Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Endgame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2011)
Корекция и форматиране
beertobeer (2011)

Издание:

Джеймс Елиът. Краят на играта

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–459–788–3

История

  1. — Добавяне

6

Бен Стафърд стоеше на ръба на клисурата и надничаше към останките от лиърджета на стотина метра под краката му. Високите вечнозелени дървета на дъното и недораслите борове и храсти, израснали по площадките на каменния склон, скриваха димящата купчина метал.

Пилотската кабина и по-голямата част от двигателите и крилата бяха паднали на дъното на клисурата насред бърз поток. Пенливата вода почти бе загасила пожара, причинен от избухването на резервоара, а обилните дъждове от предишната нощ се бяха просмукали в почвата и след като горивото изтля, нищо вече не подхранваше пламъците. Ако не беше спиралата черен дим, издигаща се през дърветата, щеше да е почти невъзможно да се открие мястото на катастрофата дори и от птичи поглед.

Задната част на самолета — от облицованата с кожа седалка в дъното на салона до опашката — се бе откъснала от първия удар. Лежеше почти недокосната по средата на склона, подпряна на широка скална ниша на двайсет метра под мястото, на което бе застанал Стафърд и надничаше през ръба.

Не се и съмняваше, че ако в предната част на самолета е имало хора, до един са загинали — ако не от удара, то от експлозията и последвалия пожар. А на нишата под краката си той ясно различаваше отпуснатото и на пръв поглед безжизнено тяло на мъж, завързано за седалката с колани през кръста и раменете. Беше свит, вратът му се извиваше в невъзможен ъгъл. Изглеждаше мъртъв, но Стафърд не смяташе да го оставя, преди да е абсолютно сигурен.

Последните слънчеви отблясъци изтляваха, когато Еди Барне се върна от бивака с екипировката за катерене. Стафърд имаше опит в спускането с ръце от хеликоптери и се отказа от примката и осморките за скално изкачване. Вместо това върза единия край на въжето за голям смърч на върха на клисурата и хвърли всичките 25 метра през ръба. Сложи си ръкавиците, прокара въжето през лявата си ръка, под мишницата и зад гърба, след това под дясната мишница и дясната ръка и с прост рапел се спусна надолу по склона.

Застана под прав ъгъл на почти отвесната скала, започна да се отблъсква с крака и майсторски да отпуска въжето, докато стигна до нишата, на която се бе подпряла откъснатата и усукана опашка.

Мъжът гледаше право пред себе си, зениците му бяха фиксирани и разширени. Стафърд се приближи, наведе се над тялото и постави пръста на шията му, за да провери за пулс. Не откри сърдечна дейност, пребърка джобовете на сакото и намери портфейл с документи. Прибра го в анорака си, и тъй като не можеше да направи нищо повече, понечи да се изкачи обратно, но точно тогава забеляза голяма найлонова чанта на полицата за багаж над задната седалка. Посегна и откопча кожените предпазни колани, които я държаха, след това дръпна ципа няколко сантиметра, за да види какво има вътре.

Очите му се разшириха от учудване. Сграбчи чантата и я дръпна, след това бързо отстъпи назад, защото опашката се наклони напред и заплаши да се преобърне и полети надолу в клисурата, като го отнесе със себе си.

За по-голяма сигурност той върза края на въжето около кръста си и вдигна очи нагоре, откъдето го гледаше Барне.

— Хвърли и другото въже.

— Изчезвай оттам, Бен. Това нещо ще се преобърне всеки момент.

— Трябва ми още едно въже.

— За какво? Нали е мъртъв?

— Да. Но има един сак, който искам да изтегля.

— Почнал си да се тревожиш за багажа му ли? Остави го на спасителите и се разкарай оттам.

— Просто хвърли въжето.

Барне завърза още едно въже и пусна другия му край в клисурата. Стафърд го хвана и пак се наведе над самолета. Прекара въжето през дръжката на сака, завърза го, отстъпи и го изтегли от купето. Докато издърпваше торбата, опашката изскърца и се заклати.

Той застана на коляно и дръпна ципа изцяло, за да се увери, че не се бе излъгал, после заклати невярващо глава, докато гледаше с какво бе натъпкана догоре. Стана, погледна пак към опашката и видя още две идентични чанти от черен найлон по-навътре на полицата.

— Изтегли чантата горе — извика той на Барне. — И пак хвърли въжето. Има още две.

— Да не си се побъркал?

— Отвори я, като я вдигнеш. Тогава ми задавай въпроси.

Барне издърпа чантата от клисурата и погледна вътре. Изражението му бе огледален образ на Стафърд, когато за първи път видя съдържанието й. Веднага развърза въжето и го хвърли обратно през ръба.

Стафърд посегна към другите две чанти, натъпкани в дъното на полицата. Тялото му от кръста нагоре бе вътре в опашката, докато промушваше въжето през дръжките на торбите и го завързваше. След това отстъпи и се оттегли на безопасно място, преди да започне да дърпа. Чантите с лекота се измъкнаха от полицата, но се заклещиха в облегалката на задната седалка. Стафърд заби пети, задърпа още по-силно и най-накрая успя да ги изтръгне.

Точно преди чантите да напуснат останките от самолета, центърът на тежестта се премести, опашката се заклати и след пронизително скърцане от триенето на метала в скалата се преобърна от нишата. Чантите се измъкнаха от вътрешността, но тежестта им бе достатъчна, за да повлече Стафърд.

Бен пада свободно пет метра, след, това въжето, вързано около кръста му, се изопна, вряза се в плътта му, вдигна се до подмишниците и той рязко спря. От тежестта и инерцията въжето се изплъзна през раменете му и за част от секундата, преди да полети към сигурна смърт сто метра надолу, успя да сграбчи въжето, на което висяха чантите.

Увисна във въздуха и се залюля като махало, след това се блъсна силно в скалистия склон на клисурата. За миг се почувства зашеметен, но успя да се задържи, а Барне започна да го тегли, докато прехвърли крак през ръба на пропастта и изпълзя към спасението.

Стафърд постоя за миг неподвижно, за да се отърси от ефекта на удара, преди да се изкачи до върха на клисурата, където с Барне издърпаха двете чанти.

Опашката на лиърджета бе паднала 15 метра надолу и се бе заклещила между стената на клисурата и една изпъкнала скала с ниски борчета и гъсти храсти. Тялото на мъжа, все още вързано за седалката, сега бе обърнато нагоре, празните му невиждащи очи бяха вперени право в Стафърд и Барне, които стояха на ръба и се взираха в него.