Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (33)

Трийсет и втора глава

Колата зави зад ъгъла, поднасяйки, и продължи по един дълъг коридор.

— Тук долу има няколко гигантски водни резервоара — обясни Фил. — Повечето са построени през деветнайсети век и побират големи количества вода.

— Аха. — Уилям хвърли неспокоен поглед към Иския.

— Трябва да слезем в един от резервоарите. Там се намира Ема. А после тя ще ни заведе, накъдето сме се запътили.

След няколко минути, прекарани в бясно шофиране, колата спря пред още по-голяма и ръждясала метална врата. В средата имаше стара пиринчена табела с надпис „ОПАСНО! ДЪЛБОКА ВОДА“.

Фил скочи от колата и тръгна към вратата. Децата го последваха. Уилям хвърли бърз поглед през рамо. Засега не се забелязваха преследвачи.

Мъжът дръпна един голям лост, прикрепен към вратата. Проскърца стар, ръждясал метал.

— Резервоарът е построен над естествен воден източник, който няма как да се дренира. Затова дълбочината му е неизвестна. Идеално място за Ема. Елате.

Той мина през вратата и ги подкани с жест.

Изчака ги да влязат и затвори.

Уилям се огледа. Намираха се върху някакво подобие на мост. Малко по-напред мостът се спускаше полегато в тъмна вода. От тавана се спускаха големи тръби и потъваха във водата.

— Това е част от старата лондонска водопреносна система — поясни Фил. — На повече от два века е, от викторианската епоха, за да бъдем съвсем точни. — Той си погледна ръчния часовник. — Е, стига толкова история. Времето напредва.

Измъкна от джоба си малък водолазен звънец — камера за спускане под вода с формата на камбана — и внимателно го пусна във водата. Звънецът, не по-голям от гумено пате за баня, започна да се поклаща върху повърхността.

— Отдръпнете се. — Фил насочи дистанционното към водолазния звънец и натисна едно копче.

За няколко секунди водолазният звънец придоби нормалните си размери.

Уилям се сепна, когато неочаквано някой задумка силно по желязната врата зад тях.

— Нима вече ни е открил? — въздъхна Фил. — Ама че досада.

Думкането се повтори.

— Ще влезе! — изплаши се Иския.

— Момент. — Фил започна да тършува из джобовете си. Извади малък червен лондонски автобус на два етажа. — За щастие не оставих всичко в склада.

Отиде до металната врата и постави автобусчето пред нея. Отдръпна се назад, насочи дистанционното и натисна едно копче.

Автобусчето започна да се тресе и да расте със страшна бързина. Уилям и Иския заотстъпваха заднешком, докато стигнаха до водата.

Пред тях се изпречи туристически автобус в реален размер.

— Това ще го позабави. — Фил отиде до водолазния звънец.

С няколко скока се озова на покрива, наведе се, развинти кръглия капак и под него зина отвор.

— Влизайте! — нареди той.

Уилям се спусна към звънеца и се покатери до кръглия отвор. Иския го последва. Момчето се обърна. Защо Фил бе останал отвън?

— Ти няма ли да се качиш? — попита то.

— Трябва да остана тук, за да му попреча да влезе. И сами ще се справите. Ще дойда възможно по-скоро.

Уилям се огледа. В звънеца имаше два стола и табло за управление. През прозорците се виждаше тъмна вода.

— Но ние не знаем къде отиваме — извика той.

— Надолу — отвърна Фил. — Всичко необходимо е записано в ръководството с инструкции — и той посочи една книжка върху масата, където Уилям беше поставил орбулатора.

— Ами Ема… — подхвана момчето, но го прекъсна силна експлозия отвън.

— Тръгвайте! — извика Фил. — Нямам време за повече обяснения. Ще познаете Ема от пръв поглед. Тя ще ви заведе, където трябва.

Нова мощна експлозия разтресе водолазния звънец и Фил затръшна капака.