Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (3) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

II

Докато Уленшпигел пиеше от тях, всички птичета в полето се пробудиха.

Клаас, който връзваше сноп дърва, гледаше как булката му даваше гръдта си на Уленшпигел.

— Жено — рече той, — имаш ли достатъчно запас от това хубаво мляко?

— Кърчазите са пълни — каза тя, — но за да бъда щастлива, това не ми стига.

— Как можеш да се оплакваш в такъв радостен час!

— Мисля си — каза тя, — че в кесията, която виси там на стената, няма пукната пара.

Клаас взе кесията; но колкото и да я разтърсваше, не чу приятния звън на пари. Той се смути. Все пак поиска да ободри булката си и каза:

— За какво се тревожиш? Нали в раклата е баницата, която вчера ни донесе Катлин? Та не виждаш ли там и голям къс говеждо месо, от което детето ще има хубаво мляко поне три дни? Ами тая торба с бакла, пъхната в ъгъла, глад ли предвещава? Това каче с масло да не би да ми се привижда? И тия ябълки, наредени на тавана като войници със знамена, по единадесет в редица, да не са призраци? Ами това буре-шишко с бира от Брюге, в което е затворено нашето подкрепително питие, не ти ли говори, че ще си сръбнем?

— Когато занесем детето за кръщаване — каза Зуткин, — трябва да дадем два патара^[1] на свещеника и да имаме един флорин^[2] за гощавката.

Тъкмо в това време влезе Катлин с голяма китка билки и рече:

— Нося на роденото с риза дете горски бучиниш, който предпазва човека от плътски грехове; копър, който пропъжда сатаната…

— Нямаш ли — попита Клаас — билка, която привлича флорините?

— Не — каза тя.

— Тогава — рече той — ще отида да видя дали няма да намеря в канала.

Той излезе с въдицата и мрежата си, уверен, че няма да срещне никого, защото имаше още един час до oosterzon, което във Фландрия ще рече шест часа сутринта.