Брандън Сандърсън
Към небето (50)

46.

— Потвърждение по реда на подреждането — поиска Носа, командир на ескадра Кошмар. — Първо новобранците.

— Звездна едно, готов — обади се Джорген, след това се поколеба. Въздъхна. — Позивна: Досадник.

Носа се изсмя.

— Усещам болката ти, кадет.

Еф Ем докладва. Следвах аз. Звездната ескадра — онова, което бе останало от нея — днес летеше с Кошмар по време на техните маневри.

Не бях взела решение какво да правя с информацията, която научих от бабчето. Все още се измъчвах, бях изпълнена с несигурност. Засега обаче бях решила да постъпя както Джорген ми каза и да продължа да летя. Може би щях да избегна случилото се с татко, нали? Трябваше само да внимавам.

Следвах маневрите според инструкциите на командира на Кошмар и оставих познатите движения да ме разсеят. Беше хубаво да се върна в кораб клас Поко след няколко седмици тестови полети. Сякаш се бях настанила в познато кресло, което познава единствено отпечатъка на твоя задник.

Летяхме в разгърната формация — Джорген си партнираше с някой от ескадра Кошмар до височина 10к. Претърсвахме земята за останки, следи от кораби в прахта и всичко, което изглеждаше подозрително. Беше подобно на скаутските огледи по време на битка, но — ако изобщо бе възможно — бе дори по-монотонно.

— Неидентифицирани следи на 53-1-8008! — съобщи един от мъжете в ескадра Кошмар. — Трябва да…

— Коб ни предупреди за трик 8008 — заяви Джорген с незаинтересован глас. — Както и „напусни кораба“. И за „готови за инспекция“. Хубави номерца.

— Ангели небесни — възкликна един от другите пилоти. — Старият Коб изобщо не е забавен.

— Защото не иска да подмятате кадетите му ли? — засече го Джорген. — Би трябвало да внимаваме за следи от креляни, вместо да се занимаваме с недорасли шеги. Очаквах повече от вас, хора.

Погледнах през капака на кокпита към Еф Ем и тя поклати глава. О, Джорген.

— Досадник, а? — подхвърли един от пилотите. — Нямам никаква представа откъде си се сдобил с подобно име…

— Стига приказки — сряза го Носа и прекъсна индивидуалните канали. — Всички да се отправят към 53.8-702-45000. Домашният радар показва турбулентност в пояса от отломки над тази точка.

Разнесе се негодувание, което ми се стори любопитно. Представях си, че пилотите имат… повече тежест. Може би това се дължеше на влиянието на Джорген.

Полетяхме към посоченото място и пред нас забелязахме, че започват да падат отломки. Късове метал се сипеха, някои оставяха ярки следи от огън и дим, други — с подемни пръстени или все още заредени подемни камъни — се спускаха по-бавно. Внимателно приближихме към края на мястото, където падаха.

— Добре — рече Носа. — Би трябвало да покажем на кадетите маневри. Докато се оглеждаме за креляни, да си отваряме очите за отломките. Ако забележите добър подемен пръстен, маркирайте го с радио маяк за изтегляне. Блато и Музика, вие сте първи. Посока 83. Двама кадети да ви следват. Суши и Север, вие поемате 17, вземете Досадник. Може той да ви изнесе лекция за правилната процедура. Звездите са ми свидетел, че вие, дървеняци, имате нужда от подобно нещо.

Двете с Еф Ем последвахме пилотите, които много предпазливо и същевременно небрежно минаха през падащите отломки. Дори не използвахме светлинните копия. Блато — мъжът, който се опита да се бъзика одеве с Джорген — насочи няколко радио сигнала към огромен къс.

— Вашият командир винаги ли е такъв? — попита ни той. — Говори така, сякаш някой му е забил бастун отзад.

— Джорген е страхотен командир — сопнах се аз. — Недей да презираш човека единствено защото очаква да дадеш най-доброто от себе си.

