Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (30) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXIX

През тия пролетни дни, светли и прохладни, когато земята цяла е любов, Зуткин шиеше до отворения прозорец, Клаас си тананикаше някакъв припев, а Уленшпигел бе сложил на главата на Тит Бибулус Шнуфиус съдийска шапчица. Кучето движеше крака, като че искаше да обяви някакво решение, но то беше, за да се отърве от шапчицата.

Изведнъж Уленшпигел затвори прозореца, разтича се из стаята, започна да се качва по столове и маси, запротяга към тавана ръце. Зуткин и Клаас видяха, че той се е засилил да хване едно съвсем малко птиченце с трептящи криле, което пищеше от страх, свито до една греда в ъгъла на тавана.

Тъкмо Уленшпигел щеше да го хване и Клаас рязко го запита:

— Защо скачаш тъй?

— За да го хвана — отговори Уленшпигел. — Ще го сложа в клетка, ще му дам зрънца и ще го накарам да ми пее.

През това време птиченцето с тревожен писък хвърчеше из стаята и удряше главичката си в стъклата на прозореца.

Уленшпигел продължаваше да го гони, но Клаас сложи тежко ръка върху рамото на сина си:

— Хвани го — рече той, — тури го в клетка и го накарай да ти пее, ала да знаеш, че и аз ще те сложа в клетка с яки железни пръчки и също така ще те накарам да пееш. Ти обичаш да тичаш, но няма вече да тичаш; когато ти е студено, ще стоиш на сянка, а когато ти е горещо — ще бъдеш на слънце. И някой неделен ден ние ще заминем и ще забравим да ти оставим храна, а когато се върнем в четвъртък и се приберем в къщи, ще намерим Тил умрял от глад и целия вдървен.

Зуткин заплака, а Уленшпигел скочи:

— Какво правиш? — попита Клаас.

— Отварям прозореца за птичето — отговори той.

И наистина птичето, което беше кадънка, изхвръкна през прозореца, изцвъртя весело, дигна се като стрела във въздуха, след това кацна на едно близко ябълково дърво, изчисти крилца с човката си, отърси перушинките си и ядосано отправи на своя птичи език хиляди проклятия към Уленшпигел.

Тогава Клаас му каза:

— Сине, никога не отнемай — нито на човек, нито на животно — свободата, която е най-скъпото нещо на света. Остави всеки да отиде на слънце, когато му е студено и на сянка — когато му е горещо. А нека бог съди негово свето величество, който, след като окова във вериги свободната вяра във Фландрия, сега пък е поставил благородния Ганд в клетката на робството.