Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
XXIII
Настъпи ноември, мразовитият месец, когато ония, които кашлят, се радват на музиката на храчките. През тоя месец също така момчетиите лудуват на тумби из полята, засети с ряпа, като крадат, каквото могат, за голям яд на селяните, които напразно ги гонят с тояги и вили.
Една вечер, когато се връщаше от едно такова плячкаджийство, Уленшпигел чу наблизо, откъм плета, някакво скимтене. Той се наведе и видя простряно на камъните куче.
— Ха — рече той, — скимтящо животинче, какво правиш тук в тоя късен час?
Той помилва кучето и усети, че гърбът му е мокър; помисли, че са се опитвали да го давят и го прегърна, за да го стопли.
В къщи той каза:
— Водя ви един ранен, какво ще го правим?
— Трябва да се превърже — отговори Клаас.
Уленшпигел сложи кучето на масата: тогава под светлината на лампата Клаас, Зуткин и той видяха едно малко червеникаво кученце, люксембургска порела, ранено в гърба. Зуткин изчисти раните, намаза ги с мехлем и ги превърза. Уленшпигел занесе животното в леглото си, макар че Зуткин искаше да го вземе в своето, защото, както каза тя, страхувала се да не би Уленшпигел, който се въртял в леглото си като дявол в съд със светена вода, да го задуши в съня си.
Но Уленшпигел направи, както си искаше, и тъй хубаво го гледа, че след шест дни раненото тичаше като другите кучета с надменното самодоволство на дребно пале.
И учителят го нарече Тит Бибулус Шнуфиус: Тит — в чест на един добър римски император, комуто правело удоволствие да прибира бездомни кучета; Бибулус, защото кучето обичаше като пияница тъмната бира, и Шнуфиус, защото душеше и непрестанно тикаше муцуната си в дупките на плъховете и на къртиците.