Джеймс Елиът
Краят на играта (28)

28

„Уайтис“ се намираше близо до Административния отдел на Пентагона в Александрия, Вирджиния, и най-много се доближаваше до представите на хората от федералните служби за „бар на ченгетата“. Табелата над вратата „Храна“ говореше ясно за характера на заведението — долнопробен ресторант, където сервираха алкохол, с билярдни маси, зала за дартс, от време на време по някоя дива караоке вечер, в повечето дни — рокендрол банди на живо. Като се изключеха няколкото типа с вид на шофьори на камиони и постоянният приток от млади привлекателни фенки на групите, мястото беше рай за запоите на агентите от ФБР, Отдела за борба с наркотиците и Тайните служби след работа. Идваха тук да притъпят съзнанието, да избият депресиите си и да се отпуснат сред сродни души, които единствени разбираха уникалния стрес на работата им.

Хората вече се разотиваха, повечето столове на бара и в сепаретата бяха празни, когато Джанет Барне и Бен Стафърд влязоха в предната зала на „Уайтис“. Джанет се спря и огледа останалите клиенти, след това поведе Стафърд към дъното, където забеляза човека, когото търсеше. Казваше се Джош Грейди, седеше сам в едно сепаре, довършваше халба бира и гледаше как две почитателки на рок бандата, в дълбоко изрязани блузи и поли до средата на бедрата, играеха билярд, а интересът му нарастваше всеки път, когато се навеждаха над масата да ударят топката.

Грейди беше едър, грубовато сложен мъж, който приличаше повече на разпасан рокер, отколкото на агент от Отдела за борба с наркотици. Този образ му вършеше добра работа в дните, когато се подвизаваше на улицата. Вратовръзката му беше разхлабена, яката — разкопчана, явно не се чувстваше добре в костюма, който сега бе длъжен да носи всеки ден в службата. Беше прилично подстриган и гладко обръснат и на Джанет й трябваше малко време, за да го познае без опашката и малката брадичка, които носеше последния път, когато го бе видяла.

Джанет и Грейди бяха завършили заедно обучението си в курсовете на Отдела и след това едновременно назначени във филиала му в Ню Йорк. Повече от две години изпълняваха опасни операции под прикритие по един и същ съвместен проект на Отдела и нюйоркската полиция, докато Грейди не бе преместен в централата малко след като Джанет бе принудена да напусне. Безброй пъти бяха попадали заедно в тежки ситуации, когато животът им бе зависил един от друг, а някога бяха и добри приятели. Но това беше, преди работата й да бъде поставена на карта, а тогава Джанет разбра, че двамата имаха коренно различни представи за приятелството.

Когато видя Джанет да идва към него, Грейди се изправи на стола си. Гузната усмивка на лицето му подсказа на Стафърд, че отношенията им са в най-добрия случай сложни.

Докато се приближаваха към сепарето в дъното на заведението, Джанет мушна Бен в ребрата.

— Остави ме аз да говоря. Колкото по-малко знае, толкова по-добре.

Грейди отпи голяма глътка от халбата и я пресуши до дъно точно преди Джанет и Стафърд да влязат в сепарето и да седнат срещу него. Младата жена бавно поклати глава, когато бившият й партньор тръшна празната халба на масата.

— Винаги си бил страхотен актьор.

— Да, най-добрият сред мъжете.

— Трябва ми малко информация.

— Просто ей така? Няма ли: „Как си, Джош? Как е животът, Джош?“

— Почти полунощ е, и то в делнична вечер, а ти си се пльоснал в сепаре в скапана дупка и се наливаш до забрава, защото ти липсва работата на улицата и ненавиждаш факта, че са те върнали в централата и се оставяш да те мачкат шепа костюмари, които през живота си не са участвали в операция. Това май обяснява как си и как е животът ти, нали?

Грейди сви рамене:

— И то доста добре. — Посочи с палец към Стафърд. — Него не го познавам.

— Бен Стафърд. Приятел. Свестен е. — Двамата мъже си кимнаха и се здрависаха. Грейди привлече вниманието на сервитьорката и посочи към празната халба. Тя кимна и тръгна към бара.

— Нека ти кажа какво научих за борбата с наркотиците, откакто ме преместиха тук, Барне. Всичко е пълен майтап и ние сме губещите. И то много губим. Не слушай какво говорят скапаните костюмари и политиците.

— Сега ли го разбра?

