Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (77) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LXXVI

На следния ден общинските пазачи и глашатаи отидоха в дома на Клаас, за да изнесат на улицата цялата покъщнина и да пристъпят към съдебната продан. Зуткин видя от къщата на Катлин как изнесоха люлката от желязо и мед, която бе предавана винаги от баща на син в дома на Клаас, дето се беше родил клетият мъртвец, дето бе роден и Уленшпигел. След това изнесоха леглото, дето Зуткин бе заченала Уленшпигел и дето бе прекарала толкова сладостни нощи до рамото на мъжа си. След това раклата, дето държеше хляба, долапа, в който през добрите времена пазеше месото, тиганите, котлите и другите готварски съдове, но всичко това сега вече не лъщеше както в щастливите времена, а бе измърсено от праха на запустението. Те й припомниха семейните угощения, когато мирисът от ястията привличаше съседите.

След това изнесоха една бъчва и едно буре за обикновена и за силна бира и в една кошница най-малко тридесет бутилки вино; и всичко това оставиха на улицата, всичко до последния гвоздей — нещастната вдовица чу как го извадиха с трясък от стената.

Тя седеше, без да промълви дума, без да се оплаква, и цяла потънала в скръб, гледаше как отнасяха това скромно богатство. Глашатаят запали свещ и покъщнината се продаде на публичен търг. Свещта догаряше вече, когато старейшината на рибарите купи всичко на нищожна цена, за да го разпродаде после; той се радваше също както невестулка, която смуче мозъка на кокошка.

Уленшпигел си каза: „Няма да се радваш дълго, убиецо!“

Продажбата свърши, но пазачите, които претърсваха всичко, не намериха жълтиците. Рибарят възкликна:

— Не търсите хубаво: аз зная, че преди шест месеца Клаас имаше седемстотин жълтици.

Уленшпигел си каза: „Ти няма да наследиш нищо, убиецо!“

Изведнъж Зуткин се обърна към него и рече, като посочи рибаря:

— Ето доносчика!

— Зная го! — отговори Уленшпигел.

— Искаш ли — каза тя — той да наследи кръвта на баща ти?

— По-скоро бих изтърпял цял ден мъчения — отговори Уленшпигел.

Зуткин каза:

— И аз също, но не издавай нищо от състрадание, колкото и големи да бъдат мъченията, които видиш, че търпя.

— Но ти си жена — рече Уленшпигел.

— Клетият — каза тя, — аз съм те родила и знам да търпя мъки. Но ако видя, че измъчват тебе… — тя побледня и добави: — Ще се моля на пресвета Богородица, която видя сина си на кръста.

И тя плачеше и милваше Уленшпигел.

И така те сключиха съюз за омраза и сила.