Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
XXII
Когато императорът се върна от война, попита защо синът му Филип не е дошъл да го поздрави.
Архиепископът-възпитател отговори, че инфантът не искал, защото обичал, както казвал сам той, единствено книгите и самотията.
Императорът попита де е сега той.
Възпитателят отговори, че трябва да го търсят навред, дето е тъмно, и тръгнаха да го търсят.
След като минаха през много зали, стигнаха най-сетне до някакво килерче без под, осветено от едно малко прозорче. Те видяха там един стълб, забит в земята, на който бе вързана съвсем малка и хубавичка маймунка, изпратена от Индия на негово височество, за да го забавлява с лудориите си. Долу, под стълба, димяха още тлеещи дърва и стаичката миришеше ужасно на изгорена козина.
Животинчето толкова се бе мъчило, докато умре на тоя огън, че телцето му съвсем не приличаше на тяло на животно, а на възлест и крив корен, а в устата му, отворена сякаш за предсмъртен вик, се виждаше кървава пяна и сълзи бяха облели личицето му.
— Кой е направил това? — попита императорът.
Възпитателят не се реши да отговори и двамата мълчаха тъжни и ядосани.
Неочаквано тишината бе нарушена от леко покашляне, което идеше от един тъмен ъгъл зад тях. Негово величество се обърна и видя инфанта Филип, облечен цял в черно и засмукал един лимон.
— Дон Филип — каза императорът, — ела да ме поздравиш.
Без да помръдне, инфантът го погледна със своите страхливи очи, в които нямаше никаква обич.
— Ти ли изгори това животинче на огъня? — попита императорът.
Инфантът наведе глава.
Но императорът продължи:
— Ако си бил толкова жесток да направиш това, бъди така доблестен да го признаеш.
Инфантът не отговори.
Негово величество грабна лимона от ръцете му, запрати го на земята и щеше да набие сина си, който се напиха от страх, но архиепископът го спря, като му пошепна на ухото:
— Един ден негово височество ще гори чудесно еретиците.
Императорът се усмихна и двамата излязоха, като оставиха инфанта сам с маймунката си.
Ала други не бяха маймунки и умираха в пламъците на кладите.