— Може би преди не исках да повярвам. — Грейди се въздържа да не оригне и продължи, вече почнал да заваля: — Знаеш ли, че в света се харчат повече пари за наркотици, отколкото за храна, и че буквално всяка банкнота в тази страна има микроскопични следи от кокаин? Да се сбъркаш, а? Но това е самата истина. Заедно с факта, че икономиките на няколко страни от Третия свят ще се сринат, ако не са наркопарите. И става все по-лошо, няма никакъв напредък. Направо да ти се додрайфа. А в най-лошите дни ти иде да налапаш оръжието. Ако изобщо ти пука. А на мен вече не ми пука. — Той се наведе през масата и втренчи леко замаяния си поглед в Джанет. — Колко пъти ме дупчиха на решето, за малко да ме пречукат! И за какво?

Джанет извърна очи и огледа заведението, докато сервитьорката се върна с пълна халба бира. Грейди веднага отпи.

— Бих ви предложил, но съм решил тази вечер да си отрежа главата. — Отпи още една голяма глътка и се вгледа в лицето на Джанет. — Е, какво искаш?

— Назначен си в Оперативния отдел, нали?

— Точно така. Но не ме питай за нищо, за което нямам право да ти казвам.

— Ще ми кажеш каквото можеш. — Тя сниши глас и продължи: — Да си чул за изчезването на голяма сума наркопари през последните няколко дни?

— Колко голяма?

— Около двайсет милиона.

— Изчезнали или откраднати? И откъде?

— Какво значение има откъде? Или си чул, или не.

— Боже, я се отпусни, Барне!

Джанет смекчи тона.

— Извинявай. Тази вечер хич не беше добра. — Помисли дали да му каже за брат си, но реши да премълчи. — Знам само, че ЦРУ може да е замесено по някакъв начин. Техният Център за борба с наркотиците би трябвало да информира Отдела за операциите си, нали?

— Би трябвало. Но понякога нямат много охота за споделяне. Ала ми се струва невъзможно да се занимават с големи доставки на пари. Те не правят внезапни операции, нито залавят дилъри на местопрестъплението. Следят доставките на дрога, определят маршрутите за контрабанда, разследват препирането на пари, след това предават информацията на нас или на службата, в чиято юрисдикция попада престъплението. Така че се съмнявам Центърът да е замесен. Но пък нищо не се знае. Нямам им доверие и за пукната пара.

— И доколкото знаеш, и Отделът не е замесен, така ли?

— Не. Ако такава голяма сума пари изчезне, ще се вдигне страшен шум и аз няма как да не разбера.

Джанет се измъкна от сепарето и Стафърд я последва.

— Ще те потърся пак след няколко дни. Може нещо да изскочи.

— Ще ми кажеш ли защо ме разпитваш?

— Не ти трябва да знаеш.

— Ако мога, ще ти помогна. Знаеш го. — Изражението на Грейди се бе сменило и сега излъчваше искрена обич. — Наистина съжалявам за гадостите, които тази свиня Бърнс ти причини, Джанет. Не го заслужаваше.

Гласът на Джанет се изпълни с горчиви и остри нотки.

— Нима? Може би паметта ми изневерява, но не си спомням да си ме защитавал, когато този мръсен кучи син ми устрои клопката.

— И какво трябваше да сторя? Да потъна заедно с теб? Повечето агенти вярваха на него. Не можех да докажа, че той го е направил. А ако му се бях опънал, аз щях да съм следващият, когото щеше да накисне. Той знаеше, че аз знам, затова ме премести тук.

— Ти наистина си храбрец, Джош. Моят герой.

Грейди извърна очи.

— Рано или късно, той ще си получи заслуженото.

— Нима? И защо ли това никак не ме топли?

— Знаеш ли, точно след като ти си тръгна, гаднярът се прехвърли на една от административните асистентки. Тя не беше смела като теб и искаше да си запази работата. И сега се чука с него няколко дни в седмицата в една бърлога, която той държи на Петдесет и първа източна улица.

Джанет още повече се смръщи.

— Да гори в ада дано!

Двамата със Стафърд понечиха да си тръгват и Грейди извика след тях по-силно, отколкото бе имал намерение:

— Хей, Джанет! Съжалявам. Наистина съжалявам.

— И аз, Джош.

Очите на Грейди се напълниха със сълзи.

— Ще ми простиш ли? А?

Джанет му обърна гръб и излезе, без да отговори. Когато стигнаха до паркинга, Бен пръв наруши мълчанието:

— Ще поспим няколко часа, след това ще тръгнем към Ню Йорк, да видим дали ще можем да открием нещо за загиналия в самолета.

Все още ядосана от спомените за унизителната си оставка, към които я върна Джош Грейди, Джанет не отговори нищо, докато двамата се качваха в джипа и потегляха.