Джеймс Елиът
Краят на играта (12)

12

В неподвижния сумрак на зората от езерото се издигна есенна мъгла и се понесе към гората. Стафърд и Барне бяха измръзнали до кости, и в ледения въздух от устите им се носеше пара, докато сгъваха спалните си чували и ги връзваха за капаците на раниците си. Облякоха си анораците, за да се предпазят от острия и влажен студ, и изгасиха и последните, тлеещи въглени в огъня, след това прегледаха още веднъж участъка, за да са сигурни, че го оставят, както са го намерили без никакъв боклук.

Само час по-късно денят блесна ярък и кристалночист, зад далечните хълмове просветнаха първите слънчеви лъчи. Стафърд проверяваше ремъците на брезента върху кануто, когато чу ниско бръмчене на самолет. Обърна се по посока на звука и огледа небето, като почти очакваше да види спасителен самолет. Само че, верен на обещанието си, техният пилот пристигаше по график, а минути по-късно старата машина „Бийч 18“ се показа на хоризонта. Насочи се право към тях от юг, летеше твърде далеч от клисурата, в която бе станала катастрофата.

Барне се обърна към Стафърд и намигна:

— Дотук добре, партньоре.

Стояха на брега и гледаха как пилотът докосна водата със ските на самолета, даде газ и се насочи към брега. Когато изключи двигателите, те вдигнаха кануто и нагазиха в плитчините.

Марсел Друсар — висок строен мъж в плетена вълнена блуза и избелели джинси изскочи от кабината, стъпи на едната от ските и се засмя жизнерадостно, а от усмивката по обветреното му лице се появиха още повече бръчки.

— Дайте да ви помогна. — Говореше със силен канадско френски акцент.

— Ще се справим и сами — отвърна Стафърд и вдигна кануто заедно с Барне, за да го постави на багажника под корпуса.

Друсар се приближи и върза багажа с предпазни колани, за да не падне по време на полета, след това тръгна към раниците и торбите с екипировката, наредени на брега. Стафърд му махна да се връща и двамата с Барне вдигнаха раниците на рамо и си разделиха останалия багаж, след това понесоха всичко към самолета и го натовариха вътре, преди Друсар да има възможност да забележи странните издутини и тежестта им.

Петнайсет минути след пристигането на самолета вече летяха във въздуха. Стафърд седеше на мястото на помощник-пилота, защото искаше, като излитат, да разбере какво точно е видял Друсар. Докато набираха височина, се взираше към земята и с облекчение установи, че няма вятър, който да промени посоката на излитането, и Друсар трябваше просто да повтори маршрута от кацането, само че в обратна посока. Клисурата беше само на километър вдясно от тях, но гъстата гора от високи вечнозелени дървета напълно я скриваше от погледа им.

Стафърд погледна часовника си. Беше шест и четиридесет и пет. След деветнайсет минути щяха да са в Чибугамау — малкото градче на границата на девствената гора, където беше оставил колата си. Имаха шест часа път до американската граница и още пет часа до Чадс Форд, Пенсилвания, и той изчисли, че до осем часа вечерта ще са си вкъщи. Помисли си, че ще е прекалено късно да посети Ани в болницата, но щеше да отиде при нея веднага щом стане на следващата сутрин. Погледна през рамо към Барне, който вдигна вежди и му се ухили глуповато.

Вторият разузнавателен сателит, който от Сънивейл бе преместен над мястото на катастрофата, започваше първия си обход, когато Друсар се изтегляше от брега. Камерата записваше под остър неясен ъгъл, но Каръл Фишър успя да увеличи картината и да различи регистрационния номер на опашката, докато самолетът излиташе.

Записа номера на лист хартия, който постави при снимките, които беше принтирала от избраните кадри на лентата, записана от първия сателит: близки планове на чантите в кануто, изкопаната в гората дупка, раниците и торбите, в които беше сигурна, че сега са скрити парите от чантата на дъното на езерото.

Адам Уелш и Лу Баръс влязоха в контролната зала в седем и половина. Фишър даде и на двамата копия от снимките, показа им лентата с излитащия самолет — амфибия, след това набързо ги осведоми какво бе разбрала и какво подозираше.

— Ще изпратя номера на самолета в Отава — каза Баръс и веднага излезе от командната зала, за да се обади в офиса на ЦРУ в канадската столица.

— Колко време още искате наблюдение на мястото на катастрофата? — попита Фишър Уелш.

— Кажи на хората в Сънивейл веднага щом са готови, да върнат сателитите в първоначалните им орбити. Имаме това, което ни трябва.