— Да — намеси се Еф Ем, — ако се посветиш на някоя кауза, без значение дали е пълна с недостатъци или не, тогава трябва да се постараеш да си държиш на своето.

— Ангели небесни — ахна Блато. — Ти чуваш ли, Музика.

— Чувам разни джавкащи кутрета по линията — отвърна Музика. Гласът й беше остър и пренебрежителен. — Те направо задушават кадетите ни. Така е, за съжаление.

— Трябва да внимавате — рекох и гневът ми се надигна. — Следващата седмица ще бъдем пълноправни пилоти и аз съм готова да се състезавам с вас за свалени врагове. Да ви видим дали ще ме надминете тогава.

Блато се изкиска.

— Значи няколко дни те делят от това да си пилот, а? Леле, колко сте пораснали. — Той натисна бустера и се шмугна сред падащите отломки, последван плътно от Музика. Двете с Еф Ем ги последвахме, наблюдавахме как Блато приближава един къс, след това използва светлинното си копие, за да се завърти около него.

Осъществи маневрата умело, макар да не беше нещо специално. След това заобиколи друг къс и го потегли за оглед. Музика го следваше, въпреки че не успя да уцели своя къс, тъй като се завъртя твърде рязко.

С Еф Ем ги следвахме на скромно разстояние, наблюдавахме ги, докато Еф Ем не ме потърси по пряката линия.

— Пумпал, струва ми се, че те се опитват да се перчат пред нас.

— Ами — отвърнах. — Това бяха основни маневри. Не е възможно да си мислят, че ще ни впечатлят с това…

Млъкнах, когато линията на Блато светна.

— На това му се казва улавяне със светлинно копие, деца. Може и да завършвате, но все още ви чака много за учене.

Погледнах към Еф Ем, неспособна да повярвам. Знаех, че повечето кадети насочват усилията си към близък бой и игра с деструкторите. Коб каза, че това било част от проблема на ЗСД, да обучават пилотите да постигат максимален брой свалени врагове, вместо умения в летенето. Но дори след като знаех това, останах потресена.

Тези пилоти наистина очакваха да изпитаме страхопочитание от маневри, на които Коб ни беше научил през първите седмици в пилотската школа.

— Две-четиринайсет? — обърнах се към Еф Ем. — С двойно завъртане накрая и ве-образно спускане?

— С удоволствие — отвърна тя и включи на свръхскорост.

Двете се изстреляхме напред и поехме в различни посоки около огромен отломък. Аз заобиколих втори горящ къс и се плъзнах под него, след това се насочих нагоре, право към небето, а подемният пръстен се изви назад. Минах между два големи къса и улових и двата преди да се завъртя около по-високия и да се гмурна надолу.

Еф Ем ме следваше плътно. Уцелих я със светлинното копие, след това се обърнах и включих на свръхскорост срещу нея. Двете много опитно се завъртяхме една около друга във въздуха и запазихме инерцията. Моите Грав капс заблестяха в мига, в който излязохме от маневрата.

След като изви, тя се насочи на изток, а аз на запад. И двете изтеглихме по един къс, след това се присъединихме към Блато и Музика.

Те не казаха нищо. Аз ги следвах в мълчание, ухилена, когато друга светлина на таблото заблестя.

— Вие двете търсите ли си ескадра, когато завършите? — попита Нос. — Имаме две свободни места.

— Ще видим — отвърна Еф Ем. — Аз може и да стана скаут. Животът в тази ескадра ми се струва скучничък.

— Вие двете перчехте ли се? — прозвуча гласът на Джорген по частната линия, докато се връщаше заедно с партньора си.

— Как може да си помислиш, че ще направим подобно нещо — попитах го аз.

— Пумпал — продължи той, — ти може и да си вързана за маса с осем счупени ребра и да си почти в делириум от висока температура и пак ще намериш начин останалите да изглеждат зле в сравнение с теб.

— Стига, де — ухилих се аз на този комплимент. — Повечето хора се представят зле. Аз просто си стоя отстрани и не им се пречкам.

