Джеймс Елиът
Краят на играта (38)

38

Адам Уелш спря колата на паркинга за посетители на Грейт Фолс Парк точно преди изгрев-слънце. Вдигна яката на ветроустойчивото си яке и му се прииска да си бе сложил туристическите боти вместо тези обувки, когато пое по обвитата в мъгла пътека, виеща се по брега на река Потомак към околните гори.

Стигна до уговореното място на скалистата плоча над реката, когато първите лъчи на утринното слънце се издигаха над хоризонта. Стоеше безмълвно и наблюдаваше бързия воден поток над и около огромните камъни и си припомняше разговора с Пол Камерън от предната вечер.

Джон Галъуей, заместник-шефът на Оперативната дирекция на ЦРУ, спазваше неотклонно режима си на упражнения. Осемкилометровият му пробег започваше призори всеки ден и следваше сложна мрежа от кръстосващи се пътеки по най-трудните терени на парка, и то със скорост, която би взела силите на повечето мъже на половината на годините му.

Уелш го чу да се приближава още преди да го види. Отсеченият ритъм на стъпките му се издигаше над шума на реката и следваше добре утъпканата близка пътечка.

Галъуей се появи от мъглата като призрачно сияние, разпаднато на основните цветове на спектъра, а в режещия утринен студ от устата му излизаше пара. Вкусът му към дрехите беше безупречен дори когато тренираше. Носеше анцуг в сиво и бяло от микрофибър с алена лента, минаваща диагонално по предницата на горнището. Обувките му бяха също в сиво и бяло, а памучното поло под анцуга беше в абсолютно същата алена разцветка като лентата на гърдите му. Посивялата му коса бе безупречно сресана назад, само малки капчици пот блестяха по челото му, когато спря на пътеката, за да провери пулса си, преди да отиде при Уелш на каменната плоча.

Мъж в каяк премина покрай тях, като подскачаше и криволичеше покрай камъните и се мъчеше да се задържи изправен в кипящата вода. И двамата изчакаха да изчезне от погледите им, чак тогава Галъуей, добре осведомен за случилото се по улиците на Ню Йорк предния ден, премина право на въпроса:

— Откъде Камерън намира некадърните тъпаци, които праща след Стафърд и Барне?

— Това са най-добрите му хора, господине. Познавате Тони Китлан и Питър Маркъс и техните способности. Преди са се справяли и с най-тежките задачи. Но както ви казах, това не са неопитни, обикновени хора. Инстинктите им са добри, познават обстановката и не изпадат в паника при трудни ситуации.

— Не желая да им даваш оценки, Адам. Искам резултати. И искам да знам какво възнамерява да направи Камерън, за да сложи край на фиаското, преди нещата да излязат от контрол.

— Прави всичко по силите му, господине. Рано или късно Стафърд и Барне ще допуснат грешка.

— И къде са те сега?

— Не знам. Ако все още искат да ни открият, скоро ще се покажат. — Уелш се загледа за миг през реката, след това неохотно мина на следващата тема: — Боя се, че имаме още по-сериозен проблем. Вероятно у тях има нещо, което може да компрометира цялата ни операция. Нещо, с което ще могат да се договорят с Тайните служби, ако открият, че „супер банкнотите“ са у тях и първи ги заловят.

— Какви ги приказваш?

— Претърсили са апартамента на Рамзи, преди Китлан и Маркъс да успеят да го почистят. Намерили са легендите. Папките бяха отворени и предполагаме, че са ги прочели и са разбрали какво представляват, както и откъде идват.

— Легендите сами по себе си само насочват, но нищо не доказват.

— За нещастие, това не е най-лошото. Китлан намерил система за видео заснемане, с която Рамзи тайно записвал хората в апартамента си. Една от камерите е скрита в спалнята, а другата във всекидневната.

— Значи е бил извратен тип, който е обичал да гледа сам себе си.

— Не и във всекидневната. Микрофоните са поставени на стратегически места, за да записват разговорите от всички мебели, на които може да се седне. Срещал съм се с Рамзи в тази стая. Ако ме е заснел, ще свържат Центъра за борба с наркотиците със смъртта му в катастрофирал самолет, пренасящ двайсет милиона фалшиви долара.

— Китлан намерил ли е някакви разобличаващи видеокасети?

— Не, но каза, че на полицата със записите от сексуалните завоевания на Рамзи имало празни места. Следите от прах показвали, че липсват две касети. Не вярвам Стафърд и Барне да са си тръгнали с част от неговата порно колекция.

Изражението на Уелш подсказа на Галъуей, че още не бе свалил всичките карти.

— Да чуя и останалото.

— Имаме причина да вярваме, че Рамзи е водил някакви лични сметки за хората, от които сме купували наркотици.

— По каква причина?

— Китлан е проследил Стафърд и Барне, след като излезли от болницата. Отишли да се видят с някого на остров Райкърс. Камерън разбрал от свой източник, че това е бил Виктор Кириленко — един от дилърите, от които купувахме. Не знам как иначе биха свързали Кириленко с Рамзи.

Галъуей поклати отвратено глава:

— Тогава разполагат с достатъчно информация, за да сглобят по-голямата част от пъзела, ако вече не са го направили! Повече от достатъчно за Тайните служби, които, ако докопат тази информация, ще разплетат цялата ни операция.

— Не съм чул нищо от Куин, нашата свръзка в Тайните служби. Което не значи, че не е установил контакт със Стафърд и Барне.

— Щом Китлан ги е следил, защо сега не знае къде са?

— След като напуснали остров Райкърс, са взели мерки против евентуална опашка. Прекрасно били изчислили отклонението си пред един строеж по магистрала през Бронкс. Ако Китлан се бе опитал да продължи, са щели да го разкрият.

— И нямате представа къде биха могли да отидат?

— Ако трябва да предположа от това, което знам за опита и обучението им, бих казал, че са се покрили, за да обмислят разкритията си дотук и да решат какъв да бъде следващият им ход.

Галъуей чу някакъв шум зад себе си и ръката му се стрелна във вътрешността на якето към компактния деветмилиметров пистолет „Глок“ в кобура, опасан незабележимо на кръста. Обърна се и видя млада двойка на велосипеди да слиза по пътеката. Изгледа ги подозрително, докато минаваха покрай него и изчезнаха зад ъгъла, след това се извърна пак към Уелш и го смуши с пръст в гърдите.

— Довършете това, Адам. Довършете го, преди то да е довършило нас.

Галъуей се завъртя и рязко тръгна от каменната плоча. Това, което след катастрофата изглеждаше дребна досада по почистване на следите, бе прераснало в доста заплетен и объркан случай. Интуицията, която добре служеше на шефа на Оперативната дирекция през целия му живот, сега му подсказваше, че ситуацията със Стафърд и Барне бързо се движи към точка, от която не би могла да се контролира с обичайните методи за предотвратяване на риска при операциите.

Джон Галъуей никога не оставяше нищо на случайността. Голяма част от успехите си като разузнавач от кариерата, а и във всичко друго, което вършеше, той приписваше на факта, че никога не оставаше без резервен изход и без спасителен план. Докато отново се връщаше в ритъма на кроса, продължавайки по горската пътека в посоката, в която бяха изчезнали колоездачите, той започна да обмисля точно такъв план.