Елоиза Джеймс
Брак по неволя (2)

Глава 1

Гор Хаус, Кенсингтън

Лондонската резиденция на херцог Боумонт

21 февруари 1784 г.

— Той е девствен.

— Какво!

— Той е девствен и…

— Съпругът ти е девствен?

— И не иска да спи с мен.

Джема, херцогиня Боумонт, се свлече на един стол и на лицето й се изписа почти комичен ужас.

— Миличка, от това по-убедителни основания за анулиране — кажи му здраве. Или „здраве му кажи“ — добави тя с известно объркване. — Той да не е някакъв монах?

Изидор поклати глава.

— Доколкото виждам, не. Казва, че накрая ще легне с мен — просто не преди да се оженим.

— Но вие сте женени!

— Точно така. Аз може и да се представям като лейди Дел’Фино, но истината е, че в очите на закона съм херцогиня Козуей. — Изидор се свлече в едно кресло срещу приятелката си. — Доколкото си спомням, сме женени от единайсет години. И не съм виновна аз, че съпругът ми е девственик. Ако не беше хукнал да обикаля цяла Африка и да търси извора на Сини Нил, досега можехме да сме си втръснали, както толкова много английски двойки от добро потекло.

Джема я погледна и примигна.

— Не е за вярване. Не е за вярване.

— През последните седем години не спрях да отблъсквам набезите на разни развратници във всички европейски дворове, докато го чаках да се върне, а той какво прави? Решава, че не сме истински женени.

— Девственик или не, защо не е паднал право в леглото ти?

Изидор погледна към отражението си в чашата на Джема. Мъжете копнееха за нея още откакто навърши шестнайсет, а оттогава външният й вид не се беше променил: черна коса, светла кожа, пищна гръд. Накратко, не съвсем Венера, но достатъчно съблазнителна, за да накара повечето мъже да полудеят от копнеж.

— Предполагам, че Козуей е запленен от екзотичното — продължи Джема, — а ти изглеждаш така възхитително неанглийски. Формата на очите ти е великолепна — не са малки като очите на повечето англичанки.

— Аз не се смятам за екзотична — каза Изидор. — И което е по-важно, той като че ли иска някоя с по-добри домакински умения. По-малко от десет минути след като се запознахме — след като се срещнахме за първи път! — той ме попита дали напоследък съм тъкала нещо. Да съм тъкала ли? Какво, да не трябваше да извадя някое вретено и да направя безупречен шев?

— Дори и аз знам, че с вретеното не се шие, а това означава, че ако Козуей разчита да имаш някакви домакински умения, ще остане много разочарован! — засмя се Джема. — Може би е от онези мъже, които започват да пелтечат, когато се озоват пред красива жена. Това заболяване е много разпространено.

— Повярвай ми, внимателно го наблюдавах и не открих никакви признаци да е обладан от страст.

— Дори Боумонт, който не забелязва почти нищо извън Камарата на лордовете, след маскения бал ми каза, че имаш най-красивата уста в цяла Англия.

— Боумонт е казал така? — промълви Изидор и изпита лека тръпка на удоволствие. — Много мило. Но трябва да отбележа, Джема, че на мен няма да ми хареса съпругът ми да хвали други жени в мое присъствие.

Джема сви рамене.

— Както ти самата каза, като английска двойка от добро потекло ние просто се придържаме към обичайното. Не мисля, че имаш причини за паника, Изидор. Предполагам, че Козуей е безумно привлечен от теб и просто иска да изрази дълбокото си уважение, като организира церемония с клетви пред епископ.

— Той си е загубил ума — отсече категорично Изидор. — Сигурно от прекалено много слънце в Африка. Може и да се оженихме чрез пълномощник, но това си беше брак. Бях само на дванайсет, но много добре го помня.

— Ами тогава — не отстъпи Джема — може би херцогът иска романтична церемония, сега, когато се е завърнал.

— А може би е напълно луд и странен — промълви Изидор, обличайки страховете си в думи. — Кой мъж остава девствен, докато стане почти на трийсет? Това е почти отвратително. Как да му покажа какво се прави в спалнята, Джема? Мъжете научават сами тези неща. Наистина, ако никога не е използвал инструмента си… ами, кой може да потвърди, че изобщо ще функционира?

Отговори й единствено мълчание.

Изидор почувства как в очите й напира горещина.

