Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
LXII
Един ден Уленшпигел пристигна в Нюренберг и се представи за голям лекар — победител на болестите, знаменит разслабител, прочут укротител на треската, известен унищожител на чумата и ненадминат изцерителна крастата.
В болницата имаше толкова много болни, че се чудеха де да ги настанят. Щом управителят на болницата узна, че Уленшпигел е дошъл, отиде да се срещне с него и да разбере вярно ли е, че той изцерява всички болести.
— Всички освен последната — отговори Уленшпигел; — но обещайте, че ще ми дадете двеста флорина, ако изцеря всички останали и няма да ви взема нито лиар повече, ако всичките ви болни не кажат, че са излекувани и не напуснат болницата.
На следния ден той отиде в болницата със самоуверен поглед и тържествено учен вид. Когато влезеше в някоя стая, той дръпваше всеки болен настрана и му казваше:
— Закълни се, че няма да кажеш никому това, което ти пошепна. От какво си болен?
Болният казваше и се заклеваше във всемогъщия, че ще мълчи.
— Ето какво — казваше му Уленшпигел, — аз трябва да изгоря едного от вас, от праха му да направя чудодейно лекарство и да дам на всички болни да пият от него. Оня, който не ще може да върви, ще бъде изгорен. Утре ще дойда пак, ще застана на улицата заедно с управителя на болницата и ще извикам: „Който не е болен, да събере нещата си и да дойде при мене!“
На сутринта Уленшпигел дойде и извика, както бе казал. Всички болни — куци, страдащи от катар, кашлящи и трескави — тръгнаха изведнъж и излязоха вкупом. Всички се намериха на улицата, дори и ония, които десет години не бяха ставали от леглата си.
Управителят на болницата ги попита оздравели ли са и могат ли да ходят.
— Да — отговориха те, като смятаха, че едного от тях вече горят в двора.
Тогава Уленшпигел каза на управителя:
— Плати ми — всички излязоха и казват, че са излекувани.
Управителят му плати двеста флорина. И Уленшпигел си отиде.
Ала на втория ден управителят видя, че болните се връщат в болницата в по-лошо състояние от преди освен един, който се беше изцерил от чистия въздух; намериха го пиян да пее из улиците: „Хвала и чест на големия доктор Уленшпигел!“