Джеймс Елиът
Краят на играта (34)

34

Тони Китлан седеше зад волана на тъмносиния бус и наблюдаваше пътя зад себе си в страничното огледало. Беше паркирал на южния тротоар на 78-а западна улица, близо до пресечката с авеню „Кълъмбъс“. До него седеше Питър Маркъс и държеше в скута си автомат, на който постоянно спускаше и вдигаше предпазителя. Седалките в дъното на буса бяха махнати и трима тежковъоръжени мъже с качулки на главите седяха със скръстени крака на пода. Маркъс се обърна да погледне през задния прозорец и по лицето му се изписа нетърпеливо вълнение.

— Пригответе се — каза той на тримата мъже отзад.

Китлан видя джипът да се появява в страничното огледало, когато завиваше по еднопосочната улица, следвайки БМВ-то. Беше сигурен, че Стафърд и Барне няма да се откажат да гонят човека, който бе стрелял по тях. Всичко в информацията, която Камерън им бе осигурил, подсказваше, че ще направят точно така.

Маркъс бе настоявал да ги застрелят още като излизат от гаража. Китлан отхвърли плана му като неподходящ, защото знаеше, че Стафърд и Джанет щяха да се върнат в подземния паркинг — едно пространство, което не се поддаваше лесно на контрол, и така щяха, да имат възможност да избягат през сградата. Тогава Маркъс предложи втори план за нападение: да се изравнят с джипа, когато стигнат авеню „Кълъмбъс“, да отворят плъзгащата се врата на буса и да оставят тримата мъже отзад да стрелят.

Китлан отхвърли и тази идея. Широкото трилентово шосе на авенюто даваше отлична възможност за бягство, а като се прибавеше и непредсказуемостта на пътното движение, един от тях или и двамата можеше да оцелеят и да избягат. Маркъс се подиграваше с плана, който Китлан най-накрая измисли, тъй като го смяташе за глупав и по-сложен, отколкото бе необходимо.

Но Тони не отстъпваше. Вече познаваше възможностите, уменията и опита на Стафърд и Джанет Барне и искаше да си осигури възможно най-много предимства, за предпочитане да им устрои капан, от който няма да могат да избягат. Вярваше, че е постигнал точно това, докато седеше и гледаше как джипът се приближава. Но не бе предвидил задръстването на авеню „Кълъмбъс“, заради което шофьорът на БМВ-то изпълни ролята си безумно дръзко и непрофесионално. Ако пътят не се разчистеше бързо, нямаха друг избор, освен да избягат пеш, след като нападнеха Стафърд и Джанет.

Китлан бе изчислил идеално времето и чакаше джипът да дойде до средата на пространството между двете пресечки, преди да потегли от тротоара. Рязко завъртя волана наляво и застана странично през тясната улица, като напълно я блокира.

Джанет заби спирачки и джипът моментално спря.

— Мамка му! Не каза ли нещо за устроен капан?

Бен веднага потърси път за бягство. Колите, паркирани по тротоарите и от двете страни, не им позволяваха да заобиколят. Задницата на буса още бе качена на мястото, където преди бе паркиран, а на тясното пространство, не блокирано от колата, стърчеше дебел стълб на лампа. Стафърд се съмняваше, че ако ударят колата под ъгъл и се опитат да бутнат лампата, ще успеят да избягат, а ако при този опит повредяха джипа така, че да не може повече да се движи, или огънеха вратите и не можеха да излязат, щяха да станат изключително лесни мишени.

Реакцията на Джанет беше инстинктивна. Веднага даде на заден, но един поглед в огледалото за обратно виждане й показа, че шофьорът на буса бе замислил засадата перфектно. От авеню „Амстердам“ зад тях се бяха появили три коли и блокирали всеки път за бягство в тази посока.

Внезапно плъзгащата врата на буса се отвори и изскочиха двама души. Първият отиде до задницата на буса, носейки тъмнолилава тръба, дълга близо метър. Вторият го последва, стреляйки с пушка, докато бягаше. Зле прицелените изстрели рикошираха, без да засегнат никого в асфалта пред джипа. Трети мъж, въоръжен с автомат, коленичи пред отворената врата на буса, за да прикрие другите двама.

Бен веднага разбра какво представлява тръбата — преносим гранатомет.

— Обърни колата странично на улицата. Веднага!

Джанет натисна здраво газта и завъртя настрани джипа, който застана на метър и половина от буса.

— Това да не е гранатомет?

— И още как.

Мъжът с лекото противотанково оръжие застана на коляно с лице към джипа и разтегна цилиндъра в пълната му дължина. Сложи го на рамо и погледна зад себе си, за да се увери, че няма какво да попречи на отката.

— Излизай! — извика Стафърд точно когато мъжът до вратата на буса стреля по джипа. Дъждът от куршуми мина през отворения прозорец и се посипа пред предното стъкло, проби дупки в него и направи пространството около тях на паяжини. Джанет и Бен се отърваха на косъм, навеждайки се напред под таблото.

