Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (69) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LXVIII

Нел и Зуткин се бяха върнали в Брюге и Клаас, седнал на земята в готварницата, както седят шивачите, зашиваше копчета на едни стари панталони. До него Нел насъскваше срещу щъркела Титус Бибулус Шнуфиус, който ту се хвърляше срещу птицата, ту отскачаше, като лаеше с все сила. Застанал на един крак, щъркелът го гледаше важен и замислен и прибираше дългата си шия между перушината на гърдите си. И защото стоеше кротко, Титус Бибулус Шнуфиус лаеше още по-ужасно. Ала изведнъж, отегчена от тая музика, птицата заби като стрела клюна си в гърба на кучето и то избяга с крясък:

— Помощ!

Клаас се разсмя, Нел — също, а Зуткин продължаваше да гледа на улицата дали няма да се зададе Уленшпигел.

Изведнъж тя каза:

— Иде началникът с четворица съдебни полицаи. Не у нас сигурно. Двамина обикалят около къщата.

Клаас дигна очи.

— И двамина спряха отпред — добави Зуткин.

Клаас стана.

— Кого ли от нашата улица ще арестуват? — рече Зуткин. — Исусе Христе! Мъжо, те идат тук.

Клаас изскочи от готварницата в градината, последван от Нел. Той й каза:

— Скрий жълтиците, те са в задната част на камината.

Нел разбра, но когато видя, че той прескочи плета, а стражарите го хванаха за яката и че тон почна да ги удря, за да се отскубне от тях, тя извика разплакана:

— Той е невинен! Той е невинен! Недейте измъчва татко Клаас! Де си, Уленшпигел? Ти би убил и двамата.

И тя се хвърли върху единия от стражарите и издраска лицето му с нокти. След това извика: „Ще го убият!“ падна върху тревата и се търколи в несвяст.

Чула шума, дойде Катлин, застана неподвижно и загледа това, което ставаше, като клатеше глава и думаше:

— Огън! Огън! Пробийте дупка: душата иска да излезе.

Зуткин, която не бе видяла нищо, каза на стражарите, влезли в къщицата:

— Господа, какво търсите в нашето сиромашко жилище? Ако търсите сина ми, той е далеч. А имате ли дълги крака да го настигнете?

И драго й беше, че им каза така.

В тоя миг Нел извика за помощ, Зуткин изтича в градината и видя мъжа си на пътя, близо до плета, бяха го хванали за яката, а той се дърпаше да се отърве.

— Удряй! — извика тя. — Убий ги! Уленшпигел, де си?

И тръгна да помогне на мъжа си, но един от стражарите я хвана здраво, което не беше така лесно.

Клаас се дърпаше и удряше тъй силно, че сигурно щеше да се отърве, ако двамата стражари, с които бе разговаряла Зуткин, не бяха дошли да помагат на ония, които го държаха.

Те вързаха ръцете му и го заведоха в готварницата, дето Зуткин и Нел ридаеха.

— Господин началник — рече Зуткин, — какво е сторил клетият ми мъж, че сте го вързали тъй с въжета?

— Той е еретик — каза един от полицаите.

— Еретик ли? — отвърна Зуткин. — Ти еретик? Тия дяволи лъжат.

Клаас отговори:

— Оставям се на божията воля.

Той излезе; Нел и Зуткин тръгнаха след него, разплакани и уверени, че ще заведат и тях пред съдията. Мъже и жени се стекоха край тях; когато научиха, че водят Клаас вързан, защото го подозирали, че е еретик, те така се изплашиха, че се прибраха бързо в къщите си и заключиха всички врати. Само няколко девойчета се осмелиха да отидат при Клаас и да го попитат:

— Де отиваш, въглищарю, така с вързани ръце?

— Към божията милост, девойчета — отговори той.

Отведоха го в общинския затвор: Зуткин и Нел седнаха на прага. Привечер Зуткин каза на Нел да я остави и да отиде да види дали Уленшпигел не си е дошъл.