Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (15)

Четиринайсета глава

Стражоботът със скенера спря пред момичето, което току-що бе заговорило Уилям.

Тя се огледа объркано и срещна погледа му.

Той се бореше с желанието мигом да си плюе на петите. Наложи си да запази самообладание и да мисли продуктивно. Разкрият ли го, край. Ще трябва да се прости с надеждата да си върне пирамидата.

— Наведи се напред — прошепна Уилям на момичето. — Искат само да сканират челото ти, за да проверят дали фигурираш в базата данни.

Видимо притеснено, момичето го послуша. Поднесе челото си и затвори очи.

— Не е опасно — успокои я Уилям.

Стражоботът доближи скенера до челото й. Индикаторът светна първо червено, после зелено.

— Редовна! — обяви стражоботът и се обърна към високо слабо момче. — Челото за сканиране, ако обичаш.

Момчето послушно сключи ръце на гърба си и се наведе напред.

Уилям хвърли поглед към Иския. Момичето продължаваше да стои до витрината. Той отстъпи крачка назад и дискретно й махна, но тя не го видя. Гледаше високото момче. Скенерът светна зелено.

— Редовен! — докладва стражоботът.

Уилям започна да маха по-енергично, за да привлече вниманието на Иския.

— Пссст! — изсъска той.

Тя обаче нито го чу, нито го забеляза. Уилям скъси наполовина разстоянието помежду им.

— Иския! — прошепна той.

Най-сетне момичето го видя.

— Нямаш право да се откъсваш от групата — предупреди тя. — Рискуваш да те пасивират.

Иския, естествено, нямаше откъде да знае, че това непознато рижо момче е Уилям.

Той обаче не се отказа. Хвърли поглед към стражоботите. Все още не бяха приключили проверката.

— Аз съм — просъска и спря до Иския.

— Какви ги говориш? Връщай се в групата си. Накрая заради теб и аз ще го отнеса.

— Аз съм. Уилям!

— Уилям? — Изгледа го, все едно е откачил.

— Уилям Уентън. — Той се наведе към нея.

— Моля?

— Стражоботите не бива да ме разкриват. Нося холограмна маска. Помогни ми. После ще ти обясня.

Иския все още изглеждаше в пълно недоумение.

Налагаше се да й направи нагледна демонстрация.

Той посегна към тила си и натисна копчето за превключване на ново лице. Пред очите му лумна блясък. Иския се ококори изумена. Уилям леко се наклони и погледна отражението си във витрината. Беше се преобразил в Алберт Айнщайн.

Явно това се оказа достатъчно да разсее съмненията на момичето в думите му.

— Уилям? — прошепна тя и ужасено погледна към стражоботите. — Теб ли издирват?

— Гофман се опита да ме изпрати надалече. — Уилям натисна копчето повторно и пак прие образа на рижото момче. Точно навреме.

— Ей, ти! — извика стражоботът със скенера и тръгна към него. — Челото за проверка, ако обичаш.

— Бягай — прошепна Иския.

— Какво?

— Бягай — повтори тя. — Аз ще ги забавя.

И с рязко движение натисна паник-бутона до витрината. От пода изникнаха метални стени и закриха орба, снимката на Уилям и ръката на Корнелия.

Зави аларма. Стражоботът със скенера се закова намясто. Другите двама сториха същото.

Уилям хукна презглава.