Стафърд отговори с огън през отворения прозорец и принуди мъжа да се прикрие във вътрешността на буса, а Джанет отвори вратата и изскочи навън: Бен бързо върна вниманието си на мъжа с гранатомета, който се прицелваше.

Клекнала ниско зад предницата на джипа, Джанет погледна бързо над капака. Човекът с пушката бе коленичил до този с гранатомета и внимателно се целеше в Стафърд, който още беше в колата. Тя се изправи за миг и пусна два бързи изстрела по него. Той обърна оръжието си и откри огън по нея, откосите прорязаха капака на джипа.

Бен бе впил поглед в мъжа с гранатомета. Пръстът му беше на спусъка и ако го дръпнеше, от него се освобождаваше електрически заряд, който изстрелваше смъртоносен снаряд. Целеше се в предната седалка на джипа, готов да стреля всеки миг.

Нямаше време да слезе от джипа и да избяга от обсега на оръжието, затова Стафърд внимателно се прицели през отворения прозорец. Първият куршум облиза главата на мъжа, а вторият, изстрелян части от секундата по-късно, се заби в средата на челото му и го уби. В същото време Джанет стреля по мъжа с пушката. И двата й изстрела го улучиха смъртоносно в гърдите точно когато се канеше да пусне куршум в партньора й.

Бен изпълзя през шофьорската седалка извън колата и се прикри зад задницата, а Джанет остана зад предния капак.

Китлан изруга високо, без да обръща внимание на осъдителния поглед на Маркъс, и двамата сложиха качулките си. Китлан слезе от буса и изстреля бърз откос с автомата си по предния капак на джипа, когато видя Джанет отново да наднича оттам.

Маркъс слезе от другата страна и затича към него.

— Ще ми кажеш ли пак колко тъпи са плановете ми, а? — Стреля по Стафърд, който се появи откъм задницата на джипа, и го накара да се върне обратно в прикритието си. — Казах ти да ги ударим с пълна сила на „Кълъмбъс“. Но ти реши да се правиш на голям спец, а сега ти се връща тъпкано.

Джанет отново надникна над капака и веднага клекна, тъй като изстреляха откос по нея, преди тя да успее да се прицели.

Маркъс наблюдаваше задницата на джипа и чакаше Стафърд да се покаже отново.

— Да имаш други блестящи идеи?

Китлан се взря заплашително в него.

— Млъквай, Питър! Операциите никога не протичат точно по плана. Затова млъквай и си гледай работата, иначе ще те убия на място.

Маркъс се ухили и откри огън по Стафърд, който се показа за малко иззад джипа.

— Добре. Но бях прав.

Шумът от ожесточената престрелка изпълваше улицата и отекваше гръмко в близките сгради, а няколко заварени на открито пешеходци и пътниците от колите зад джипа се разбягаха панически.

Мъжът в буса отново се появи на вратата и се вгледа в гранатомета, лежащ на улицата. Скочи и побягна към него.

Бен се показа, иззад джипа, видя го и го простреля в крака, докато се опитваше да го вземе. Мъжът падна на земята и изпълзя между две паркирани коли. Маркъс откри огън по Стафърд, но той успя да се скрие зад черокито и куршумите разбиха задния прозорец.

Джанет видя, че Китлан се разсея от откоса на Маркъс. Пусна три бързи куршума по него и веднага клекна зад капака. Те минаха на сантиметри от главата му и се забиха в буса зад него. Той веднага коленичи зад спряла на тротоара кола и с автоматичен огън осигури прикритие на Маркъс, който се опитваше да стигне до гранатомета.

Стафърд изскочи иззад джипа и видя бягащия мъж. Преди да успее да стреля, куршум от автомата на Китлан го улучи в лявото рамо. Усети силна режеща болка и веднага се прикри.

Джанет също видя Маркъс да тича към гранатомета. Преди да стигне до него, изстрелите й го принудиха да се скрие между две паркирани коли на тротоара срещу Китлан.

Тя погледна надясно и видя Бен да се държи за лявата ръка, присвил очи от болка.

— Улучиха ли те?

— Само в мускула. Влезе и излезе. Добре съм.

Стафърд видя как Маркъс се готви отново за опит да вземе гранатомета. Изстреля бързо четири куршума и го върна обратно, след това отново се шмугна зад джипа, отвори задната врата и влезе вътре. Протегна се зад седалката и взе двете защитни жилетки, приготвени, в случай че с някой партньор се налага да връщат опасен беглец.

Излезе и хвърли едната към Джанет.

— По-добре късно, отколкото никога.

Тя навлече жилетката и я закопча. Бен направи същото и отново зае позиция зад задницата на джипа. Забеляза Маркъс да прибягва приведен по тротоара зад паркираните коли. Стреля и изпразни пълнителя си по него, така го спря и го накара пак да се прикрие. Джанет оглеждаше другия тротоар за появата на Китлан, а Стафърд презареди пистолета, като не откъсваше очи от гранатомета, паднал на улицата.

