Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (11)

Десета глава

Тънък лъч сиво-синя светлина проникваше в стаята. Навън цареше тишина. От няколко часа Уилям лежеше в леглото с дрехите. Мислите не му даваха мира.

Измъчван от множество неясноти, той се надяваше Иския да се върне при него. Пък и трябваше час по-скоро да открие резервното копие на дядовата флашка. Тобиас Уентън навярно можеше да му помогне.

Искаше му се да поговори и с Гофман, ала ръководителят на Института беше предприел доста странни преобразования. Бе изхвърлил всички стари роботи и бе внедрил агентоботи с очевидната цел да шпионират служителите на Института и да му докладват. За капак Бенджамин беше изчезнал. Колко ли сериозен конфликт бе възникнал между него и Гофман?

— Отвън стои някой — съобщи вратата.

— Кой? — попита Уилям и седна в леглото.

— Не знам — отвърна вратата. — Но след единайсет на обитателите на Института е забранено да излизат от стаите си и да влизат в чужди.

Уилям стана.

— Налага се да докладвам случая в централата — продължи вратата. — Въпросът касае сигур… — и тя млъкна.

— Ей, вратичке? Вратичке? Тук ли си?

Уилям не получи отговор. Започна да се тревожи.

Щрак — вратата се отвори и пред Уилям се появи непозната фигура. При вида на мъж в износена лабораторна престилка Уилям заотстъпва заднешком.

— Трябва да говорим. Не разполагаме с много време. — Мъжът затвори вратата.

Уилям опря гръб в стената и спря. Мъжът беше рус, с очила, със съвсем обикновена външност. Уилям го виждаше за пръв път, но откъде му беше позната тази престилка…

— След малко ще забележат, че вратата е извадена от строя — предупреди мъжът.

— Бенджамин? — реши да рискува Уилям.

— Да му се не види…

Мъжът натисна тила си. Цялата му глава премига няколко пъти, после пред Уилям се появи образът на Бенджамин. Метална лента опасваше главата му.

— Фу, тази пуста холограмна маска… каква полза, като тялото си остава същото. Ех, да имах време, щях…

— Холограмна маска? — впечатлен, възкликна Уилям.

— Лично мое изобретение. Още обаче не е доизпипано…

— От Иския разбрах, че си напуснал Института — каза момчето. Отдъхна си, че явно това не е вярно.

— Донякъде е така — кимна Бенджамин.

— В смисъл?

— Напуснах, но не съм заминал. Все още съм тук. Повечето мислят, че съм си тръгнал, и ще се постарая да подхранвам заблудата им. Никому нито думичка за срещата ни, ясно?

Уилям кимна.

— У дома нахълта крадец и отмъкна флашката на дядо.

— Не се безпокой за нея. — Бенджамин прикова поглед в Уилям. — У теб ли е пакетът?

— Кой пакет?

— С пирамидата… горе-долу толкова е голяма. — Бенджамин показа. — Покрита е с множество символи.

— Гофман я отнесе в лабораторията — преглътна с мъка Уилям.

Бенджамин не скри разочарованието си.

— Ще трябва да си я вземеш обратно.

— Какво й е специалното на тази пирамида? — попита момчето. — И откъде знаеш, че съм я получил?

— Представлява шифър — снижи глас Бенджамин. — Един от най-важните шифри на света. В продължение на повече от век пирамидата е престояла скрита на много тайно място. Сега обаче Агентът с орбулатора тръгна да шества по света. Предположих, че ще я даде на теб.

— Обясни ми, Бенджамин — нетърпеливо каза Уилям. — Кой е този Агент и какво общо имам аз с него?

— Всичко ще ти обясня. Но най-напред ми кажи кой ти донесе пакета?

— Пощальон. По-висок и по-слаб от теб. Караше стара пощенска кола.

— Той е бил.

— Кой?

— Агентът с орбулатора. — Бенджамин говореше още по-тихо и започна да се озърта в стаята.

— Какъв е този Агент?

Бенджамин си пое дълбоко дъх и прикова поглед в Уилям.

— Преди много години в Хранилището за невъзможна археология в Института се натъкнахме на странен пергамент. Беше пълна мистерия как изобщо е попаднал там. Специалистите определиха, че е на повече от двеста години. В пергамента се говореше за андроид, наречен Агентът с орбулатора.

Мъжът направи пауза и погледна Уилям, сякаш да се увери, че го слуша внимателно.

— Според информацията в документа Агентът с орбулатора пази ключ за древно оръжие. — Бенджамин хвърли неспокоен поглед към вратата. — Не за какво да е оръжие, а за… антилуридий. Ключът е снабден с шифър.

Уилям се вцепени.

— За антилуридий ли? — прошепна той. — Наистина ли съществува такова вещество?

Бенджамин кимна сериозно.

— От незапомнени времена Агентът с орбулатора броди по света в търсене на човек, способен да разгадае този шифър — така е формулирано в пергамента. Агентът се появява на всеки сто години. Досега така и не е открил човек, който да се справи с шифъра. Казвам, досега…

— Пратката… пирамидата ключ ли е?

— Да. Всъщност тя е орбулатор. Разгадаеш ли шифъра, ще получиш достъп до антилуридия — единственото средство в света, годно да спре Ейбрахам Тели.

По гърба на Уилям полазиха ледени тръпки. Само при споменаването на това име го втрисаше. Нима наистина съществуваше начин злодеят да бъде спрян? И Агентът с орбулатора иска антилуридият да попадне именно у него, у Уилям Уентън?

Бенджамин си пое дъх.

— Ако обаче ключът се озове в ръцете на злонамерен човек, ще загазим.

— Как ми се иска дядо да беше при нас. Щеше да ни помогне — преглътна с мъка Уилям.

— Хммм… За да активирам резервното копие, ми трябва достъп до кабинета ми. След мнимото ми заминаване го заключиха и преместиха всичките ми вещи в някакъв склад по крайбрежието. И сега резервното копие е там. Ще го вземем, но няма да е веднага. Съветите на Тобиас биха ни помогнали много, ала не разполагаме с време и се налага да минем без тях.

— Защо не разполагаме с време?

— Заради спрялото време в Института се задейства аларма. По-точно спряло е не времето, а часовникът. Най-големият на света. Биг Бен. Докато Агентът с орбулатора обхожда земята, Биг Бен няма да работи. Когато стрелките пак започнат да се движат, значи Агентът си е тръгнал и ще се върне чак след един век. Не бива да пропускаме този златен шанс. Трябва да разгадаеш орбулатора възможно по-скоро.

Бенджамин се канеше да продължи, но изведнъж се обърна и погледна вратата. Приближаваше бръмчене на електрически двигатели. Уилям веднага се досети кой се задава: отряд стражоботи.

Бенджамин ловко бръкна под престилката си и извади метална лента като тази на главата му. Хвърли я на Уилям.

— Пази я — и тръгна заднешком към вратата. — Ще ти потрябва.

Включи холограмната си маска и се преобрази в старец.

— Непременно трябва да си върнеш пирамидата. Ще ти помогнем.

Преди Уилям да го попита защо използва множествено число, Бенджамин изчезна.