Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (75) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. — Добавяне

LXXIV

На другия ден, деня на смъртното наказание, дойдоха съседите и от състрадание заключиха в къщата на Катлин всички заедно — Уленшпигел, Зуткин и Нел. Но не помислиха, че отдалеч те могат да чуят виковете на жертвата, а през прозорците — да видят пламъка на кладата.

Катлин скиташе из града, клатеше глава и повтаряше:

— Пробийте дупка: душата иска да излезе.

В девет часа Клаас бе изведен от тъмницата по долни дрехи, с вързани на гърба ръце. Съгласно присъдата клалата бе издигната сред улицата на катедралата „Света Богородица“, около един стълб, забит пред кметството. Палачът и помощниците му не бяха още натрупали всичките дърва.

Клаас, ограден от пазачите си, чакаше търпеливо да свършат тая работа, а през това време началникът на полицията на кон, стражата и девет ландскнехта, извикани от Брюге, едва успяваха да сдържат народа, който се възмущаваше.

Всички казваха, че е жестоко да бъде убит така несправедливо на стари години един беден добър човек, толкова кротък, милостив и неуморим в работата си.

Изведнъж всички коленичиха и почнаха да се молят. Камбаните на църквата „Света Богородица“ биеха на смърт.

Катлин, съвсем обезумяла, бе също сред множеството, и то в първите редици. Тя гледаше Клаас и кладата, клатеше глава и повтаряше:

— Огън, огън! Пробийте дупка: душата иска да излезе!

Зуткин и Нел чуха биенето на камбаните и се прекръстиха, но Уленшпигел не се прекръсти, като каза, че не иска да се моли на бога по същия начин както палачите, и тичаше из къщата, като се опитваше да изкърти вратите или да скочи през някой прозорец, но всичко бе здраво затворено.

Изведнъж Зуткин извика искри лице в престилката си:

— Дим!

И наистина тримата нещастници видяха да се издига към небето голяма вихрушка от черен дим. Това беше кладата, върху която се намираше Клаас, вързан за стълб; палачът току-що бе я запалил на три места в името на бог отец, бог син и бог свети дух.

Клаас се огледа наоколо и като не съзря никъде сред множеството Зуткин и Уленшпигел, зарадва се, че те няма да видят страданията му.

Не се чуваше нищо друго освен гласа на молещия се Клаас, пращенето на огъня, ропотът на мъжете, плачът на жените, виковете на Катлин: „Махнете огъня, пробийте дупка: душата иска да излезе“, и камбаните на църквата „Света Богородица“, които биеха на смърт.

Изведнъж Зуткин побеля като сняг, цялото й тяло се затресе, но тя не плачеше, а сочеше с пръст небето. Дълъг и тесен пламък изскочи над кладата и почна от време на време да се издига над покривите на ниските къщи. И той причини странна болка на Клаас, защото според посоката на вятъра ту обгаряше нозете му, ту докосваше и пърлеше брадата му, ту ближеше и подпалваше косата му.

Уленшпигел, държеше Зуткин в прегръдките си и се опитваше да я откъсне от прозореца. Те чуха остър вик — крещеше Клаас, чието тяло гореше само от едната страна. Но той млъкна и заплака. И целите му гърди се измокриха от сълзите.

След това Зуткин и Уленшпигел чуха силна глъчка. Викаха гражданите, жените и децата:

— Клаас не бе осъден да гори на слаб огън, а на буен. Палачо, засили огъня!

Палачът го засили, но огънят не лумваше тъй бързо.

— Удуши го! — крещяха гражданите.

И започнаха да замерват с камъни началника на полицията.

— Пламък! Буен пламък! — извика Зуткин.

И наистина към небето се издигна посред пушека червен пламък.

— Той умира — каза вдовицата. Всемогъщи боже, имай милост към невинния. Де е кралят, за да изтръгна с нокти сърцето му?

Камбаните на църквата „Света Богородица“ биеха на смърт.

Зуткин чу как Клаас извика още веднъж, но не видя нито гърчещото се от болки тяло, нито изкривеното му лице, нито главата му, която се въртеше на вси страни и се удряше о дървения стълб. Народът продължаваше да крещи и да свирка, жените и момчетата хвърляха камъни; из един път цялата клада пламна и всички чуха как Клаас извика сред пламъка и дима:

— Зуткин! Тил!

И главата му увисна на гърдите, сякаш бе от олово.

И чу се откъм къщата на Катлин жаловит и остър вик. След това никой не чу нищо, само нещастната луда клатеше глава и повтаряше: „Душата иска да излезе“.

Клаас бе издъхнал. Кладата догоря и се срина около стълба и клетото, цяло почерняло тяло остана на него, увиснало за шията.

А камбаните на църквата „Света Богородица“ биеха на смърт.