Джанет забеляза кръвта, която капеше от раната на Бен, взе дамската си чанта от джипа и извади от нея шал. Надникна бързо над капака, след това изскочи и започна да стреля, като мярна Китлан на тротоара. Отсреща Маркъс се бе показал над покрива на една кола и тя изпразни пълнителя си в него, после презареди с нов и изтича при Стафърд, за да стегне майсторски ръката му и да спре кръвоизлива.

— Според мен останаха трима.

— Да. Двамата, които се опитват да ни заобиколят, и мъжът, когото прострелях в крака.

— Какво мислиш?

— Ченгетата трябва да дойдат всеки момент. Дотогава ще издържим.

Джанет се върна при предния капак, отново надникна бързо над него и разгледа улицата за нова цел.

 

 

Все още прикривайки се зад паркираните на тротоара коли, Китлан и Маркъс се приближаваха едновременно към Джанет и Стафърд. Китлан беше в много изгодна позиция да стреля по нея, когато воят на полицейските сирени привлече вниманието му. Погледна през рамо към авеню „Кълъмбъс“ и видя, че една патрулка бе успяла някак да си пробие път през задръстеното движение към кръстовището. Двама полицаи — едната жена с пушка, излязоха от колата и се прикриха зад отворените врати.

Китлан се обърна отново към Джанет и се прицели в главата й. Секунда преди той да стреля, тя се изправи да надникне над капака и да види къде е спряла полицейската кола. Куршумите я улучиха ниско в лявата страна на гръдния кош, но срещнаха защитната жилетка. Ударът й изкара въздуха, зашемети я и я повали на земята.

Бен я видя да пада, скочи и я издърпа зад джипа, далеч от огъня. След това се изправи и стреля по Китлан, който бе принуден да се върне зад прикритието си. После веднага се обърна на другата страна, където Маркъс се бе показал между двете паркирани коли и се готвеше да се втурне към тях. Стафърд изстреля пет куршума един след друг. Единият одраска рамото на Маркъс и той отново се скри зад колата.

Нов вой от сирени прониза въздуха и една полицейска кола зави от авеню „Амстердам“ и спря със скърцане до изоставените автомобили зад черокито. След няколко секунди спря още една. И четирите ченгета слязоха бързо и се приближиха.

Осъзнавайки, че губи, Китлан спря обстрела по Стафърд и Джанет. Даде знак на Маркъс и двамата започнаха да се изтеглят към буса, като Питър го прикриваше и стреляше по полицаите, скрит зад изоставените коли.

Откосите от автомата на Маркъс улучиха едно от ченгетата в крака и го свалиха на земята. Партньорът му отиде при него и го издърпа зад прикритието, но бе прострелян в главата от друг откос. Маркъс сложи нов пълнител в оръжието си и се огледа за мишена. Видя Китлан да стреля по полицайката с пушката на авеню „Кълъмбъс“, което я принуди да се върне зад отворената врата на патрулката.

— Прикривай ме! — извика Китлан и побягна към гранатомета.

Маркъс откри огън, който накара Стафърд, Джанет и полицаите да залегнат. След това побягна към авеню „Кълъмбъс“, като продължаваше да стреля по ченгетата, а в това време Китлан докопа гранатомета и избяга зад паркирана на тротоара кола.

Бен надникна откъм задницата на джипа и видя, че мъжът, когото бе прострелял в крака, опитва да се изправи. Когато Маркъс се приближи към него, раненият протегна ръка за помощ. Без дори да спре, Питър спокойно изстреля три куршума в главата му и отиде при Китлан, зад колата на тротоара.

Тони се подпря на коляно, сложи гранатомета на рамо и се прицели. Бързо взе на мушка патрулката и двете ченгета, които му препречваха спасителния път към авеню „Кълъмбъс“. Докато полицаите видят, че се целят в тях, вече нямаше надежда да избягат.

Китлан натисна спусъка и гранатата излетя с грохот от оръжието. Удари се в дясната предна част на полицейската кола и избухна в оранжево-бели кълбета дим. Ударната вълна уби двамата полицаи, преобърна колата настрани и я изхвърли от улицата. Последва още една експлозия на резервоара, която причини паническо бягство на шофьори и пътници от колите.

Шестима униформени полицаи от Двайсети участък бяха претичали четирите пресечки от управлението си и се появиха на кръстовището точно в мига на избухването. Осколките се забиха в телата им и ги повалиха в безсъзнание.

Китлан хвърли гранатомета на земята, двамата с Маркъс зарязаха автоматите и побягнаха към кръстовището с извадени пистолети със заглушители.

Стафърд ги видя да изчезват зад ъгъла. Коленичи до Джанет, която все още дишаше трудно.

— Ще се оправиш ли?

— Да, дай ми няколко минути.

Помогна й да седне и я подпря на джипа, а тя започна бавно да възстановява дишането си.

— Останаха двама. Но току-що избягаха.