Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (53) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. — Добавяне

LII

Него ден император Карл получи от Англия писмо, в което синът му пишеше следното:

Господарю и татко,

Не ми е приятно, че трябва да живея в тая страна, дето проклетите еретици пъкат като бълхи, гъсеници и скакалци. Мечът и огънят са недостатъчни да ги премахнат от ствола на животворното дърво, сиреч нашата майка светата църква. И като че всички тия скърби не ми стигаха, та трябваше да се прибави още и това, че те не се отнасят към мене като към крал, а като към съпруг на тяхната кралица и без нея аз нямам никакъв авторитет. Те се подиграват с мене, като пишат в злобни памфлети, авторите и печатарите на които никой не може да открие, че папата ми плаща, за да бунтувам и разорявам кралството с нечестиви бесилки и клади, а когато поискам да им наложа някоя бърза контрибуция — защото те често пъти злонамерено ме оставят без пари, — отговарят ми със злобни пасквили да съм поискал от сатаната, на когото съм бил служил. Господата от парламента се извиняват и наежват от страх да не ги ухапи, по не се съгласяват на нищо.

А стените на къщите в Лондон са покрити с пасквили, които ме представят за отцеубиец, готов да посегне на ваше величество само за да го наследи.

Но вие знаете, господарю и татко, че въпреки честолюбието и законната ми гордост аз желая на ваше величество дълго и славно царуване.

Те разпространяват също така из града една рисунка, гравирана много изкусно върху мед, дето аз съм изобразен как карам да свирят на пиано с лапите си котки, затворени в пианото, а оттам през кръгли дупки се подават опашките им, прищипнати с железни маши. Един човек — това съм аз — гори опашките им с нажежено желязо и по тоя начин ги кара да удрят с лапите си по клавишите и да мяучат ужасно. Аз съм изрисуван толкова грозен, че не искам да се погледна. И са ме изобразили, че се смея. А вие знаете, господарю-татко, че никога не съм се отдавал на подобни просташки удоволствия. Вярно е, опитвал съм се да се развличам, като карам котките да мяучат, но не съм се смял. На техния бунтовнически език това ново и жестоко свирене на пиано, както казват те, е престъпление, макар че животните нямат душа и всеки човек, а най-вече кралските особи могат да се забавляват с тях, дори ако животните умират от това. Но в Англия всички така са побъркани на животни, че се отнасят с тях по-добре, отколкото със слугите си; тук конюшните и кучкарниците са истински палати, а някои знатни господа спят на едно легло с конете си.

Освен това моята благородна съпруга и кралица е безплодна; с ужасно нахалство те казват, че аз съм бил причината, а не тя, която отгоре на всичко е ревнива, жестока и извънредно жадна за любов. Господарю-татко, всеки ден моля господа-бога да ме закриля, като се надявам да получа друг престол, ако ще би и турския, докато дочакам оня, за който ми е отредена честта като син на ваше славно и победоносно величество.

Подписано: Фал

На това писмо императорът отговори:

Господине и сине,

Признавам, че вашите неприятности са големи, но помъчете се да ги изтърпите, без да се дразните, докато получите една по-бляскава корона. Няколко пъти вече аз съм изказвал намерението си да се оттегля от Нидерландия и от другите си владения, тъй като почвам да остарявам и боледувам и поради това зная, че не ще мога да се браня успешно срещу Хенрих Френски, наречен Втори[1], защото богинята на щастието обича младите. Помислете също така, че като владетел на Англия чрез вашата мощ вие вредите на Франция — нашата неприятелка.

Аз бях позорно бит при Мец и загубих четиридесет хиляди души. Трябваше да бягам от Саксонеца. Ако бог със своята небесна благост не поиска да ми възвърне предишната сила и издръжливост, имам намерение, господине и сине, да напусна кралствата си и да ги предам на вас.

Затова бъдете търпелив и дотогава изпълнявайте напълно дълга си срещу еретиците, като не щадите никого — мъже, жени, девойки и деца, защото с голямо прискърбие научих, че госпожа кралицата често е молила милост за тях.

Любещият ви баща

Подписано: Карл

Бележки

[1] Анри II — син на Франсоа I, крал на Франция от 1547 до 1559. Той продължил политиката на баща си, постоянната цел на която била отслабване мощта на Испания.