Елоиза Джеймс
Брак по неволя (5)

Глава 4

Гор Хаус, Кенсингтън

Лондонската резиденция на херцог Боумонт

22 февруари 1784 г.

— Как мислиш, ако поръчам някоя особено съблазнителна нощница, това дали ще го възбуди? Или мислиш, че нищо не може да го възбуди? Джема, знаеш ли кого можем да разпитаме за неспособността при мъжете?

Джема сбърчи нос.

— Трябва ли да говорим за това на закуска, Изидор? Горкият човек никога не е виждал нощница, затова препоръчвам да се придържаш към простотата. Например панделки, а не тънки връзки. Може да не се справи с връзките.

Изидор погледна към рохките си яйца и усети, че леко й прилошава.

— Наистина ми се иска майка ми да беше жива.

— Какво щеше да направи майка ти в тази ситуация?

— Да се засмее. Тя често се смееше. Нали разбираш, беше италианка и мислеше, че англичаните са много глупави. Имай предвид, че баща ми беше италианец и тя го смяташе за също толкова глупав, колкото и най-безнадеждния англичанин.

— Как умря майка ти?

— Бяха излезли на разходка с лодка. Изневиделица се изви буря и потопи лодката им.

Сега, години по-късно, можеше да го каже, без гласът й да пресекне, което беше постижение.

— Съжалявам — промълви Джема и понеже беше Джема, наистина изглеждаше натъжена.

— Поне си спомням и нея, и татко. А леля ми, която ме отгледа след това, бе наистина прекрасна.

— По линия на майка ти ли?

— Не, сестрата на баща ми. След погребението ме придружи до имението Козуей — хората смятаха, че след като съм сгодена за херцог, е разумно да ме възпита майка му. Тъй като Козуей вече беше навършил осемнайсет, се оженихме чрез пълномощник. Но беше очевидно, че там съм нещастна, затова скоро след пристигането ми леля ме отведе.

— Предполагам, че херцогинята е била ужасяваща компания. Срещала съм я само веднъж, но тя без колебание ме постави на мястото ми.

— Херцогинята — или по-скоро вдовстващата херцогиня — не вярва в скръбта — промълви Изидор, отдадена на спомените си. — Постоянно ми го повтаряше. Мисля, че се зарадва, когато си тръгнах, макар че след като научи повече за леля ми, се опита да ме накара да се върна.

Джема вдигна вежда.

— Леля ми е цигуларка. Каза на херцогинята, че ще ме заведе да живея при роднините на баща ми в Италия, но всъщност обикаляхме Европа и тя изнасяше концерти. От време на време живеехме във Венеция, но ходехме и много по-далеч — в Прусия, Франция, Брюксел, Прага…

— Колко интересно! — И след миг: — Снахата на херцогиня Козуей заедно с една пътуваща музикантка! — Джема се ухили. — Леля ти още ли е жива?

Изидор кимна.

Сега води уседнал живот. Преди няколко години обяви, че се е уморила да скита из Европа. А и все очаквахме, че Козуей ще се върне. Затова всеки път казвахме: „Само още едно пътуване до Виена!“ Но някак си ставаше така, че изникваше още едно пътуване, а от Козуей нямаше ни вест, ни кост. Когато бях на двайсет и една, леля ми се премести в Уелс.

— Сама?

— Не. Омъжи се за един художник.

— Наистина ли? Възможно ли е да съм чувала за него?

Изидор неохотно призна:

— От семейство Сарджънт е.

— Нали не е Оуен Сарджънт! Онзи, който нарисува лорд Люсиен Джордейн чисто гол, само с букет теменуги?

— Самият той.

— Значи сигурно си виждала портрета! — възкликна със задоволство Джема. — Теменугите там, където може да се очаква, ли са? И носеше ли перука? Чух, че носел, но не бих могла да запазя самообладание пред тази гледка.

Изидор въздъхна.

— Не знам как стана така, но аз съм много по-тесногръда от семейството си. Знаеш ли, Джема, наистина нямах никакво желание да виждам лорд Джордейн без дрехи.

— Изидор… — промълви умолително Джема.

— Естествено, че носеше перука! И изкуствена бенка. Помня, че се учудих колко са големи… ъъъ… теменугите му. — Изидор взе чашата с изстинал чай, отпи и я остави обратно на масата. — Може би трябва да отида в провинцията при Козуей и да му задам въпроса без увъртане, Джема. Мога да се съблека в спалнята му и да видя как ще откликне. Ако изобщо откликне.

— Зависи колко искаш да си херцогиня — отговори Джема. — Възможно е ситуацията да се окаже притеснителна и за двама ви.

— Наистина искам да съм херцогиня. От години мисля за себе си като за херцогиня. И през всички тези години си повтарях, че какъвто и да се окаже херцогът, ще го приема. Събрах сили и се подготвих да се примиря с еднокрак съпруг или със съпруг с какви ли не пороци. Просто не спирах да си повтарям, че искам да стана истинска съпруга, да мога да имам деца и да сложа край на този полуживот.

Джема кимна.

— Напълно те разбирам, миличка.

— Е, добре, каква е истинската разлика между еднокрак и луд съпруг? Мога да търпя подобно умопомрачение във всекидневието си. Той не чува гласове като лорд Крампъл.

— Много логичен довод — съгласи се Джема. — Толкова си смела!

— Но ако Козуей е неспособен да ми откликне… тогава може би не. — Изидор избута всичките си яйца от едната страна на чинията си. — Не мога да си представя да избера друг мъж само за да осигуря наследник на рода Козуей. Не обичам приключенията.

— На твое място повечето жени нямаше да ги обичат — ако бяха недокоснати като теб, защото съпругът им не се е върнал от Африка толкова години. Както се казва в Библията, ти си безценна перла.

— Аз съм скучна перла — поправи я Изидор и отново премести всичките си яйца в чинията. — Осъзнах го, докато гостувах у лорд Стрейндж. Не искам да водя интересни разговори за френски балончета, не искам да гледам неприлични пиеси с полуголи богове от митологията. И не искам брак, който се основава на необходимостта да намеря заместник на съпруга си в спалнята.

— Значи трябва със сигурност да разбереш дали Козуей е способен да изпълнява съпружеските си задължения — заключи Джема. — Ако не е, можеш да анулираш брака. Ако ли пък е, можеш да се примириш с всичките му ексцентричности.

Изидор кимна. Беше чела творбите на Тацит на тема как се води война и на Макиавели — как се завладява кралство. Можеше да поведе война с такава сила, че съпругът й само да се чуди откъде му е дошло. Вдовстващата херцогиня почти със сигурност се опитваше да убеди сина си да започне да носи дрехи, подобаващи на един херцог. Е, добре, Изидор щеше да се опита да го накара да съблече тези дрехи.

Тя бутна настрана чинията си. Доброто планиране беше от жизненоважно значение за всяка военна кампания.

— Ако изпратя съобщение на синьора Анджелико, тя спешно ще ми изпрати нощница.

Джема се усмихна широко.

— Това е идеалната примамка! Един мъж, който е способен в леглото и те види с подобна нощница, ще реагира бързо. Ако не реагира…

Изидор протегна ръка към шнура на звънеца и позвъни за камериерката си. Дните на Козуей като ерген — и девственик — бяха преброени.