Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (37)

Трийсет и шеста глава

— Къде сме? — попита Иския.

Видът й подсказваше колко е изплашена, но така впрочем се чувстваше и Уилям.

— Добре дошъл в пирамидата, Фил — поздрави женският глас отпреди малко. Звучеше от всички страни.

— Благодаря — отговори андроидът. — Радвам се, че се връщам.

— Последно беше тук преди два милиона осемстотин петдесет и четири години — уточни гласът.

— Леле, как лети времето! — възкликна изненадан Фил.

Уилям се наведе към него и прошепна:

— С кого всъщност говориш?

— С мен — обади се гласът някъде зад тях.

Момчето се обърна и се озова пред жена с дълга тъмна коса. Носеше бяла роба и приличаше на ангел. Запленен от нейната прелест, Уилям хем не намираше сила да откъсне поглед от нея, хем сияйната й хубост го заслепяваше. Красавицата се усмихна, погледна Иския, после Уилям и накрая Фил.

— Виждаш ми се изморен, Филип — сподели загрижено тя. — Нуждаеш се от почивка.

— Благодаря. — Андроидът сведе поглед, все едно думата „почивка“ го караше да се чувства неудобно.

— Кой разгада пирамидата? — попита жената.

— Той. — Фил посочи Уилям.

Жената впери поглед в момчето. И изведнъж на Уилям му се прииска да се скрие някъде. В какво се бяха забъркали двамата с Иския?

— Сигурно се питате коя съм? — усмихна се жената.

Момчето преглътна. Устата му беше пресъхнала и затова само кимна.

— Аз съм последната оцеляла от цивилизацията, обитавала тези дълбини — обясни жената, все така усмихната.

— Всъщност сме двама оцелели — поправи я Фил.

— Да. Двама сме: андроид и компютърна програма.

Уилям се смая.

— Ти компютърна програма ли си? — попита той.

— Да — и мога да приемам най-различни образи. Чрез мен имате достъп до цялото духовно познание, което тукашната цивилизация е натрупала в течение на десетки милиони години.

— Това е огромно количество информация — гордо отбеляза Фил.

— Издържиш ли последното изпитание, тази информация ще стане и твое достояние — обясни жената ангел и погледна Уилям право в очите. — Както навярно си наясно, на теб се възлагат огромни надежди.

Уилям кимна вяло. Изведнъж се почувства съвсем малък. Мисълта да носи отговорност за познанието, натрупано от цяла цивилизация в течение на милиони години, го изплаши.

— А какво стана с другите представители на вашата цивилизация? — поинтересува се Иския.

— Преди десетки милиони години човечеството било принудено да напусне Земята през Шифрования портал — поде жената със спокоен глас. — Луридият превзел телата на земните жители и едва шепа хора успели се измъкнат. Потърсили убежище тук.

Тя изчака да осмислят думите й.

— Изселниците продължили да живеят тук, долу, хиляди поколения наред — дори и след като луридият напуснал земята. През цялото това време посветили живота си на една-едничка цел: да открият начин да победят луридия, в случай че някога пак се появи. Постепенно обаче хората започнали да забравят за основната си мисия и мнозина пожелали да се върнат на горната земя. Особено след изчезването на динозаврите.

Жената направи нова пауза и погледна Фил.

— Полека-лека хората загубили спомена за съществуването на луридия и за тукашната цивилизация. Оттогава Филип редовно обхожда Земята и издирва онези, които притежават умствения капацитет да поберат всички наши достижения.

— Антилуридият… също ли е част от тях? — попита Уилям. Направо не можеше да повярва на ушите си.

Жената го изгледа сериозно.

— Единствено нашата технология е в състояние да спаси хората на горната земя. Защото Ейбрахам Тели и луридият са напът да се завърнат.

— Наистина ли? — задъха се Уилям.

Жената кимна.

— Но някой ще го изпревари.

— Кой? — попита Иския.

— Човек, когото познавате. — Жената посочи Уилям. — Готов ли си?

Той не знаеше какво да отговори. Нито за какво се очаква да е готов.

— Ами ако не издържа последното изпитание? — попита с разтреперан глас.

— Ще се наложи да останете тук. И двамата.

— За колко време? — Уилям се опасяваше, че отговорът вече му е известен.

— До края на живота си. А Филип ще се върне, за да продължи да търси ум, способен да разгадае орбулатора.

— Ами ако Уилям се справи успешно? — попита Иския.

— Тогава ще ви дадем орбулатора и ще се върнете горе. В него ще е запаметена цялата информация и ще можете да я използвате, за да се преборите с луридия.

След тези думи жената изчезна, но не и гласът й. Отвсякъде долиташе последната й реплика:

— Разполагаш с един час.