Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (22)

Двайсет и първа глава

Изпод платното лъсна хуманоиден робот с тяло, глава, ръце и крака.

— Моля, посрещнете криптобота! — Гофман постави пирамидата върху една маса пред андроида.

„О, не!“ — ужаси се Уилям. Трябваше незабавно да направи нещо — все едно какво — стига да попречи на криптобота да разгадае пирамидата.

Гофман се наведе напред и натисна някакво копче на гърба на робота. Очите светнаха, а металното тяло се размърда.

Всички в залата приковаха поглед в робота. Светещите му очи премигаха. Главата се завъртя, все едно роботът оглеждаше присъстващите.

Уилям забеляза, че от тила му стърчи нещо. Очертанията му бяха познати. Наведе се напред. Дали наистина…? Увереността му се затвърди. В тила на криптобота беше пъхната флашката от дядо Тобиас!

— Готов ли си? — попита Гофман, а роботът кимна.

Вцепенен, Уилям се взираше в андроида. Той взе пирамидата. За частица от секундата сякаш погледна Уилям.

После от едното му око изскочи червен лъч и сканира пирамидата. Лъскавите метални пръсти мигом се заловиха за работа. Роботът разместваше отделните части на пирамидата, както се прави с кубче на Рубик.

Уилям се взираше поразен във флашката. Да не би да си въобразяваше? Главата му щеше да се пръсне от напрежение. Не, не си въобразяваше. Почти сигурно това беше флашката от дядо му. Нали и Бенджамин го бе казал: един робот никога не може да надмине човека в разбиването на шифри. Но, виж, с флашка, побрала интелекта на светило в световната криптология… Уилям потръпна. Сега проумя. Незнайният крадец, нахлул в дома им, е бил не друг, а самият Гофман. Постарал се бе да ги заблуди, че флашката е унищожена. Сега вече, подпомогнат от интелекта на Тобиас Уентън, криптоботът наистина имаше големи шансове да разгадае орбулатора.

Какво трябваше да направи Уилям?

Бенджамин пределно ясно бе изтъкнал необходимостта да попречат на робота. Момчето се огледа. Вниманието на всички зрители беше погълнато от случващото се на сцената.

Неочаквано той се сети, че под якето си носи главата на робот, която в бързината бе грабнал от Депото.

— Ще ми помогнеш ли за втори път? — прошепна той.

— За революцията съм готова на всичко — отвърна главата.

— Какви ги вършиш? — попита Иския.

— Ей сега ще видиш — отвърна Уилям и се изправи.

— Уилям, полудя ли? — успя само да изрече момичето.

В това време той вдигна главата и с все сила я запрати към сцената.

— ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИЯТА! — извика главата, докато пореше въздуха.

И се вряза в криптобота.

Гофман се обърна и впи очи в Уилям.

— Хванете я! — извика той, защото и момчето изглеждаше като старица, и го посочи.

Двамата най-близки стражоботи се втурнаха към Уилям с вдигнати пасиватори.

— ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИЯТА! — извика друг глас.

Един от зрителите изключи холограмната си маска. Оказа се робот, сглобен от стари части — тоест, един от бракмоботите на Бенджамин.

Уилям се огледа. Да разбира ли, че тук има и представители на бунтовните сили? Един по един неколцина зрители се изправиха и завикаха:

— ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИЯТА!

— Чакай ме при изхода — поръча Уилям и избута Иския към вратата.

— Къде отиваш? — попита тя и се вкопчи в ръката му.

Уилям се освободи от пръстите й и тръгна към неразборията. За да се добере до сцената, се наложи да се катери по облегалките. Около него бракмоботи и чисто нови стражоботи вече си разменяха удари.

Лъч от пасиватор улучи един от роботите революционери точно пред Уилям и той се строполи на пода. Друг лъч се стрелна покрай лицето му. Размина му се на косъм. Той залегна на пода и започна да лази.

Добра се до ръба на сцената и повдигна глава.

На сцената нямаше никого освен криптобота. Гофман не се виждаше.

Покатери се на сцената и допълзя до масата. Роботът още държеше пирамидата, но самият той не мърдаше. Уилям се пресегна да я вземе, ала чу гласа на Гофман зад гърба си:

— Не!

Вцепени се. Остана коленичил, с изпънати напред ръце. Очакваше всеки момент лъч от пасиватор да прониже гърба му.

Но не стана така.

Залата вече вреше и кипеше.

Гофман спря зад робота и прикова поглед в Уилям. Гледа го сякаш цяла вечност. Едното му око шареше встрани. Уилям продължаваше да се чуди на какво му напомня.

Гофман се наведе напред и напипа копчето на Уилямовата холограмна маска. Щрак — пред очите му лумна блясък.

— Такааа… Очаквах да измислиш начин да се върнеш в Института — каза той.

Уилям не отговори. Недоумяваше как така Гофман е претърпял такава трансформация.

Или винаги си е бил такъв?

Пасивиращ лъч обърса рамото на Гофман, той се олюля назад, задържа се, но после падна.

Уилям се огледа. На метър-два от него стоеше Иския. С пасиватор в ръка.

— Насам! — извика тя.

Уилям сграбчи пирамидата и се опита да я изтръгне от ръцете на криптобота, но тя не помръдна. Дръпна пак. Пирамидата стоеше като в менгеме.

Момчето забеляза как два стражобота приближават към сцената с насочени към него пасиватори.

Хвърли последен отчаян поглед към криптобота, скочи от сцената и хукна към Иския. Заедно се втурнаха към вратата в дъното на помещението. С празни ръце.