Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (1)

Тъмният силует на световноизвестната часовникова кула се възправяше над околните величествени сгради. Дрезгава лунна светлина хвърляше отблясъци върху циферблата. Гигантските стрелки показваха три и половина. От течащата наблизо река Темза полъхваше лек ветрец. Цял Лондон бе притихнал в непробуден сън.

Цареше такава тишина, че от улицата човек можеше да чуе цъкането на часовниковия механизъм в камбанарията, разположена на шеметна височина. Не щеш ли, тиктакането се примеси и с друг звук.

От стъпки.

Мъждив уличен фенер озари човешки силует. Крачеше към Биг Бен и с приближаването фигурата му нарастваше. Незнайният исполин спря пред оградата на часовниковата кула.

Мъжът носеше широкопола шапка и дълго палто. Вдигна глава и погледна циферблата. За миг застина неподвижен на тъмната улица подобно на статуя. После с пъргав скок се прехвърли през оградата и се приближи до стената на кулата. Зае се да преравя джобовете си и накрая откри търсения предмет: миниатюрна метална вратичка, не по-голяма от кибритена кутийка. С бледата си ръка опипа грапавата стена и закрепи вратичката върху нея. Тя мигом прилепна като магнит. И тутакси започна да щрака, да пука и да расте. Ставаше все по-голяма и по-голяма, докато накрая достигна размерите на стандартна врата.

Мъжът се озърна зорко, дръпна вратата, шмугна се вътре и я хлопна.

Само минути по-късно вратата пак се отвори и мъжът изскочи. Носеше нещо, явно доста тежко, увито в мръсен парцал.

Затвори вратата след себе си. Тя се сви до първоначалния си размер и мъжът я отчекна от стената. Прибра я в джоба си, озърна се, прехвърли се през оградата и потъна в мрака.

Шумът от стъпките му заглъхна и отново се възцари тишина — още по-дълбока от преди.

Защото Биг Бен бе спрял да бие.

В секретен команден център в Института за постчовешки изследвания в Англия замига червена сигнална лампичка. Под нея пишеше „БИГ БЕН, ЛОНДОН“. Дежурният технически оператор стреснато вдигна глава. Задави се с кафето в устата си и избухна в задушлива кашлица. Бореше се за глътка въздух, без да откъсва поглед от задействалия се тревожен индикатор.

— Незабавно набери Гофман! — нареди той с разтреперан глас на свой колега.