Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (93) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

VII

Една сутрин Уленшпигел му каза:

— Върви с мене; ще отидем да поздравим едно високопоставено, благородно, всесилно и опасно лице.

— Ще ми каже ли то де е жена ми? — попита Ламме.

— Ако знае — отговори Уленшпигел.

И отидоха в дома на Бредероде, гуляйджията-Херкулес.

То беше в двора на замъка си.

— За какво си дошъл при мене? — попита той Уленшпигел.

— За да ви кажа нещо, ваша светлост — рече Уленшпигел.

— Говори — отвърна Бредероде.

— Вие — каза Уленшпигел — сте красив, храбър и силен благородник. Някога вие смачкахте като мида в черупката й един французин в бронята му: но колкото сте силен и храбър, толкова сте и умен. Защо тогава носите тоя медал, дето е написано: „Верен на краля до просяшка торба“?

— Да — каза Ламме, — защо, ваша светлост?

Но Бредероде не отговори и погледна Уленшпигел. А Уленшпигел продължи:

— Защо вие, благородните господа, искате да бъдете верни на краля до просяшка торба? Дали за доброто, което той ви желае, или за хубавото приятелство, което проявява към вас? Защо, вместо да му бъдете верни до просяшка торба, не отнемете на палача всичките му владения, та той да стигне до просяшка торба?

Ламме клатеше глава в знак на одобрение.

Бредероде погледна Уленшпигел с живите си очи и се усмихна, като видя доброто му лице.

— Ако не си шпионин на крал Филип, ти си добър фламандец — рече той — и аз ще ти се отплатя и в двата случая.

И го заведе в една стая до трапезарията. Ламме вървеше подире им. Там той дръпна ухото му до разкървавяване.

— Това е — рече той — за шпионина.

Уленшпигел не извика.

— Донеси — поръча Бредероде на иконома си — каната с канелено вино.

Икономът донесе каната и голям потир£старо вино, което изпълни въздуха с аромат.

— Пий — каза Бредероде на Уленшпигел, — това пък е за добрия фламандец.

— Ах — рече Уленшпигел, — добър фламандецо, какъв хубав канелен език имаш ти! И светците дори не могат да говорят тъй!

Той изпи половината вино и даде останалото на Ламме.

— Кой е тоя шишко — рече Бредероде, — когото възнаграждават, без да е направил нещо?

— Той е — отговори Уленшпигел — моят приятел Ламме, който винаги когато пийне старо вино, си въобразява, че ще намери жена си.

— Да — каза Ламме, като сърбаше с голямо благоговение виното.

— Де отивате сега? — попита Бредероде.

— Отиваме — рече Уленшпигел — да търсим Седмината, които ще спасят фламандската земя.

— Кои Седмина? — попита Бредероде.

— Когато ги намеря, ще ви кажа кои са — отговори Уленшпигел.

А Ламме, който се бе развеселил от виното, каза:

— Тил, дали да идем на луната да търсим жена ми?

— Поръчай стълба — отговори Уленшпигел.

През зеления месец май Уленшпигел каза на Ламме:

— Дойде хубавият месец май! Ах, колко синьо е небето, колко са весели лястовиците; ето — почервеняха клоните на дървесата от мъзга, земята се изпълни с любов. Тъкмо време за бесене и горене на хората заради вярата им. Ето ги добрите инквизиторчета. Какви благородни лица! Те имат пълна власт да поправят, да наказват, да понижават, да предават на мирските съдии, да имат свои затвори. Ах ти, хубав месец май! Да хващат хората, да уреждат процеси, без да спазват обикновените форми на правосъдието, да горят, да бесят, да обезглавяват и да копаят за клетите жени и девойки ями за предивременна смърт. Сипките пеят по дървесата. Добрите инквизитори са ударили око на богаташите. А кралят ще ги наследява. Хайде, девойчета, танцувайте в ливадата под звуците на гайди и свирки. Ах ти, хубав месец май!

Пепелта на Клаас удряше гърдите на Уленшпигел.

— Да вървим — рече той на Ламме. — Честити са ония, които държат горе главата и високо меча си през черните дни, които идат!