— Просто искам съпругът ми да ме отведе в леглото, за да стана истинска херцогиня, да използвам титлата си и да родя дете. Толкова много ли искам?

Джема взе ръката й в своята.

— Не. Съжалявам, миличка.

По бузите на Изидор потекоха сълзи.

— Никога не съм изневерявала на Козуей. Граф дьо Салмон ми каза — в римувани куплети! — че съм по-вкусна от коняк от реколта 1764, и като знам какви изби има, това беше истински комплимент. Накрая се върнах в Италия, защото домогванията на Салмон станаха прекалено демонстративни, но не легнах с него, дори когато заплаши да се самоубие! Изпълних своята част от договора, макар че всяка нормална жена би очаквала съпругът й да се появи, когато тя навърши пълнолетие.

— Браковете в детска възраст са голяма грешка — каза Джема. — Никога няма да допусна Боумонт да уреди такъв брак за някое от нашите деца. Хората трябва да са възрастни, когато се женят.

— Не съм придирчива. Наистина не съм. Може и да съм флиртувала с хубави мъже като Салмон, но харесвам и мъже от друг тип. Дори ниски. Години наред си повтарях, че все едно как изглежда Козуей, когато най-накрая се дотътри от джунглата, ще изпълнявам задълженията си в леглото великодушно, дори и без ентусиазъм. Но…

— Той неприемлив ли е? — попита Джема с известно любопитство.

— О! О. не! — отговори Изидор. — Не е там въпросът. Няма значение как изглежда. Той е ужасно странен. Странен!

— Имам още една идея. Може би Козуей е просто прекалено интелигентен и не се интересува от плътски дела.

Изидор й се усмихна с разтреперани устни.

— Всеки мъж, който е прекалено интелигентен, за да използва онзи си инструмент, е абсолютен глупак! — Думите прозвучаха по-остро, отколкото възнамеряваше.

— Най-очевидното обяснение е, че той следва някакъв религиозен закон. Спомена ли, че ходи на църква? Сигурно е пуритан. Те не бяха ли ужасяващо строги, когато става въпрос за поривите на плътта?

— Почти не прекарах време насаме с него — отговори Изидор — и ако се е присъединил към някаква пуританска секта, е пропуснал да ми съобщи. Той пристигна на увеселението, награби ме като забравен пакет, оповести, че ще се оженим за втори път, и ме захвърли в Лондон.

— Какво искаш да кажеш? Как така те е захвърлил? — намръщи се Джема. — Къде те е захвърлил?

— В хотел „Неро“! — отвърна разпалено Изидор. — Снощи отседнахме там. Няма нужда да казвам, че спахме в различни легла. Той ми каза — без да ме попита какво мисля — че трябва да го чакам в хотела, докато се върне от имението си.

Джема прочисти гърло.

— Очевидно Козуей не е au courant^[1] с английските обичаи. Ти какво отговори?

— Не толкова обстоятелствено или толкова остро, колкото би могло да се очаква. Той очакваше да му се подчиня, без да се замисля, и не мога да повярвам, но наистина го направих. Сега мога да мисля единствено за всички язвителни думи, които трябваше да му наприказвам.

— Значи си открила едно от основните занимания в съвместния живот, при това бързо — отбеляза Джема. — Аз загубих седмици, докато измисля остроумните забележки, които трябваше да отправя към Боумонт.

— Но успях да му кажа, че предпочитам да отседна при теб, отколкото в хотела.

— Защо не поговорихте за този хотел, докато пътувахте към Лондон?

Беше толкова унизително да признае истината!

— Веднага щом влезе в каретата, той заспа.

— Козуей е заспал след първата си среща с теб? След първата среща със съпругата си?

Изидор кимна.

— Мисля, че положението е следното: аз не съм това, което е очаквал, Джема, и в никакъв случай не съм това, което е искал. Когато пристигна онзи ден вечерта, изглеждаше изненадан от роклята ми. Бях облякла сребърната рокля. Помниш ли онзи костюм?

— Никой не може да забрави парчето плат с претенции за корсаж. Виждала съм диаманти, които са по-големи от него.

