Джеймс Елиът
Краят на играта (5)

5

Последното нещо, което Тони Китлан чу, преди телефонът да заглъхне, беше: „О, боже! О, боже!“

Почака пет минути, заловил се като удавник за сламка за вероятността самолетът да не е напълно разбит и да има оцелели, после потърси Рамзи на мобилния телефон, но без резултат. След това незабавно избра един номер на трийсет и петия етаж на облицования със стъкло небостъргач край Батъри Парк в Ню Йорк и чу гласа на Пол Камерън — човека, с когото най-малко му се разговаряше в момента.

— Самолетът се разби.

— Как така се разби?

— Катастрофира.

— Къде?

— Някъде сред дивите гори на Канада. В провинция Квебек. Държах връзка с Рамзи по телефона докрай.

— Никакъв контакт ли не установи след това?

— Никакъв.

— Мислиш ли, че можеш да ги намериш?

— Сигурен съм. Имам координатите. Но може да възникне проблем.

— Какъв проблем?

— Ако самолетът не пристигне по план във Ванкувър, канадците ще предположат, че е катастрофирал. Ще изпратят да го търсят. Ако беше стигнал до Ню Йорк, това нямаше да има значение, но сега се е разбил на тяхна територия.

— Какви са шансовете им да го намерят?

— Ако предавателят за извънредни ситуации на борда се е включил, вече са приели сигнала.

— Не искам да слушам повече.

— Трябва да стигна на мястото преди тях.

— Тогава тръгвай. Веднага!

— Тръгвам тази вечер с кола, ще взема и Маркъс. Ще намеря най-близкото до произшествието летище и ще наема пилот да ни закара дотам.

— Колко бързо според теб можеш да стигнеш до самолета?

— Никой няма да ни закара през нощта. Утре сутрин сигурно ще сме там. В най-добрия случай и канадците няма да започнат издирването, преди да се съмне. Докато се организират, ще стане поне пладне. Ако имам късмет, ще отида и ще си тръгна, преди те да стигнат дотам.

— Нещо друго, което трябва да знам?

— Край езерото, на което се опитаха да се приводнят, имало някакви туристи. Не можем да предвидим реакцията им, но за всеки случай ще се погрижа и за тях.

Камерън мълча дълго, после продължи:

— Нали знаеш какъв е залогът, Тони? Нямаме право на грешка.

— Може би не е толкова зле, колкото изглежда.

— На мен ми изглежда доста зле. Гледай ситуацията да не се влошава повече. Веднага щом научиш нещо, ми се обади. Каквото и да предприемеш, почисти района и се погрижи да няма следи, водещи към нас. Ясно ли е?

— Ясно.

Камерън затвори и се взря през стъклената стена, от която се откриваше гледка към залива на Южен Ню Йорк със Статуята на свободата и остров Елис в далечината. Видя как на кея на Батъри Парк спря ферибот, препълнен с туристи в последния за деня курс, след това избра номера на пейджъра на мъжа, с когото трябваше да говори. След половината цифри спря, чудейки се дали да не се обади, след като Китлан е разбрал всичко за произшествието и му е докладвал.