Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Endgame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2011)
Корекция и форматиране
beertobeer (2011)

Издание:

Джеймс Елиът. Краят на играта

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Недялка Георгиева

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–459–788–3

История

  1. — Добавяне

16

Марсел Друсар загаси двигателите на самолета и се плъзна към брега на езерото Чибугамау. Тони Китлан и Питър Маркъс слязоха и го почакаха да заключи самолета, след това го последваха в малката дъсчена барака до водата, която му служеше за офис.

Китлан се приближи до паянтовото бюро в ъгъла и огледа нахвърляните по него книжа.

Друсар се изправи пред него.

— Тъй като сделката ни приключи, ще се радвам, ако си тръгнеш.

— Веднага щом ми дадеш имената и адресите на хората, които си превозил днес сутринта.

— Споразумяхме се да ви закарам дотам и обратно. Нищо повече.

— По-кротко, френски. Кажи каквото те питам и веднага изчезваме. Никой няма да пострада.

Друсар погледна назад и видя, че Маркъс е застанал пред вратата на офиса, огромните му ръце бяха скръстени на гърдите и никой не можеше нито да влезе, нито да излезе.

— Казах ви, че не им знам целите имена. Май бяха Джон и Боб.

Китлан пак се засмя, но в усмивката му нямаше веселост.

— Знам, че всеки пилот е длъжен да води регистър на клиентите си с имената и адресите, за да може да уведоми властите, ако се загубят или претърпят злополука, за всеки случай. Затова, ако обичаш, не обиждай повече интелигентността ми.

Друсар не искаше да си има неприятности с двамата мъже, но инатът и гордостта му, засегнати от забраната да се обади и съобщи за катастрофата, не му позволяваха да се предаде.

— Може и да съм записал някъде имената им, не съм сигурен. Но дори и така да е, сигурно съм ги изхвърлил, след като си заминаха.

— Как ти платиха?

— В брой — също като вас — излъга той.

Друсар седна зад бюрото и се престори, че търси сред неразборията, като нарочно разбърка купчина неплатени сметки върху черния, подвързан с изкуствена кожа регистър, в който записваше всичките си полети.

Китлан видя какво направи и го вдигна от стола за косата. Удари го с юмрук в корема и го запрати на пода, превит одве. Взе регистъра и отгърна на последната страница, където намери имената и адресите, който му трябваха. Часът и датата на полета, въведени от Друсар, потвърждаваха, че бяха точно хората, които търсеше.

Друсар с мъка застана на колене, подпря се с ръка на бюрото и се повдигна. Изправи се на треперещите си крака, останал без дъх. Китлан погледна Маркъс и му кимна, след това отиде до прозореца, за да види дали някой не се приближава към бараката.

Маркъс извади полуавтоматичен пистолет от кобура на гърба под сакото си и сложи заглушител на дулото. Звукът от двата бързи изстрела вдигна не повече шум от затварянето на врата на кола.

Друсар все още се подпираше на бюрото и се мъчеше да си поеме дъх, обърнат с гръб към Маркъс, когато куршумът се заби в основата на черепа му, причинявайки смъртта му и отнасяйки част от лицето му, когато излезе от другата страна.

Китлан отиде до мястото, където Друсар се бе свлякъл на пода. Подпря се на коляно, разкопча якето на мъртвеца, бръкна във вътрешния джоб и извади трите хиляди долара, които бе платил за полета. След това отвори шкафа срещу бюрото и намести трупа вътре, като го сви и го набута така, че да може да затвори вратата.

Маркъс хладнокръвно отви заглушителя от дулото й прибра пистолета в кобура на гърба си. Изглеждаше така, сякаш току-що бе убил муха.

— И сега какво?

Китлан откъсна последната страница от регистъра и я прибра в джоба си.

— Трябва да говорим с шефа. Да видим какво ще иска той от нас.

Трийсет километра на юг от Чибугамау Китлан спря на тясното двулентово шосе и махна квебекските регистрационни табелки, които бе откраднал от един сервиз предишния ден малко след като преминаха канадската граница. Замени ги с номер от Ню Йорк, върна се в колата и като потегли, се обади на Пол Камерън.