Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (12)

Единайсета глава

На вратата се почука. Тя продължаваше да е извън строя, след като Бенджамин я бе дезактивирал. Затова Уилям отиде да я отвори. Навън стояха неколцина стражоботи — нови-новенички.

— Отдръпнете се. Идваме да проверим за предполагаем пробив в сигурността — един от тях нахълта шеметно и Уилям се видя принуден да отскочи встрани.

Стражоботът държеше предмет, подобен на ютия. Вдигна го, за да сканира стаята.

Уилям хвърли поглед към леглото. Там лежеше холограмната маска, подарък от Бенджамин. При толкова щателна проверка стражоботът неминуемо щеше да я открие.

— Всичко… при мен е наред — увери ги момчето. — Но чух някой да бяга надолу по коридора.

Стражоботът се обърна към него.

— Някой е бягал, казвате?

— Да. И то панически. Явно се е изплашил от вашата поява.

С доволен вид стражоботът се обърна към екипа си, който чакаше пред вратата.

— Хайде, момчета. Да заловим нашественика! — поведе ги той.

И стражоботите се спуснаха нататък по коридора.

Уилям не успя да заспи и тръгна да търси Бенджамин посред нощ. Накъде ли се бе отправил? Ако още пребиваваше на територията на Института, къде ли се криеше?

Беше твърдо решен да го намери. Непрекъснато прехвърляше наум думите му и търсеше в тях подтекст.

В дъното на дългия коридор Уилям свърна вляво и неочаквано се озова в залата с експозицията, посветена на Шифрования портал. Голямата витрина хвърляше слаби отблясъци, но неоновата табела беше изгасена. Той все още не можеше да си обясни защо Гофман е подредил цяла изложба за случилото се в Хималаите. От преживяванията там пазеше само лоши спомени. Ейбрахам бе преминал през Портала, а Корнелия беше погубила дядо му.

Уилям усети как само при мисълта за това стомахът му се свива болезнено. За щастие Корнелия също бе загинала, простреляна от своята механична ръка. Същата ръка, която сега стоеше изложена зад витрината.

Момчето се приближи.

Нещо липсваше. Наведе се към стъклото.

Ето го стария орб, ето я снимката на Уилям, точно под големия портрет на Гофман…

Механичната ръка!

Нямаше я!

Уилям се вцепени. Господи! Стъклото, годно да устои дори на ядрена атака, беше непокътнато. Не се забелязваха никакви следи от опити за взлом или вандалски набези. И въпреки това ръката бе изчезнала. Момчето потръпна. Ето от това се боеше. Ръката на Корнелия представляваше смъртоносен инструмент. Не я ли откриеха в близките часове, смъртна опасност надвисваше над целия Институт.

Спусна се към един тъмен ъгъл и спря пред голямата статуя на крилата жена, която държи орб. Промуши се зад статуята и седна. Оттам можеше безпрепятствено да наблюдава витрината.

Реши да я държи под око с надеждата ръката да се появи. Отложи издирването на Бенджамин за следващия ден. Сега си постави за цел единствено да не заспива.

Уилям се сепна от съня си. Надигна се. През големия прозорец зад гърба му нахлуваше златиста утринна светлина. Надникна иззад статуята. Във фоайето гъмжеше от хора и роботи. Две момичета, застанали до витрината, оживено сочеха и обсъждаха нещо.

Изправи се и със сковани крака се приближи към витрината.

— Ти си Уилям Уентън — посочи го едното момиче.

Той не отговори. Взираше се във витрината.

Механичната ръка на Корнелия Смъртимор си стоеше на мястото.