Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (19)

Осемнайсета глава

— Иския! Уилям! Бягайте! — извика Бенджамин. — Не бива да ви залавят! Ние ще ги забавим.

Уилям хвана Иския и я задърпа.

Хукнаха между стелажите. Отзад стражоботите затрополиха и започнаха да стрелят. Двамата се шмугнаха зад един претъпкан стелаж. Уилям подаде глава и видя, че новите стражоботи са обградили Бенджамин и скромната му дружина от пенсионирани роботи. Държаха ги на мушка с пасиваторите си.

— Май не ни видяха — прошепна Иския.

— Да се надяваме — отвърна момчето.

— Какво ще правим сега?

— Трябва да сляза до крепостта и да взема пирамидата.

— И аз идвам с теб.

— Чу какво каза Бенджамин — изгледа я сериозно Уилям. — Опасно е.

— Сам няма да се справиш. Ще дойда и точка — сприхаво настоя Иския.

— Не бъди толкова сигурна — обади се глух глас зад тях.

Обърнаха се. Бял стражобот бе насочил към тях чисто новия си пасиватор.

— Станете! — заповяда той.

Двамата бавно се изправиха. Уилям се озърна за предмет, подходящ да му послужи за оръжие. Погледът му спря върху голям сандък с черни топчета — навярно очи на роботи. И какво да прави с тях — да замери стражобота ли? Нищо нямаше да постигне.

— Марш обратно! — Стражоботът нетърпеливо размаха пасиватора.

Уилям кимна на Иския — да се подчини. Върнаха се при Бенджамин и обградените роботи. Бенджамин изглеждаше бесен.

— Страшна революция! — подигравателно подметна един от белите стражоботи.

— Всъщност каква революция планирате? — попита друг, докато разглеждаше чертежа на Института.

— Не революция, а по-скоро преустройство — отвърна Бенджамин с каменно изражение.

— Преустройство? — повтори стражоботът. — И какво ще префасонирате?

— Тенекиената ти мутра. — Бенджамин замахна с един метален крак, който досега бе крил зад гърба си.

ТРЯС! — Той цапардоса стражобота, който политна назад и се строполи. Другите стражоботи приковаха изумени погледи в неподвижния си събрат.

— Толкова ли сме кекави? — попита един.

— Толкова — потвърди Бенджамин. — Нали аз съм ви конструирал. Един удар и сте в нокаут.

Стражоботите се спогледаха.

— НЕКА РЕВОЛЮЦИЯТА ЗАПОЧНЕ! — извика Бенджамин и развъртя металния крак над главата си.

— Крайно време беше! — обади се плътен глас иззад близкия стелаж.

Уилям се обърна по посока на гласа. Първоначално виждаше само натрупаните метални крайници върху стелажа. После обаче нещо се раздвижи и се появи огромен робот, три пъти по-висок от Бенджамин.

Уилям ахна.

След малко от всички стелажи се разнесе дрънчене и тракане. Един след друг заприиждаха роботи. Бяха общо десетина, същински гиганти, явно сглобени от части, останали от различни бракувани роботи.

— Най-после! Напред, бракмоботи! — окуражи ги Бенджамин.

Стражоботите се парализираха. Дори да ги бяха пасивирали, нямаше да изпаднат в такова дълбоко вцепенение. Напълно се гипсираха, когато гигантските роботи ги обкръжиха.

Неочаквано един бракмобот нададе боен вик и се втурна към стражоботите с вдигнати ръце, докато крещеше:

— АТАКААААА!

Подът се разтресе, когато другите бракмоботи хукнаха след него и зареваха гръмко.

Стражоботите отвърнаха с ожесточен пасиваторски огън, ала на всеки пасивиран бракмобот от претъпканите рафтове изникваха нови двама.

Настана пълна неразбория. Уилям и Иския използваха суматохата да се измъкнат. Предпазливо се изнизаха между стелажите.

Добраха се до люка, през който бе влязъл Уилям. Оказа се затворен. Врявата и дрънченето на метал от сражението отекваха из помещението. Никой не бе тръгнал да ги преследва.

— Оттук влязох — посочи Уилям.

— Как ще отворим? — Иския зашари с длани по стената.

— Нямам представа. Бенджамин спомена за друга врата.

Той се огледа.

Неочаквано отнякъде се разнесе мелодичен звън, последван от електрическо бръмчене.

Уилям успя да се шмугне зад един стелаж заедно с Иския секунда преди рояк стражоботи да мине покрай тях.

Двамата изчакаха роботите да се отдалечат и хукнаха в посоката, откъдето онези бяха дошли. Пред тях тъкмо се затваряше врата на асансьор.

Уилям сграбчи първото, изпречило се пред очите му, и се завтече с все сили. Непременно трябваше да попречи на вратата да се затвори. Междувременно видя какво е взел: кръгла метална глава на робот.

— Какви ги вършиш бе, човек? — главата отвори очи.

— Приобщавам те към революцията.

— Върхът!

Момчето забави крачка, приклекна на коляно и замахна назад, описвайки широка дъга с ръката си. После запрати главата към асансьора подобно на топка за боулинг. Главата нададе възторжен възглас, докато се търкаляше, и се вклини между вратата и стената. След секунда Уилям се озова при асансьора. Отворът се оказа недостатъчен да се провре. Натисна вратата, за да го разшири.

— Помогни ми — процеди той през зъби.

Иския се притече. С дружни усилия избутаха вратата, колкото да се промушат. Отвътре момчето се наведе, протегна ръка и грабна главата на робота. Вратата на асансьора се плъзна с мелодичен звън.

— Идваш с мен. — Уилям я пъхна под якето си.

— С нас — решително го поправи Иския.