Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (3)

Втора глава

Господин Хумбургер крачеше енергично напред-назад пред дъската.

— Когато чуете да се включи противопожарната аларма… — спря и изгледа строго учениците, — всички ставате кротко и спокойно и излизате под строй от стаята.

Уилям се опитваше да се съсредоточи върху инструкциите на учителя, но без успех, защото мислите му упорито витаеха около странния пакет в раницата му.

— На двора се подреждаме по класове и търпеливо изчакваме да пристигне пожарната — продължи господин Хумбургер.

Предстояха практически занимания по противопожарна безопасност. Учениците ги обичаха, защото учебните занятия отпадаха. А днес щеше да е особено вълнуващо, понеже щяха да участват истински пожарникари.

Господин Хумбургер гледаше часовника на стената.

Секундарната стрелка попадна върху числото дванайсет и в коридора зави аларма. Всички ученици скочиха на крака, застъргаха столове.

— Без паника! — извика господин Хумбургер, ръкомахайки буйно, за да направлява възпитаниците си.

Уилям знаеше, че между учителите има съревнование кой пръв ще изведе класа си от сградата.

Господин Хумбургер изтича към вратата и припряно замаха на учениците:

— Стройте се в колона по един! Не вземайте раниците, след малко се връщаме.

Уилям се наведе, незабелязано извади пакета от раницата и го мушна под пуловера си. Това обучение му дойде тъкмо навреме. Никой нямаше да забележи, ако се скатае за няколко минути. Изгаряше от нетърпение час по-скоро да узнае какво съдържа пакетът.

— Ходом марш! — изкомандва господин Хумбургер, поднесе свирка към устата си и духна с всичка сила, докато повеждаше строените ученици по коридора.

Те тръгнаха след него в колона, все едно участваха в парад по случай Националния празник на Норвегия. От другите класни стаи заприиждаха още ученици. Господин Хумбургер се разбърза. Започна да отмерва по-ускорен ритъм със свирката и учениците се затрудняваха да спазват зададеното темпо.

Уилям се огледа. Ето ти възможност да се покрие за малко. Вратата на учителската стая се поклащаше отворена. Вътре нямаше никого. Тихомълком се откъсна от редицата и се шмугна вътре. Затвори вратата и се заслуша в стъпките отвън. Свирката на господин Хумбургер заглъхна.

Момчето изчака трополенето в коридора да утихне. После надзърна през прозореца. В двора пристигнаха три пожарни коли. Господин Хумбургер се зае да ги насочва, но шофьорите не му обърнаха никакво внимание и паркираха на съвсем друго място.

Уилям седна на един диван, вдигна си пуловера, извади пакета, сложи го върху масата отпред и в продължение на минута го оглежда.

Какво ли можеше да е?

Развърза канапа и се зае предпазливо да смъква пластовете дебела сива хартия. Добре бе запомнил предупреждението на пощальона да бъде внимателен.

Сърцето му се разблъска. Постепенно пред него се появи метална пирамида, покрита с геометрични фигури, излъчващи бяла светлина.

Добре познатите му вибрации не закъсняха. Започнаха от стомаха и постепенно обхванаха гръбнака. Символите се откъснаха от металната повърхност на пирамидата и пред очите на Уилям затанцуваха във въздуха.

Шифър.

Пирамидата съдържаше шифър!

Той бързо се облегна на дивана и кръжащите символи се върнаха по местата си. Искаше да разгадае шифъра, ала се боеше. Последния път, когато разгада шифър, без да знае до какво ще доведе това, неволно активира Шифрования портал в Хималаите. Нямаше намерение да повтаря грешката си. Преди да предприеме каквото и да било, предпочиташе да го обсъди с дядо си. Понечи да увие пирамидата в хартията, но в този миг вратата отхвръкна със замах и в стаята с гръм и трясък нахълта господин Хумбургер.

— Ето къде си бил! — възкликна той. — Заради теб изгубихме състезанието кой клас ще излезе на двора пръв!

Учителят размаха месестия си показалец срещу Уилям.

— Какво търсиш тук, а?

Забеляза пирамидата.

— Какво е това?

И преди да дочака отговор, я изтръгна от ръцете на Уилям.

— Недейте… Полека… — възпротиви се момчето.

От пирамидата лумна силна искра и господин Хумбургер изкрещя.

— Ама какви ги върши тая дяволия? — извика смутен той и се олюля назад. — Накарай я да спре!

Блъсна се в стената и се прилепи към нея. Пирамидата продължи да мята искри и да вибрира върху масата. Уилям се пресегна, но малкият предмет тупна върху пода и продължи към господин Хумбургер.

— Ама какво иска? — завика той, притиснал гръб о стената. — Защо ме преследва?

— Не преследва никого. — Уилям се изправи.

Пирамидата спря да вибрира и остана да лежи в краката на господин Хумбургер. По пламналото му като божур лице шуртеше пот, а той дишаше като риба на сухо.

— Не мърдайте — предупреди го Уилям и тръгна на пръсти.

— Скъпо ще си платиш, момченце — изръмжа учителят. — Спря ли най-после. — Той протегна крак и побутна пирамидата.

— Защо бързате!

Пирамидата нададе оглушителен вой и от нея изригна мощна каскада искри.

Сега вече господин Хумбургер изпадна в истерия. Прескочи пирамидата, притича до прозореца и панически го отвори.

Подаде глава навън и завика, колкото му глас държи:

— ТРЕВОГА, ТРЕВОГА!

Всички на двора вдигнаха глава.

— ПОЖАР! ИЗБУХНА ИСТИНСКИ ПОЖАР!

Огнеборец с маркуч в ръка се обърна към прозореца.

Господин Хумбургер се опита да извика пак, ала от усилието и паниката въздухът му пресекна и затова успя само да размаха буйно ръце.

Маркучът блъвна силна водна струя и блъсна мощно господин Хумбургер в гърдите. Той отхвръкна назад и се пльосна по гръб. Уилям се спусна и му подаде ръка, но господин Хумбургер решително я отблъсна и се изправи сам.

— Искам да изляза! — закрещя той, докато си събличаше подгизналата тениска. — И да се покатеря на покрива.

— Не, опасно е! — предупреди го Уилям, ала учителят не искаше и да знае.

— Така ще спечеля време. Това съм го упражнявал — настоя той, притисна тениската към лицето си и изхвърча в коридора.

Уилям се обърна, погледна неподвижната пирамида, мушна я под пуловера си и излезе на двора. Всички се взираха в сградата. Придържаше пирамидата, като прикриваше ръбестата издутина. На покрива господин Хумбургер размахваше ръце. Беше си събул панталона и го бе омотал около главата си. Бледото му мокро тяло лъщеше на слънцето.

Пожарникарите грабнаха едно грамадно платнище, притичаха до сградата и спряха под мястото, където беше застанал Хумбургер.

— ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН Е ДА СКОЧА! — извика той.

— Не! — извика един пожарникар, след като негов колега излезе от сградата и поклати глава. — Няма пожар. Било е фалшива тревога!

Господин Хумбургер обаче отказваше да го чуе. Застана на ръба на покрива и вдигна ръце, все едно е професионален скачач.

С „грациозно“ движение се хвърли и направи перфектна „лястовичка“ с разперени ръце. Множеството долу ахна, докато следеше полета на господин Хумбургер към пожарникарското платнище. Тлъстото му шкембе се тресеше като пача.

Чу се звучно шляпване и господин Хумбургер се приземи по корем.