— Стори ми се, че от гледна точка на удобството, да не говорим за желанието, роклята е идеална за посрещане на дълго отсъствал съпруг — призна Изидор с дълбока въздишка. — Когато я облякох в Париж, граф Дьо Салмон каза… е, няма значение какво е казал. Съпругът ми просто ме попита дали вкусът ми винаги е толкова неортодоксален. Не звучеше като комплимент. После си легна. Сам, както няма нужда да добавям.

— Малко са мъжете, които могат да ти устоят, когато си облечена в тази рокля — измърмори Джема и сбърчи чело.

— На другата сутрин — подсмъркна Изидор — нареди да съберат всичко и едва успях да се сбогувам с Хариет, преди да ме завлече в каретата. Където веднага заспа, вместо да поговори с мен. Омъжила съм се за чудовище!

— Ако наистина е чудовище, няма нужда да оставаш омъжена за него — отбеляза практично Джема.

— Как да се измъкна? Той планира сватбена церемония в параклиса в Ревълс Хаус. Което означава, че ме очаква перспективата да видя свекърва си — удоволствие, което старателно избягвах години наред.

— Това ли планира?

— О, Джема, забравих да ти кажа за това! Докато е бил в Африка, отишъл на сватбата на една принцеса. Празненството продължило четири дни. Или може би четиринайсет. С непрекъснати пиршества и развлечения. Имам ужасното подозрение, че планира нещо подобно и за нас.

— Наистина не прилича много на англичанин, нали?

— Точно това е най-необикновеното в цялата история — каза Изидор и остави носната си кърпичка. — Доколкото разбирам, сватбата е преминала в оргия, макар че при тази липса на интерес, която проявява Козуей към интимните актове — поне с мен, — подозирам, че няма да поиска да подражава точно на този аспект от сватбата на величествата.

— Какво?

— Оргия. Да не говорим, че участниците пили топла кръв от току-що принесена в жертва крава като част от някакъв ритуал за плодовитост.

Джема остана с отворена уста. После попита:

— Козуей иска венчавката да се състои в неговото имение, в Ревълс Хаус?

— Предполагам, че архиепископът на Кентърбъри няма да се зарадва на топлата кръв, как мислиш?

— И майка му ще е там?

Изидор отново кимна.

— Топла кръв — промълви Джема и прикри устата си с ръка, но не можа да сподави кикота си. — Можеш ли да си представиш как поднася такава чаша на майка си?

— Вдовстващата херцогиня е една от най-благовъзпитаните английски…

— Тя спокойно може да мине за самата кралица! — прекъсна я Джема. — За кралицата! Толкова е скована. Знам, че е ужасно глупаво, миличка, и ти, разбира се, ще трябва да поискаш анулиране на брака на основа на чиста лудост, но можели да ми дадеш покана за сватбата? Моля те?

— Когато се смея на ситуацията, се чувствам по-добре — подсмъркна Изидор.

Джема стана и се настани на страничната облегалка на креслото на приятелката си.

— Бракът унищожава логиката така, както нищо друго не може, но наистина смятам, че е от полза да започне със съпруг, който не е луд.

— Трябваше да видиш как беше облечен. Без перука, без пудра на косата. Без шалче! Имаше прекрасно палто, но беше разкопчано отпред. И не носеше жилетка.

— Нямам търпение да се запозная с него — отговори Джема. — Винаги ми се е струвало много грубо да отида в лудницата просто за да се посмея на пациентите, но ако в нашите среди наистина има луд човек… На този етап е най-добре да посетиш адвокат, Изидор. Кабинетът на Боумонт се намира близо до сградите на Адвокатската колегия, така че той е заобиколен от хора с тази професия. Може да ти посочи някой добър.

Изидор отново подсмъркна.

— Иска ми се майка ми да беше жива.

— Ако искаш, мога да ти заема свекърва си — предложи Джема и я прегърна.

— Тя ли беше осеяла къщата си с картини на Юдит, която държи главата на Олоферн?

— Точно така! Очевидно връзката й с моя свекър е била напрегната и тя е намирала творчески начини да изрази чувствата си. Може би точно от нея имаш нужда, за да стане сватбеното ти тържество малко по-специално.

Изидор облегна глава на рамото на Джема.

— Не си давах сметка каква отчаяна надежда изпитвам, преди Козуей да прекрачи прага.

— Веднага ли личи, че е луд?

— Не. Прилича на мускулест изследовател, загорял от слънцето и много див. Има голям нос, но изглежда много мъжествен, ако ме разбираш.

