакащата ги лодка.

 

 

Стафърд и Джанет седяха на пейка под сянката на една палма на края на кея и оглеждаха пристанището. Редуваха се да наблюдават какво става на борда на „Непобедимите“. В момента бинокълът беше у Джанет и тя го фокусира на Галъуей, когато лодката с грохот отплава от огромната яхта и пое към брега.

— Едно му признавам на гадния убиец: определено знае как да се облича.

Бен видя как лодката се приближи към брега и влезе в пристанището на стотина метра от мястото, където с Джанет се бяха скрили в сенките. И четиримата, придружени от двама членове на екипажа, които, ако се съдеше по действията им, бяха бодигардове, слязоха и поеха по улицата, в края на която влязоха в един ресторант.

— Преброих десетчленен екипаж, без да се смята капитанът — каза Стафърд. — Петима слязоха преди петнайсет минути на брега и отидоха в бара на ъгъла. Двама са заедно с капитана и нашите хора. Което значи, че са оставили на пост трима мъже на борда.

— Необичайно е екипажът да е изцяло от мъже, не мислиш ли? Виждала съм видеозаписи на яхти на наркобарони, които Отделът е следил във Флорида. Около тях винаги имаше поне по няколко жени, които се занимаваха с чистенето и поднасяха храната и питиетата.

— Което може би ни подсказва с какви хора си имаме работа.

Бен взе малката непромокаема найлонова чанта, която бе купил по-рано, метна я на рамо и с Джанет станаха и тръгнаха по кея към тясна калдъръмена уличка, която водеше към плажа. На средата на пътя до другата пресечка дочуха звуците на калипсо от ярко осветения бар, чиито развеселени клиенти се бяха пръснали и по улицата.

Барът се казваше „Маймуната“ — истинска дупка, в която трийсетина посетители стояха рамо до рамо. Беше популярен сред обслужващия персонал на луксозните моторни и безмоторни яхти, хвърлили котва в мариготското пристанище, място, където моряците можеха да пийнат и да обменят клюки за приятели, работещи по плавателни съдове из целия свят, както и за заниманията и странностите на богатите собственици.

Повечето клиенти бяха облечени в плетени пуловери с избродирано име на яхтата, на която работеха, а говорът беше предимно английски, тук-там с шотландски примес.

Стафърд посочи веселото гъмжило пред бара.

— Ти си, Барне. Искам само да знам колко дълго „Непобедимите“ ще остане в пристанището, затова недей да събуждаш подозрение, като притискаш хората за информация, която не ни е необходима. И не забравяй, че нямаме време.

Джанет се бе преоблякла в стаята, резервирана за нея от Бен в морския хотел, в който и той бе отседнал при пристигането си. Сега носеше предизвикателни къси панталони и тънка памучна блуза с дълбоко деколте. Тя погледна тясната пуста уличка, а Стафърд посегна и я хвана за ръката.

— И внимавай, разбра ли? Тези момчета не са обикновени моряци. Приличат ми на закоравели мошеници и най-вероятно работят при Камерън точно затова.

Тя се усмихна и намигна.

— Не се тревожи, Стафърд. Ще използвам целия си женски чар.

— Е, сега вече се притесних.

Джанет продължи нагоре по улицата, като се поклащаше в ритъма на калипсото, носещо се от бара. Бен я проследи с поглед и си спомни една история, която Еди му бе разказвал: как бе видял мъж да се блъска в стълб, докато я зяпа как върви. Не му бе трудно да разбере защо това се бе случило. Но бързо се съсредоточи върху предстоящия план и се върна на кея, за да наблюдава „Непобедимите“ и ресторанта, в който Галъуей, Уелш и Камерън бяха седнали да вечерят.

 

 

Груб ирландец, механик на моторна яхта, хвърлила котва в холандската част на острова, стоеше пред вратата на „Маймуната“ и пиеше тъмна ирландска бира направо от каната, подпирайки се на стената. Замъгленият му поглед попадна на Джанет, която се приближаваше към входа, но всичко, което успя да възпроизведе от чаровната усмивка, с която обикновено печелеше сърцата на жените, бе по-скоро глуповато захилване, разливащо се бавно по блажената му физиономия. Измърмори нещо неразбираемо, след това се засмя на себе си и се опита собственически да я прегърне през кръста, когато тя стигна до вратата. Джанет се дръпна настрани и се усмихна на безобидния жест, назидателно поклати пръст, като продължи да се полюлява в ритъма на калипсото, а след това влезе в претъпкания шумен бар.

Веднага привлече вниманието на всички мъже вътре и набеляза жертвата си за по-малко от минута — висок, грубоват, но привлекателен рус мъж, който седеше на маса в ъгъла и делеше каната си с бира с още двама съекипажници от „Непобедимите“.

Тя забеляза, че я гледа, направо я разсъбличаше с поглед, но в същото време правеше усилие да скрие искреното си възхищение. Чу го как коментира пред приятелите си на висок глас и с явен английски акцент, докато я посочваше с пръст:

— Ей това се казва хубава мацка!

Джанет се усмихна широко и стигна с танцова стъпка до масата с тримата мъже. Като се правеше, че питиетата са й дошли малко много, тя се пльосна в скута на високия хубав англичанин.

— Обичам мъже с английски акцент, то-о-о-олкова е секси.

— На мен така ми викат, скъпа. Сексапилния Хари.

Тя старателно имитира лондонски акцент:

— Е, ’Ари, ако се проявиш като джентълмен и ми налееш бира, може да ти позволя да си поиграеш с мен.

Хари грейна и й наля, а приятелите му гледаха като ударени и, меко казано, завиждаха на късмета му.

След петнайсет минути Джанет си тръгна с информацията, която й бе необходима, върна се на кея и намери Стафърд да седи на пейката под палмата и да наблюдава яхтата и ресторанта нагоре по улицата. Той свали бинокъла, щом я чу да приближава.

— Утре в два часа следобед тръгват за Аруба.

— Сигурна ли си?

— Мъжът, когото си набелязах, бе силно заинтригуван от мен. Обясних му, че за тази вечер имам планове, но мога да се видя с него утре. Тогава той ми каза, че утре заминават.

— Точно в два следобед?

— Точно. Аз го изгледах колкото може по-разочаровано и му казах, че утре в три часа ще съм на нудисткия плаж. Повярвай ми, Стафърд, ако имаше и най-малка възможност Хари да дойде на този плаж, щеше да ми съобщи.

Бен се засмя:

— Добре. Предполагам, че имаме около час — час и половина, докато някой от тях се върне на борда.

— И още нещо. Беше прав, че не са обикновени моряци. Проверих Хари и приятелчетата му, а после и другите двама на излизане. Всички имаха кобури на глезените си. Ако трябва да предположа какво има в тях, бих заложила на малки полуавтоматични, вероятно трийсет и осем милиметрови пистолети.

— А аз се обзалагам, че на яхтата имат доста по-сериозни оръжия.

Стафърд огледа за последен път палубата на „Непобедимите“ с бинокъла и го прибра в непромокаемата чанта.

— Е, как е?

— Има двама на кърмата, пият бира и пушат. Още не съм видял третия.

— Е, ще опитаме ли?

— Да.

Той взе чантата и тръгна към платформата близо до фериботния док, следван от Джанет. Спря се и я изгледа дълго и замислено.

— Знаеш ли, аз бих могъл да дойда на нудисткия плаж утре в три следобед.

За първи път я чу да се смее от сърце и това освободи част от напрежението, което тегнеше и над двамата, докато вървяха по платформата.