Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Endgame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2011)
Корекция и форматиране
beertobeer (2011)

Издание:

Джеймс Елиът. Краят на играта

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–459–788–3

История

  1. — Добавяне

17

Гари Макдърмът пристигна в офиса на Марсел Друсар край езерото Чибугамау в пет следобед, осем часа след като тръгна от поделението на ЦРУ в американското посолство в Отава.

Тази сутрин човек на ЦРУ в Канадските въздушно спасителни служби го свърза с един добронамерен, но некомпетентен служител, който провери номера на самолета на Друсар. Аеропланът бе имал двама предишни собственици и чиновникът по погрешка му даде името и адреса на човека, който бе продал машината на Друсар — също пилот наемник, който извършваше чартърни полети от Матагами, Квебек, на 300 километра в обратната посока от Чибугамау.

Когато пристигна там, човекът беше излетял и той го чака два часа, докато накрая разбере, че не е чакал, когото трябва.

След четири часа Макдърмът беше в малката дървена барака на брега на езерото Чибугамау, която служеше за офис на Друсар. На покритата с чакъл площадка до сградата бе паркирана кола, чиито марка, модел и номер съвпадаха с информацията, дадена му от друг агент на ЦРУ в управлението на провинция Квебек, на когото се обади, когато тръгна от Матагами. Вратата към офиса на Друсар бе открехната, но Макдърмът все пак почука. Като не чу отговор, пристъпи вътре.

Огледа полупразната стая и не видя никого. Реши, че Друсар трябва да е някъде наоколо, тъй като колата му беше отвън и самолетът бе вързан за кея, и понечи да излезе. Тогава забеляза петното на пода пред бюрото. Погледът му пропълзя нагоре и видя, че плотът и книжата, закарфичени на корковата дъска отзад, бяха опръскани също в тъмночервено.

Макдърмът тръгна по миризмата, която го отведе до шкаф, пред който имаше голяма локва съсирена кръв, капеща през вратата. Нямаше физическо описание на Друсар, но беше сигурен, че трупът с отнесено от куршум лице, който намери в шкафа, е на човека, когото търсеше.