Елоиза Джеймс
Брак по неволя (45)

Историческа бележка

Най-важната част на тази историческа бележка трябва да посветя на безстрашния пътешественик, който, макар и само донякъде, послужи за модел на героя ми. Джеймс Брус, шотландски лорд, е един изключителен джентълмен от джорджианската епоха, пътувал през множество далечни африкански държави, и след завръщането си у дома публикува множество томове на своята книга Travels to Discover the Source of the Nile^[1]. Освен другите си постижения, той открива извора на река Сини Нил в Етиопия (да не се бърка с Бели Нил, която се намира на запад от нея). Макар че много от приключенията на моя херцог са плод на моето собствено въображение, Брус действително се среща с Барнагаш, когото описва като дребен мъж с къси панталони, боси крака и нож, затъкнат в пояса, и присъства на тържествената венчавка на принцеса Аябдар — церемония, известна с това, че включва жертвоприношения с животни и общ секс. (На Брус му е трудно да повярва на очите си; той настоява, че дамите били „добродетелни жени, отдадени на семейството“.) Моят херцог печели уважението на Барнагаш с участието си в надбягване; Брус, изглежда, успява да спечели одобрението му благодарение на умението, с което обяздва един черен жребец. Ако имате желание да научите повече за човека, който несъмнено е един от най-ранните прототипи на Джак Колтън, героя от „Романс за камъка“, ви препоръчвам биографията на Брус от Дж. М. Рийд Traveller Extraordinary: The Life of James Bruce of Kinnaird^[2], както и Travels от самия Брус, която все още е достъпна чрез отпечатване по поръчка.

Една значителна разлика между Брус и херцог Козуей е колебливото придържане на Симиън към Средния път. Не претендирам за историческа достоверност в спомените на Симиън за ученията на Валамксепа. Взех понятието „Средния път“ от романа на Ръдиард Киплинг „Ким“, в който героят среща свят тибетец, търсещ свобода от „колелото на нещата“. Ако Симиън беше извадил късмет да срещне гуруто от „Ким“, може би щеше да е по-подготвен за сблъсъка с трудностите, които го очакват в Ревълс Хаус. Но аз извлякох мъдростта на Валамксепа от откъслечни части от източни учения и тя няма основа в реалността.

Ще завърша тази бележка с няколко думи за тоалетните, тъй като тяхното развитие (и провали) лежат в основата на най-голямото предизвикателство пред Симиън. Седемдесетте години на XVIII в. са вълнуващо време в историята на съвременните тоалетни; между 1775 и 1785 година изобретатели създават S-образния механизъм (което предотвратява изкачването на зловонен въздух), „тоалетната с клекало“ и системата за отвеждане с клапани. По това време нито едно от тези изобретения все още не се използва в провинциалните къщи, но тоалетните определено започват да изместват външните нужници и старомодните тоалетни столове.