Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (65) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. — Добавяне

LXIV

След като напусна коларя, Уленшпигел се върна във Фландрия и трябваше да постъпи като чирак при един обущар, който обичаше повече да стои на улицата, отколкото в дюкяна с шило в ръка. Когато го видя, че излиза за стотен път, Уленшпигел го попита как да крои горните части на обувките.

— Крой ги — отговори обущарят — за големи и средни нозе, така, че да стават на всички, които водят едър и дребен добитък.

— Така ще направя, господарю — отговори Уленшпигел.

Щом излезе обущарят, Уленшпигел накрои горните части така, че да стават за обувки само на кобили, магарици, телици, свини и овце.

Когато се върна в работилницата и видя, че кожата е нарязана на късове, господарят рече:

— Какво си сторил, некадърнико безобразен?

— Каквото ми казахте — отговори Уленшпигел.

— Аз ти поръчах — продължи обущарят — да накроиш обувки, удобни за всички, които водят волове, свини, овни, а ти си ми накроил обувки за самите животни.

Уленшпигел отговори:

— Господарю, през любовния период на животните нали свинята води нереза, магарицата — магарето, телицата — бика, овцата — овена?

И той си отиде и не се върна вече.