Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
XLVI
Из народа се носеше слух, че император Карл щял да отнеме правото на монасите да наследяват ония, които умираха в манастирите им; това никак не се харесваше на папата.
Уленшпигел се скиташе тогава на бреговете на Мьоза и си мислеше, че императорът умее да извлича полза от всичко, защото гой вземаше наследствата, които трябваше да получат семействата. Уленшпигел седна на брега на реката и пусна въдицата с хубава стръв. След това загриза къшей стар, твърд хляб и съжали, че няма вино от Романя, за да го накваси, но се утеши с мисълта, че невинаги може да има пълно блаженство.
И той хвърляше във водата късчета хляб, като си казваше, че който не поделя храната си със своя близък, не е достоен да я яде.
Приближи се една кротушка, най-напред подуши някаква троха, близна я с устнички и отвори невинната си уста, смятайки сигурно, че хлябът ще се намъкне от само себе си. Докато гледаше наоколо си, тя бе лапната от една коварна щука, която се хвърли отгоре й като стрела.
Щуката погълна също така един шаран, който лапаше мухи във въздуха, без да помисли за някаква опасност. Щом се насити, тя остана неподвижна във водата, като гледаше презрително дребните рибки, които въпреки това бягаха от нея с все сила. Но нейното спокойствие бе нарушено от друга щука — пъргава, лакома, с разтворена уста, която не бе яла нищо, и с един скок се хвърли върху нея. Започна яростна борба помежду им; устите ръфаха знаменито; водата почервеня от кръвта им. Нахранената щука се бранеше недостатъчно срещу гладната; изведнъж гладната се поотдръпна, събра всичките си сили и се хвърли като куршум срещу врага си, който я очакваше с разтворена уста, налапа повече от половината й глава и се опита да я пусне, но не можа поради извитите си зъби. И двете се мятаха безнадеждно.
Вкопчани така една в друга, те не съгледаха яката кука, вързана с копринена връвчица, която се издигна от дъното на водата, заби се под перката на ситата щука, измъкна я от реката заедно с противника й и ги метна безцеремонно двете на тревата.
Като ги изкормяше, Уленшпигел каза: — Мили мои щукички, не сте ли вие като папата и императора, които се ядат един друг, а не съм ли аз народът, който в отредения от бога час ви хваща в разгара на борбата и двете на куката си?