Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (25)

Двайсет и четвърта глава

Над тях прогърмя нов трясък от експлозия. В бетона горе зейнаха широки пукнатини. Сякаш цялата сграда на Института всеки момент щеше да рухне.

— Не го слушай — извика Бенджамин, когато видя Уилям. — С каквото и да заплашва, не се поддавай!

Стражоботите, понесли Бенджамин, спряха до Гофман.

— Сега, Уилям, ще ти продемонстрирам как постъпвам с метежниците — оповести Гофман.

Кимна на единия стражобот, а той вдигна ръка. Държеше дълга тръба, покрита със светещи лостове и копчета. Насочи я към Бенджамин и натисна две копчета.

Бенджамин започна да се издига във въздуха. Антигравитационен модулатор, предположи Уилям, докато напрегнато следеше събитията. Бенджамин спря да се издига на сантиметри от нацепения таван, на десетина метра височина. Чак сега Уилям забеляза колко много пукнатини са се образували горе. Експлозиите бяха напът да разрушат цялата сграда.

— Не се поддавай на заплахите му! — извика пак Бенджамин. — Не и тук.

Гофман издърпа пасиватора от ръцете на най-близкия стражобот и се прицели в него.

— Затваряй си устата! — кресна той.

— Уилям… — не го послуша обаче Бенджамин.

Само толкова успя да изрече. После син лъч, изстрелян от пасиватора, прониза рамото му. Той се сгърчи, както си беше във въздуха, но не падна.

— Такаааа! — доволно възкликна Гофман и захвърли пасиватора.

Дрън! — уредът цапардоса един стражобот по главата и тупна на земята няколко метра по-нататък.

— Най-после ще работим на спокойствие. Бенджамин винаги е бил голям дърдорко.

Гофман се обърна към Уилям.

— Очаквам да разгадаеш пирамидата. Неминуемо си даваш сметка колко кофти ще се получи, ако антигравитационният модулатор изведнъж се изключи, нали? Бенджамин ще разбере какво е да паднеш от десет метра.

Той изтръгна антигравитационния модулатор от ръцете на държащия го стражобот и погледна нагоре към Бенджамин.

— Пуснете го — заповяда на двамата стражоботи, приклещили Уилям помежду си.

Стражоботите се подчиниха. Краката на момчето стъпиха върху пода, но мигом се огънаха. Едва-едва се задържа да не падне.

Гофман протегна механичната ръка и му подаде пирамидата:

— Знаеш какво да направиш.

Уилям я взе. Нямаше как да се противопостави. Бенджамин висеше десет метра над главата му, Гофман — или Корнелия — държеше флашката на дядо му, а Институтът се разпадаше. Определено можеше да се каже, че другият е в позиция да диктува положението.

— Искаш да я разгадая ли? — попита Уилям.

— Колко пъти да ти го повторя! — изръмжа нетърпеливо Гофман. — Действай!

Момчето още се колебаеше как да постъпи.

— Какво чакаш? — сопна му се Гофман. — Не ти ли изтъкнах достатъчно причини да ми съдействаш?

С ехидна усмивка насочи антигравитационния модулатор към Бенджамин и натисна едно копче. Отпуснатото тяло на Бенджамин полетя право надолу. Секунда преди да се удари в пода, Гофман натисна друго копче и Бенджамин увисна във въздуха.

Потресен, Уилям местеше поглед от Гофман към Бенджамин и обратно.

— Добре, добре — склони той. — Ще направя каквото искаш.

Опита да се съсредоточи върху пирамидата. Пръстите му сякаш замръзнаха и залепнаха за студения метал. Не беше никак сигурен дали в толкова напрегната ситуация ще успее да се потопи в онова свое особено състояние. Изведнъж си спомни предупреждението на Бенджамин: шифърът на орбулатора ще отнеме живота на онзи, който безуспешно се опита да го разбие.

Уилям затвори очи. Опита да се отпусне, ала не можеше и не можеше да си избие от ума думите на Бенджамин: „Не го слушай… С каквото и да заплашва, не се поддавай!“.

Отнякъде изтрещя поредният взрив в Института. Шепа стражоботи се хвърлиха встрани, когато голям бетонен къс се откърти от тавана и се приземи с трясък.

От горния етаж се разнесе лумбуркане на стотици бягащи метални крака и скърцане на колелца.

Стражоботите се строиха в редица и вдигнаха пасиватори към ескалаторите в средата на помещението.

Трополенето стихна. Възцари се тишина. Уилям хвърли крадешком поглед към Гофман. И той стоеше неподвижно като стражоботите с очи, вперени в горната площадка на ескалаторите. Май за малко бе забравил за Уилям и пирамидата. Натисна няколко копчета върху металната ръка и тя започна да пиука. Уилям отлично знаеше какво означава това: Гофман се канеше да я използва.

Вниманието му привлече движение на горната площадка на ескалаторите. Появи се фигура.

Кавгоботът.

Уилям схвана какво предстои. В таванското бракмоботите бяха успели да се наложат над стражоботите.

Революцията набираше сила.

Гофман обаче, заобиколен от няколкостотин верни стражоботи, не даваше никакви признаци за отстъпление. Смяташе края на бунта за предизвестен.

— Ще ви дам един-единствен шанс да се върнете невредими там, откъдето сте дошли — извика арогантно той и се прицели в тях с антигравитационния модул.

Кавгоботът не отговори. Продължи да се взира в противника.

Без предупреждение Гофман изстреля син лъч. От уцеления стълб точно над кавгобота се посипа дъжд от сини искри.

— Атака! — изрева кавгоботът и се втурна напред.

— Смърт на Гофман! — закрещяха дружно десетки гласове.

Надолу по двата ескалатора бракмоботите прииждаха на талази.

Стражоботите откриха ожесточена стрелба. Към бракмоботите полетяха гъсти залпове от сини лъчи. Метежниците започнаха да се претъркалят по стълбите. Долу металната лавина помиташе стражоботите.

Уилям стискаше пирамидата.

Точно зад гърба му се намираше врата. Ето ти възможност да се измъкне.

Искаше обаче да си вземе и флашката.

Плъзна поглед над бойното поле, в каквото се бе превърнало помещението. Гофман се извисяваше над множеството и сипеше сини лъчи с механичната ръка. Сякаш усетил погледа на Уилям, той се извърна към него. В тъмните му очи тлееше омраза. Момчето неволно отстъпи крачка назад.

— Хванете го! — Гофман го посочи с механичната ръка.

Шепа стражоботи мигом се устремиха към Уилям.

Той стисна пирамидата още по-здраво. В момента нямаше как да си вземе флашката. Затова беше по-добре да бяга. Поне орбулаторът се намираше у него. И хукна към вратата.

Зад гърба си чуваше дрезгавите викове на Гофман:

— Спрете го! Ще отмъкне орбулатора!

Трима стражоботи препречиха пътя на Уилям и той си даде сметка, че е невъзможно да им се изплъзне. Неочаквано обаче върху тях връхлетя робот. Вряза се в единия стражобот, а другия фрасна по главата със силната си ръка. Спасителят на Уилям се оказа кавгоботът.

— Изчезвай, господин Уентън, а аз ще използвам случая да се подърля.

Уилям изхвърча в парка зад Института и хукна в тъмното. Врявата от битката между роботите постепенно заглъхваше.

— Иския? — извика той.

— Пссст! — чу зад гърба си.

Момичето изскочи иззад едно дърво.

— Бягай! — извика тя и също си плю на петите.