Джема кимна.

— Но после се оказа, че е съвсем немъжествен. Например девствеността — толкова е смущаващо! Боя се, че на сватбата може да го каже на всички! — не успя да се сдържи Изидор.

— Не би посмял!

— Той изобщо не се срамува. Казва, че това бил най-прекрасният подарък, който можел да ми поднесе. Ще стана за посмешище пред цяла Англия. Изидор девствената херцогиня.

— Сега като се замисля, Изидор, ако съпругът ми беше девственик, когато се оженихме, нямаше да има любовница.

— Сигурно си права.

— В такъв случай щяхме да имаме шанс за що-годе свестен брак — изтъкна Джема.

Изидор въздъхна.

— Със сигурност няма да ми се наложи да отблъсквам цели орди други жени. Повярвай ми, разбере ли обществото за странните му идеи, никой няма да се блъска за съмнителния му чар.

Джема я прегърна още по-силно.

— Не знам дали би било по-добре да започнеш процедура за анулиране сега, въз основа на неконсумирането на брака, или просто да го анулираш по-късно въз основа на душевна нестабилност.

— Във всеки случай Козуей навярно ще се върне в Африка — измърмори унило Изидор. — Няма да е тук за процедурата.

— Има ли Червен или Зелен Нил? Може ли да хукне да търси техните извори?

— Откъде да знам? Мислех, че река Нил се намира някъде в Египет, но той говореше за Абисиния. Не мога да кажа, че се отличавам със задълбочени познания по география.

— Ако той наистина се върне в Африка — каза Джема, — може да решиш да останете женени.

— Заради титлата ли, имаш предвид?

— Именно. Да се надяваме да се задържи тук достатъчно дълго, за да създаде наследник, а после да се запилее, където си иска за следващите десетина години.

Изидор стана и направи няколко нервни стъпки из стаята, преди спонтанно да изрече най-ужасния си страх:

— Ако е способен да създаде наследник.

— Ако не е, знаеш какво трябва да направиш. Твоят първи дълг към титлата ти е да родиш наследник и ако херцогът е неспособен, ще трябва да намериш някой друг. Това са нещата от живота.

— Като заговорихме за това — каза Изидор, — ти не се ли върна в Англия точно, за да родиш наследник на Боумонт?

— Боумонт не иска да се захваща с дейностите, които водят до подобно развитие, преди да завърша шахматното състезание, което започнах с херцог Вилиърс. Но Вилиърс все още се възстановява от мозъчната си треска и лекарят не му позволява да играе шах. Което всъщност е хубаво.

— Защо?

— О, с Боумонт започнахме да се опознаваме — отвърна нехайно Джема.

— Но не и в интимно отношение?

Джема избухна в смях.

— Ти си готова да се примириш с топлата кръв, оргиите и ненапудрената коса, само и само съпругът ти да те отведе в леглото, Изидор! Не е ли вярно?

Изидор изпита прилив на унижение, но все пак Джема беше най-скъпата й приятелка.

— Аз съм на двайсет и три години — каза тя. — Двайсет и три! Любопитна съм! Трябва да видиш как Хариет се държи с лорд Стрейндж, когато си мислят, че никой не гледа. Въздухът около тях направо се нажежава.

— Клетата Изидор! — промълви най-искрено Джема. — Но се чувствам задължена да ти кажа, че по мое мнение цялото това преживяване в спалнята е доста прехвалено.

— Щеше да бъде по-лесно, ако Козуей проявеше и най-малък интерес към това преживяване. Както вървят нещата, ще го накарам да изпадне в ужас, ако някога изобщо стигнем до спалнята. — Тя отново обиколи нервно стаята.

— Мисля, че трябва да се подготвиш за най-лошото — каза Джема. — Струва ми се много вероятно тази ситуация да се дължи на неспособност от негова страна. Това би обяснило защо е девственик, а също така и защо вдига такъв шум около сватбата.

— Защо?

— Повторната венчавка означава отлагане на неизбежното. Може би си мисли, че макар и да не се е справял в миналото.

— Ако си разделим чаша топла кръв, това ще помогне ли? — попита Изидор и не можа да се въздържи: отново избухна в смях, който изразяваше нещо средно между веселие и отчаяние.

— Да — отговори Джема. — Това звучи точно като нещо, което би хрумнало на някой мъж.