Джорген се изкиска.

— При последното преминаване нещо проблесна горе. Може да е крелянин. Ще проверя дали Носа ще ни позволи да проверим.

— Хайде, пак се почва — обади се Еф Ем, — ще си останеш Досадник и никога не забравяш заповедите.

— Какъв ужасен пример — добавих аз.

Той се обади на Носа и започна да набира височина.

— Пумпал и Еф Ем, вие идвате с мен. Имаме позволение да се качим на 700к, за да огледаме. Бъдете много внимателни; не сме упражнявали много маневри при минимална атмосфера.

Изтребителите можеха, разбира се, да летят чудесно и без атмосфера, но това бе различен полет. Същевременно аз усетих, че ставам нервна, докато се изкачвахме все по-високо. Бе дори по-високо, отколкото се бях качвала с Ем-бот и все си мислех за случилото се, когато татко се е качил близо до пояса с отломки. Все още не знаех какво се е променило там горе, за да го накара да се обърне срещу колегите си.

Ангели небесни, може би трябваше да изостана. Само че сега вече бе малко късно, тъй като формите на металните късове над нас придобиха ясни очертания. С приближаването видях небесните светлини да се показват между отломките и усетих как ми се вие свят от необятността им. Все още бяхме на стотина километра от тях, а те вече изглеждаха огромни. Колко ли големи бяха?

Малко неуверено се опитах да проверя дали ще чуя гласовете на звездите по-добре, когато съм на тази височина. Съсредоточих се и чух слаби, неясни звуци да долитат отгоре. Само че нещо им пречеше, сякаш не ги допускаше.

Поясът отломки, помислих си аз. Той пречи. Татко бе станал предател, след като бе видял дупка в пояса, когато те са се подредили така, че той да има поглед към космоса. Дали пък не е излетял над пояса, за да се почувства свободен?

— Ето там — заговори Еф Ем и привлече вниманието ми към мисията ни. — На мое седем. Нещо голямо.

Светлината се промени и аз видях чудовищна сянка сред късовете боклуци. Беше нещо огромно, подобно на кутия, дори ми се стори познато…

— Това много прилича на корабостроителницата, в която последвах Нед — отбелязах.

— Именно — потвърди Джорген. — И е в ниска орбита. Може да падне след няколко дни, както е тръгнало. Може всички тези стари корабостроителници да са започнали да губят мощност.

— Което означава… — започна Еф Ем.

— Стотици подемни пръстени — довърши вместо нея Джорген. — Ако това нещо падне и успеем да се доберем до него, то ще преобрази ЗСД. Ще се обадя да докладвам.

Далечна светлина заблестя от едната страна на огромната корабостроителница.

— Това бяха деструктори — предупредих. — Нещо там горе стреля. Не се доближавай. — Изключих се, след това посегнах към личното си радио. — Ем-бот, ти видя ли това? Да имаш някаква представа по какво се стреля от корабостроителницата?

Мълчание.

Така. Ем-бот го нямаше.

— Моля те — прошепнах в радиото. — Имам нужда от теб.

Отново мълчание. Изчервих се, почувствах се като глупачка, след това оставих радиото на седалката, за да не подрънква върху таблото.

— Това е много любопитно, Джорген — говореше Коб, когато пуснах звука отново. — Тези изстрели с деструктори са най-вероятно изстреляни от отбранителните позиции на корабостроителницата — онази част, която падна миналия път, имаше такива, въпреки че мощността им беше изчерпана. Докладвай на Носа, а аз ще съобщя на командването. Ако това чудо падне, ще искаме да го спасим преди креляните да го унищожат.

— Коб — намесих се. — То продължава да стреля.

— Да — отвърна той. — Джорген вече каза.

— Въпросът е по какво стреля — не се сдържах.

Горе, над нас, множество черни точки се превърнаха в крелянски кораби, които изглежда са оглеждали периметъра около старата корабостроителница.

Сега обаче те ни видяха.