Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (18)

Седемнайсета глава

Цоп — Уилям цамбурна в малък басейн. Потъна до дъното и размаха ръце в отчаян опит да изплува. Около него бълбукаха мехурчета, образуваха се малки водовъртежи и той съвсем изгуби ориентация. От погълнатата вода усети горчив вкус в устата си. Дробовете му горяха от недостиг на кислород. Обзе го паника. Пляскаше и риташе панически, но без успех.

Неочаквано нещо го сграбчи и го издърпа на повърхността. Той вдиша въздух дълбоко, чак до диафрагмата, за да изпълни дробовете си. Разтърка очи, за да изтече влязлата вода, и премига няколко пъти. Едва тогава прогледна.

Висеше над басейн, разположен в голямо бяло помещение.

— Дезинфекция — завършена — съобщи плътен глас от високоговорител на тавана.

Уилям хвърли поглед през рамо. От тавана висеше ръка на робот. Именно тя го държеше в здрава хватка.

Ръката го отдалечи от басейна и го постави на пода. После се прибра под отворения капак на тавана и се върна с подобие на голям сешоар.

— Процедура по сушене — стартирана — извести същият плътен глас.

От сешоара задуха мощна, топла въздушна струя, отблъсна Уилям назад и едва не го събори.

— Стой мирен — нареди сешоарът и се приближи до него. — И не ми пречи да си върша работата.

Налягането притискаше Уилям към стената. Под напора на струята дрехите му плющяха и той очакваше всеки момент да се разкъсат.

— Процедура по сушене — завършена — обяви гласът и ръката се прибра под капака на тавана.

Момчето се огледа в една от лъскавите бели стени и здравата се сепна, когато видя, че оттам го гледа Алберт Айнщайн. Напълно забрави, че още носи холограмата маска. Раздуханата му коса стърчеше във всички посоки.

— Пълна готовност за постъпване — доложи гласът.

Уилям чу грохот зад гърба си. Обърна се и какво да види? Стената се разцепи на две. Очевидно представляваше грамадна врата. Механичната ръка пак се появи и го сграбчи. Повдигна го, вкара го през вратата, остави го на пода и се прибра обратно. Вратата се затвори със силно громолене.

Той се заоглежда в гигантското помещение, където се бе озовал. Приличаше на разхвърлян таван. По високи метални стелажи бяха натрупани напрашени чаркове от роботи: ръце, крака, пръсти. Дори глави.

— Уилям? — разнесе се познат глас.

Бенджамин стоеше в компанията на няколко робота от старото поколение: един почистобот от столовата и двама стражоботи. На Уилям му падна камък от сърцето. Беше успял да се добере до Депото за бракувани роботи.

— Виждате ли като кого се е дегизирал? — прошепна единият робот.

Другите се разкикотиха.

— Вече можеш да изключиш маската — каза Бенджамин.

Уилям свали металната лента от главата си.

— Защо мина през Дезинфектора? — попита Бенджамин.

— А откъде другаде?

— От там — посочи Бенджамин една обикновена врата малко по-нататък. — Къде е Макс?

— Макс ли?

— Бяхме се разбрали да те доведе.

Чак сега Уилям съобрази за кого говори Бенджамин. Макс явно беше името на кавгобота, претърпял авария.

— Двама стражоботи го пасивираха — поясни Уилям. — И се наложи сам да намеря пътя.

— Лошо — констатира Бенджамин. — Значи, нямаме никакво време. Ще довтасат всеки момент. — Плесна с ръце. — След мен!

Бенджамин се втурна между стелажите. Трите робота го последваха, а група стражоботи от старо поколение се строиха пред вратата, готови да отбиват вражески атаки.

И Уилям се затича след Бенджамин. Опитваше се да не гледа металните части, натрупани върху рафтовете. Направо го полазваха тръпки от това място.

Настигна Бенджамин до голяма метална маса между два стелажа, заобиколен от роботи. Всички гледаха Уилям.

— Здрасти — обади се глас.

Иския!

— И ти ли си тук? — възкликна изненадано той. Много се радваше да я види.

— Мхм — кимна тя. — След бягството ти от фоайето Бенджамин ме доведе тук, защото сметна, че и мен ме грози опасност. И аз се сдобих с холограмна маска — тя му я показа.

