Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
LXXXIII
Минаха три пъти по две седмици и пет дни; приятелят-дявол не дойде. Но Катлин не се отчайваше.
Зуткин вече не работеше, седеше цял ден превита до огъня и кашляше. Нел й даваше най-целебни и ароматични билки, но никакъв лек не помагаше. Уленшпигел не излизаше от къщицата, тъй като се страхуваше да не би Зуткин да умре, когато него го няма.
След време вдовицата не можеше вече ни да яде, ни да пие, без да повръща. Дойде бръснарят-лекар да й пусне кръв; след като й пусна кръв, тя отслабна толкова много, че вече не можеше да стане. Най-сетне, съсухрена от болки, тя рече една вечер:
— Клаас, мъжо! Тил, синко! Благодаря ти, боже, че ме прибираш!
Въздъхна и умря.
Тъй като Катлин не се реши да остане през нощта при тялото, Уленшпигел и Нел останаха заедно и цяла нощ се молиха за мъртвата.
Призори през отворения прозорец долетя една лястовица.
Нел каза:
— Лястовицата е птицата на душите; това е добра поличба; Зуткин е на небето.
Лястовицата обиколи триж стаята и излезе, след като изцвъртя.
След нея влезе втора лястовица, по-голяма и по-черна от първата. Тя се завъртя около Уленшпигел и той каза:
— Татко и майко, пепелта удря гърдите ми, ще сторя всичко, каквото поискате.
И втората изхвръкна с цвъртене както първата. Вече се беше развиделило. Уленшпигел видя хиляди лястовици, които хвърчаха ниско над ливадите, и слънцето изгря. И Зуткин бе погребана в гробището на бедните.