Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (31) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. — Добавяне

XXX

Филип се ожени за Мария Португалска[1] и присъедини нейните владения към испанската корона. Тя му роди дон Карлос, жестокия безумец. Но кралят не обичаше жена си!

Като последица от раждането кралицата се разболя. Тя лежеше и около нея бяха почетните й дами, между които бе херцогиня Алба.

Филип често я оставяше самичка, за да отиде да гледа как горят еретиците. Всички придворни мъже и жени нравеха като него. Същото правеше и херцогиня Алба, благородната болногледачка на родилката-кралица.

По това време духовният съд[2] бе арестувал някакъв фламандски скулптор, католик, защото, след като един монах му поръчал да изреже от дърво статуя на Богородица и той изпълнил поръчката, монахът отказал да му плати уговореното и той накълцал с длетото си лицето на статуята, като казал, че предпочита да унищожи произведението си, отколкото да го даде на безценица.

Наклеветен от монаха, че е иконоборец[3], той беше измъчван безмилостно и осъден на изгаряне.

През време на мъченията бяха изгорили ходилата му и когато го водеха от тъмницата за кладата, облечен със санбенито[4], той викаше:

— Отрежете ми краката! Отрежете ми краката!

Филип чуваше отдалеч тия викове и му беше приятно, но не се засмиваше.

Почетните дами на кралица Мария я оставиха, за да присъствуват на изгарянето, а след тях и херцогиня Алба, чула виковете на скулптора, поиска също така да види зрелището и остави кралицата сама.

Филип, неговите висши придворни, князе, графове, кавалери и дами гледаха скулптора привързан с дълга верига за един стълб, поставен в средата на пламтящ кръг от връзки слама и снопове пръчки, така че да го пече бавно, ако той застанеше до стълба, за да избегне буйния огън.

И те гледаха с любопитство как той почти гол, напрягаше всичките си душевни сили, за да устои срещу горещината на огъня.

Тъкмо в това време кралица Мария, легнала в постелята си на родилка, усети жажда. Върху един поднос видя половин пъпеш. Тя стана, повлече се из стаята, взе пъпеша и го изяде.

След това поради студенината на плода тя се изпоти, затрепера и остана на пода, без да може да мръдне.

— Ох — рече тя, — как бих се стоплила, ако имаше кой да ме занесе до леглото ми!

И тогава тя чу клетия скулптор, който викаше:

— Отрежете ми краката!

— Ах — рече кралица Мария, — това не е ли куче, което вие за моята смърт?

В тоя миг скулпторът, който виждаше наоколо си само лица на врагове-испанци, помисли за Фландрия, за тая страна на мъжествени хора, скръсти ръце и като повлече дългата верига, тръгна към пламналите връзки слама и пръчки, изправи се там и извика:

— Ето как умират фламандците пред очите на испанските палачи. Отрежете краката, но не моите, а техните, за да не тичат за убийства! Да живее Фландрия! Фландрия — на вечни времена!

И дамите, като видяха колко гордо се държи той, почнаха да ръкопляскат и да викат за милост.

Но той умря.

Кралица Мария цяла трепереше, плачеше, зъбите й тракаха от студа на близката смърт, тя изпъна ръце и крака и каза:

— Сложете ме в леглото, за да се стопля.

И умря.

Така според предсказанието на добрата магьосница Катлин Филип сееше навсякъде смърт, кръв и сълзи.

Бележки

[1] Мария Португалска — в края на 1543 година Филип, шестнадесетгодишен, се оженил за братовчедка си, португалската инфанта Мария.

[2] Инквизиция — (латински inquisitio — разследване), именувано от папите Sanctum Officium — „света служба“, съществувала в католическата църква още в първите векове на християнството. Но тя се засилва рязко през епохата на албигойските религиозни войни, XII век. От 1486 година инквизицията станала държавно учреждение в Испания и съществувала така до 1834 година. През това време тя е избила там явно или тайно не по-малко от 350 000 души и изпратила на каторга, както и на доживотен затвор около 300 000. В Нидерландия само при Карл V били екзекутирани не по-малко от 50 000 души.

[3] Иконоборци — калвинистите не признавали поклонението на иконите и обвинявали католиците в идолопоклонство. Движението на иконоборците избухнало на 11 август 1566 г.

[4] San Benito — одеяние във вид на чувал (затова и отначало то се наричало sacco benito), с нарисувани по него дяволи и езици на адския пламък; осъдените еретици отивали облечени в него за публично изгаряне. Това изгаряне се наричало ауто да фе (испански думи, които означават „акт на вяра“).