— Оставете сладките приказки за по-нататък — прекъсна ги Бенджамин. — Сега ни чака по-важна работа.

И махна на Уилям да се приближи.

Върху масата беше разгънат стар архитектурен чертеж.

— Това е оригиналният план на Института — поясни той. — Ето я главната сграда. Тук е паркът, а тук — останките от старата крепост.

Бенджамин постави показалец върху мястото, където с черен флумастер пишеше „РУИНИ“ и „ПАРОЛА: ЛОРЕМ ИПСУМ“.

— За къде е паролата? — поинтересува се момчето.

— По-късно ще ти кажа.

Уилям погледна Иския. Питаше се доколко е осведомена за случващото се в Депото.

— В момента той се намира там. — Бенджамин почука с пръст надписа „РУИНИ“ върху чертежа.

— Кой? — не разбра Уилям.

— Криптоботът. — Бенджамин го погледна малко укорително, все едно очакваше от него да се досети сам за какво става дума.

— А какво представлява този криптобот? — попита Иския.

— Високотехнологична разшифровъчна машина. Съвсем наскоро я разработих по нареждане на Гофман. Държеше да оптимизираме не само придвижването, охраната, почистването и готвенето на територията на Института, но и разгадаването на шифри. Всъщност искаше да повишим ефективността във всички сфери. Помоли ме да конструирам робот, способен да разгадава шифри подобно на жив разшифровчик. Това, разбира се, е невъзможно. Но роботът стана доста сполучлив. Сега обаче, опасявам се, изобретението ми ще нанесе големи поражения — поклати глава Бенджамин. — Когато Биг Бен спря да бие и алармата се задейства, Гофман си присвои правото да се разпорежда еднолично с криптобота. Знаех, че трудно ще го управлява без моя помощ, и се покрих… Не разполагам с доказателство, но подозирам най-лошото. В Института има хора, готови на всичко само и само да разгадаят орбулатора и да се докопат до антилуридий.

Роботите кимнаха дружно.

— След завръщането от Шифрования портал Гофман не е същият — продължи Бенджамин. — Мнозина от Института го подкрепят. А след появата на Агента с орбулатора и задействането на алармата в Биг Бен положението се влоши допълнително. Несъмнено някои смятат Гофман за най-подходящия пазител на антилуридия.

Сред роботите плъзна неспокоен ропот.

В главата на Уилям бушуваха мисли.

Прикова поглед в Бенджамин и го измери изпитателно. Можеше ли да му се довери? С разчорлената си коса и нервните си движения този мъж изглеждаше по-смахнат и от Гофман.

— И така, криптоботът е ето тук. — Той пак посочи върху чертежа. — В тайно подземие дълбоко под руините. След малко ще използват изобретението ми, за да се опитат да разгадаят пирамидата, която Гофман ти отне. Така наречения орбулатор.

— И ако успеят, ще се д-д-доберат до антилуридия…? — заекна Уилям.

Бенджамин кимна.

— Агентът с орбулатора даде пирамидата на мен. Ако я бях разгадал веднага, нищо от това нямаше да се случи — упрекна се Уилям.

— Не се самобичувай — промърмори Бенджамин. — По-добре направи, че не избърза.

— Защо?

— В пергамента пише… — поде Бенджамин, млъкна, прокашля се и преглътна; изглежда, му беше трудно да продължи — … че който се опита да разгадае шифъра на пирамидата, но не успее… ще умре.

Над малката група се спусна хладна тишина.

— Това значи ли, че ако се бях провалил, пирамидата щеше да ме убие? — попита Уилям.

— Да — доколкото може да се вярва на пергамента.

Бенджамин плъзна поглед по присъстващите.

— Сега най-важното е да стигнем до крепостта навреме и да попречим на Гофман да разгадае шифъра. Не бива да допускаме антилуридият да попада в ръцете му. Ще бъде трудно, но сме достатъчно, за да успеем… Поне така се надявам.

— Да живее революцията! — извика един робот и вдигна победоносно ръце.

— ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИЯТА! — извикаха в хор другите. — ДА ЖИВЕЕ…

Ззззт! — син лъч прониза един робот, той се строполи и от него пръсна рой искри.

Уилям се завъртя. Между високите стелажи се задаваше отряд стражоботи.

Всички бяха въоръжени с пасиватори.