Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (39)

Трийсет и осма глава

Уилям се опомни. Намираха се в подводницата. Наоколо цареше студ и мрак. Чуваше се глухото боботене на двигателя. Уилям се огледа. Беше сам в командната зала.

— Иския? — извика той, но не получи отговор. — Иския! — повиши глас.

Продължаваше да чува само боботенето на двигателя.

Мониторът на стената тъмнееше. По едно време се появиха две фосфоресциращи риби. Пирамидата не се виждаше.

Орбулаторът стоеше на пода пред Уилям. Тайнствените символи пулсираха. Умът му не побираше как така се намира толкова близо до орбулатор, пълен с антилуридий. Преди да се занимае по-обстойно с въпроса обаче, трябваше да намери Иския.

— Иския!

— Тук съм! — обади се тя зад него.

Уилям се обърна. Момичето влезе през една малка врата в дъното на помещението.

— Сами ли сме? — попита тя.

— Да. Къде се озова след телепортацията?

— В машинното. — Иския търкаше енергично едно мазно петно върху якето си. После погледна светещия орбулатор на пода. — Какво всъщност се случи? В самия орбулатор ли попаднахме? Или в голямата пирамида на дъното?

— Не знам. Но май съм успял да разбия шифъра.

— И то с танц — усмихна се Иския. — Не знаех, че умееш да танцуваш. Дано да видим Фил пак — сериозно добави тя.

— Дано. Но според мен той се нуждае от почивка. Няколко милиона години не са шега работа. Само си помисли: бил е съвременник на динозаврите.

Иския кимна.

Уилям отиде до апаратурата на стената.

— Тук някъде трябва да има радиостанция. — Погледът му зашари по мигащите светлинки.

— Да не е това? — посочи Иския.

Уилям включи радиостанцията и тя изпука. Настрои я на честотата на Ема 2000 и приятна музика замени пращенето.

— Добре дошли при Ема 2000 — най-високоефективното превозно средство — обади се познатият женски глас. — Нужно е само да въведете координатите на желаното местоназначение и Ема 2000 ще се погрижи за останалото.

— Иския, знаеш ли координатите на Лондон? — попита Уилям.

— За връщане към първоначалното местонахождение въведете код 000 — добави женският глас.

Момчето си отдъхна и изпълни инструкцията.

— Благодаря — отреагира женският глас. — Локализация на Ема — в ход.

Уилям отстъпи две крачки назад и се хвана за една дръжка на стената. С Иския приковаха поглед в тъмния екран.

— Според теб Ема може ли да се гмурне толкова надълбоко? — попита момичето.

Преди той да й отговори, на екрана се появи светло петънце, което постепенно порасна. С приближаването Уилям различи пипалата на гигантския октопод телепортатор.

— Подготвям свързване — съобщи женският глас.

Подводницата се разтресе и се чу трясък.

— Свързването осъществено — докладва женският глас. — Подготвям телепортиране.

Уилям и Иския се взираха един в друг. Слаб тътен разтърси металния корпус на подводницата.

— Телепортиране след пет… четири… три…

Електрическата апаратура наоколо започна да изпуска искри. Косата на Иския щръкна.

— … две… едно…

ХОП!

Изведнъж нещо ги дръпна рязко нагоре с огромна сила и после ги захвърли обратно върху пода. Мощни вълни заблъскаха по корпуса на подводницата.

Уилям и Иския се озоваха проснати един до друг. Подводницата се поклащаше наляво-надясно като гигантска люлка.

След малко се укроти.

— Дали пристигнахме? — Иския се надигна.

— Ей сега ще разберем. — Уилям също се изправи и погледна монитора.

Там се виждаха само снежинки от статичното електричество.

Той отиде до стълбата към люка на покрива.

— Не знаем кой е отвън — напомни му Иския. — Може да ни причаква Гофман.

— Нямаме избор — отвърна Уилям. — Докога ще седим тук?

И тръгна да се качва по стълбата. Хвана колелото и го завъртя. Кръглият люк се отвори с щракване и Уилям го бутна нагоре. Предпазливо провря глава и надникна.

Бяха се върнали във водния резервоар.

Автобусът беше разцепен. От едната му половина се виеше дим. Другата, малко по-нататък, стоеше обърната с колелата нагоре.

Солидните железни греди на покрива му бяха деформирани и нажежени до червено. Чуваше се пукане от прекъснати кабели. Уилям потрепери. Погледна надолу. Иския стоеше в подножието на стълбата.

— Във водата май са паднали оголени кабели и е опасно — съобщи Уилям. — Цари пълен хаос. Но не виждам никого.

— Това не е гаранция, че няма никого — възрази момичето.

— Ще ида да проверя. Ти изчакай. Ако е безопасно, ще излезеш с орбулатора.

— Добре.

Трябваше да се махнат оттук, а вратата в дъното на помещението беше единственият изход.

Уилям стисна зъби и се измъкна през люка. Блъсна го остра миризма на изгоряла гума.