Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (29) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXVIII

По онова време Ганд, благородният град^[1], отказа да плаща припадащата му се част от налога, който искаше от него Карл, син на града и император. Той не можеше да плати, тъй като бе разорен парично от Карл. Това беше тежко престъпление и императорът реши да отиде сам да го накаже.

Защото на бащиния гръб синовната тояга боли повече от другите.

Франсоа Дългоносия, негов противник, му предложи да мине през Франция. Карл прие и вместо да бъде задържан като пленник, бе чествуван и славословен като император. Владетелите винаги се споразумяват, когато трябва да се подпомагат срещу своите народи.

Карл остана дълго време във Валансиен^[2], без да показва с нищо, че е разгневен. Ганд, бащата, не се боеше, уверен, че синът-император ще му прости, защото е постъпил правилно.

Карл стигна до стените на града с четири хиляди конници. Придружаваше го Алба^[3], както и принц Орански. Простият народ и дребните занаятчии искаха да се възпротивят на това синовно влизане и да вдигнат на крак осемдесетте хиляди жители на града и околностите; едрите буржоа се противопоставиха от страх, че простият народ ще вземе надмощие. А Ганд би могъл въоръжен да насече на парченца сина си и четирите му хиляди коня. Но той го обичаше и дори дребните занаятчии отново се изпълниха с упование.

И Карл обичаше града, но го обичаше заради сандъците с пари, които бе получил и които още искаше да получи от него.

Щом завзе Ганд, той постави навсякъде военни постове, а денем и нощем из града сновяха патрули. След това с голяма тържественост той обяви присъдата над града.

Най-личните граждани трябваше да се явят с въже на шията пред неговия престол и да молят за прошка; Ганд бе обявен за виновен в престъпления, за които се плаща най-скъпо; измяна, нарушение на договори, неподчинение, размирици, въстание и оскърбление на величеството. Императорът като бог обяви, че отменя всички привилегии, права, свободи и обичаи, издаде постановление, което засягаше бъдещето: когато неговите наследници приемат властта, трябва да дадат клетва, че няма да се съобразяват с нищо друго освен с Caroline concession^[4] — т.е. с правото на робство, дадено от него на града.

Той сравни със земята манастира „Сен Бавон“, за да издигне на негово място крепост, отдето лесно би могъл да пробие с гюллета гърдите на своя родител.

Като добър син, който бърза да вземе наследството, той конфискува всички имоти на Ганд, доходи, къщи, оръдия и военни муниции.

Той сметна, че градът е прекалено добре защитен и затова заповяда да съборят Червената кула, кулата при Жабешката дупка, градските порти Браампорт, Стеенпорт, Ваалпорт, Кетелпорт и много други, изработени и скулптирани като скъпоценности от камък.

По-късно, когато в Ганд идваха чужденци, те си говореха:

— Тоя ли неукрепен и опустошен град хвалеха толкова много?

А жителите на Ганд отговаряха:

— Император Карл неотдавна срина великолепния пояс на града.

И като казваха това, те изпитваха срам и яд. А от срутените порти императорът вземаше тухли за крепостта, която строеше.

Той искаше Ганд да бъде беден, та да не може нито чрез труда си, нито с производството си, нито с пари да се противопоставя, на неговите горди замисли; и затова го осъди да плати частта от налога, която бе отказал, т.е. четиристотин хиляди каролуса еднократно и още по шест хиляди каролуса ежегодно — за вечни времена. Градът му бе заел пари и той трябваше да му плаща рента от сто и петдесет ливри. Но той го принуди да му върне записите и като плати по тоя начин дълга си, истински се обогати.

При не един случай Ганд му бе проявявал обичта си и му бе помагал, но той заби меч в гърдите на родината си, за да търси кръв, тъй като не можеше вече да бозае оттам мляко.

След това той погледна Roelandt, хубавата камбана, и заповяда да обесят на нейния език оня, който бе забил тревога, за да призове гражданите да защитят правата си. Той няма милост към Roelandt, езика на неговата родина, езика, чрез който тя говореше на Фландрия; Roelandt, гордата камбана, която казваше за себе си:

Als men my slaet dan is’t brandt

Als men my luytdduis’t strom in vlaenderlandt.

 

Когато звъня — нейде има пожар.

Когато бия тревога — във Фландрия буря вилнее.

Той сметна, че неговият роден край говори много високо и махна камбаната. И жителите от равнината казаха, че Ганд е умрял, защото синът му е изтръгнал езика с железни клещи.