Брандън Сандърсън
Към небето (58)

53.

— Животозаличаващата падна — изрева Териер. — Всички кораби, на свръхскорост, изнасяйте се! Незабавно!

Джуди въздъхна дълбоко, сви ръце зад гърба и остана загледана в холограмата. Около нея, в командния център, неколцина човека изръкопляскаха. Други се молеха. Риколфр плачеше.

Джуди гледаше как бомбата пада. Беше направила всичко по силите си. Може би човечеството щеше да успее да се възроди с останалите кораби, които оцелееха. Може би наследниците на Дръзки щяха да продължат да съществуват.

Щяха да оцелеят и без Висина. Тя се стегна. Корабите се разпиляха, за да избягат от удара. Всички, освен един.

Този изтребител се насочи към бомбата.

— Дефекта — прошепна Джуди.

Улових бомбата със светлинното копие, след това се устремих нагоре толкова рязко, че невероятните Грав капс на Ем-бот не успяха да поемат ускорението. Бях залепена за седалката, докато следвах очертанията на прашен хълм, повлякла животозаличаващата след себе си.

Ем-бот включи таймер, който да отразява онзи на бомбата. Четирийсет и пет секунди.

— Трябва да изкараме това чудо от опасната зона — заявих и натиснах дросела за пълен напред и включих на свръхскорост.

— Ще успеем на косъм, но ще бъде твърде опасно — предупреди той. — Задействам атмосферните гребла, за да не се откъсне бомбата, когато ускорим, но над Маг-16 покритието на греблата така ще се свие, че ще обхване бомбата, следователно, при сегашната ни скорост…

Отдалечихме се от Висина, ускорихме до скорост, която нито един от корабите на ЗСД не можеше да достигне. Усетих джи форса въпреки Грав капс. Прелетяхме през средата на група кораби на ЗСД и те изчезнаха зад нас след секунда.

— Ще успеем! — съобщи Ем-бот. — На косъм. Само че… О!

— Какво? — попитах.

— Ще бъдем в центъра на удара, когато тя се взриви, Спенса. А аз не искам да умирам. Това е твърде нежелан изход.

Броячът показваше десет. Пред мен видях черни точки във въздуха. Креляни преследваха кораби на ЗСД.

— Трябва да има изход от това положение — замисли се Ем-бот. — Бустър и дросели: онлайн. Не, не са достатъчно бързи. Подемен пръстен и контрол на височината: онлайн. Можем ли да се издигнем достатъчно бързо? Не, не, не!

Завладя ме спокойствие. Пълно спокойствие.

— Комуникации и стелт системи: онлайн, но безполезни. Светлинно копие: онлайн, носи бомбата. Ако я пуснем прекалено скоро, вълната ще помете Висина.

Отпуснах се в кораба и се почувствах — превърнах се — процесорите му, докато работеха. Почувствах как броячът отмерва три.

— Самовъзстановяване: офлайн. Деструктори: офлайн.

Две.

Почувствах, не видях, цветето на първата експлозия на бомбата зад мен. Усетих, не чух как работят диагностичните уреди на Ем-бот.

— Биологичен компонент включен — редеше гласът му.

Едно.

— Хипердрайв ускорител: офлайн.

Заобиколи ни огнена експлозия.

— Какво? — недоумяваше Ем-бот. — Пумпал! Включи…

Направих нещо с ума си.

Изчезнахме, оставихме дупка с формата на изтребител сред разширяващото се цвете от огън и разрушение.