Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (64) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LXIII

Тъй като двестате флорина се изпариха бързо, Уленшпигел отиде във Виена, дето се нае при един колар, който постоянно хокаше работниците си, защото не можеха да надуват силно мяха на огнището.

— Карайте едновременно — викаше той непрекъснато, — бързайте с меховете!

Един ден, когато стопанинът тръгна за градината, Уленшпигел вдигна единия мях, метна го на рамене и пое след господаря си. Като го видя с тоя чудноват товар, той се удиви, а Уленшпигел му каза:

— Господарю, вие ми бяхте поръчали да бързам с меховете. Де да оставя тоя, докато донеса и другия?

— Слушай, момчето ми — отговори стопанинът, — не съм ти казвал такова нещо, иди и занеси мяха на мястото му.

И си мислеше как да му отплати за тоя номер. От тоя ден нататък той ставаше всяка нощ точно в дванадесет часа, събуждаше работниците си и ги караше да работят.

Работниците му казаха:

— Господарю, защо ни събуждаш посред нощ?

— Свикнал съм — отговори той — да не оставям работниците си през първите седем дни да спят повече от половината нощ.

На следната нощ той пак събуди работниците си в дванадесет часа. Уленшпигел, който спеше на тавана, метна постелята си на гърба и слезе така натоварен в ковачницата.

Стопанинът му каза:

— Да не си полудял? Защо си помъкнал постелята си?

— Свикнал съм — отговори Уленшпигел — първите седем дни да прекарвам половината нощ върху леглото си, а другата половина — под него.

— Добре — каза господарят, — аз пък имам и друг навик — да изхвърлям на улицата безочливите си работници, като им разрешавам да спят първата седмица на каменната настилка, а втората — под нея.

— Значи, в зимника ви, господарю, до бъчвите с бира — отговори Уленшпигел.