Елоиза Джеймс
Брак по неволя (22)

Глава 21

Ревълс Хаус

2 март 1784 г.

Изидор влезе в къщата късно следобед и завари прислужниците да тичат насам-натам, понесли различни орнаменти и една малка статуя. Най-накрая откри Хънидю, който направляваше движението.

— Какво става?

— Ще чистят отходната тръба — обясни икономът. — Дойдоха хора от Лондон и настояват да опразним къщата. Вдовстващата херцогиня отказва да напусне.

— О! — измърмори Изидор.

— Изпратиха мастър Годфри да пренощува една-две вечери у свещеника. Свещеникът е специалист по латински, а мастър Годфри трябва да опресни знанията си, щом ще заминава на училище.

— Дали да не поговоря с херцогинята? — попита Изидор и със закъснение осъзна, че това е странен въпрос към един иконом. Хънидю обаче беше нещо повече от иконом.

— Смятам, че не е препоръчително — отговори той, без да му мигне окото. — Щом Нейна светлост е решила, че няма да напусне покоите си, значи няма да ги напусне, ако ми простите дързостта.

— Сигурна съм, че сте прав — съгласи се Изидор. — Къде мога да намеря съпруга си? Искам да говоря с него за вчерашното си посещение на селото.

Обичаше да употребява тази дума — „съпруг“. Това караше цялата ситуация да изглежда не толкова отчайваща, макар че нямаше представа как една-единствена дума успява да го постигне.

— Той е в покоите си, Ваша светлост.

— О! — промълви тя и млъкна.

— Просто преглежда някои документи — успокои я Хънидю. — Можете да влезете, когато решите, Ваша светлост, без да го притеснявате. А сега ви моля да ме извините. — Един лакей мина с усилие покрай тях с кутия, пълна със сребърни свещници. — Изнасяме от къщата всичко ценно. Трябва да наглеждам… — И той се отдалечи с припрян поклон.

Изидор се качи по стълбището, стигна до вратата на господарската спалня и я отвори. Симиън не работеше върху документи.

Стоеше с гръб към нея. С гол гръб.

Какъв красив гръб само! Силен и мускулест, със същия златист загар като лицето му. Изидор замръзна на прага. Докато го наблюдаваше, той посегна към топка сапун на малката масичка отляво. Водата се плъзна по кожата му, по вдлъбнатините на мускулите, когато той прокара дясната си ръка по лявата. Мехурчетата се плъзнаха по кожата му като мънички целувки.

Въздухът ухаеше на нещо силно и сладко. Изидор никога не беше усещала мирис на парфюм по него. Не че някога беше имала истинска възможност да помирише…

Той сведе глава и прокара пръстите си през блестящата си, мокра, чиста коса. Дъхът на Изидор секна, когато той подпря ръце от двете страни на ваната и стана.

Тялото му изобщо не приличаше на нейното. Благодарение на италианската си майка тя беше надарена с много извивки. В зависимост от това колко силно стягаше корсета си, талията й беше тънка, а гърдите и хълбоците й се издуваха отгоре и отдолу — не леко, не с английска стройност, а с пищност на латинска плът.

В тялото на Симиън нямаше нищо пищно. То беше изваяно от мускули, дори хълбоците. Докато стоеше прав, последните мехурчета се плъзнаха по гърба и краката му. Хълбоците му бяха хлътнали отстрани. Пръстите на Изидор потръпнаха и тя ненадейно осъзна, че въображението й проследява мехурчетата по мускулите на гърба му, които се раздвижиха, когато той се пресегна за кърпа. Наведе се напред… може би тези негови едри бедра идваха от бягането? Изидор беше чувала, че някои мъже си слагат подплънки в панталона, за да изглеждат по-внушителни. Симиън имаше мускули на пристанищен работник.

Сега беше извадил единия си крак от ваната и подсушаваше другия. Изидор понечи да се отдръпне безшумно.

— Не си тръгвайте! — нареди той, без да вдига глава.

Навярно беше забелязал, че вратата е отворена, и сигурно си беше помислил, че е влязъл някой лакей. Изидор отново направи крачка назад и започна да затваря вратата.

— Изидор.

Тя остана с отворена уста.

Движейки се с обичайния си контрол, той уви кърпата на кръста си и се обърна. Изидор остана с отворена уста.

— Съжалявам, че прекъснах банята ви — каза тя с равен глас. — Исках да поговорим за отказа на майка ви да напусне къщата. — Тя преглътна. Гърдите му не бяха покрити със сплъстени косми. Тя виждаше формата и големината на всеки мускул, виждаше как трябва да изглежда човешкото тяло.

— Откъде разбрахте, че съм тук? — попита тя и се насили да го погледне в очите. Разбира се, неговите бяха абсолютно спокойни, неразгадаеми.

— Ароматът ви — каза той.

Тя прочисти гърло.

— Сапунът ви има много интересна миризма.

Колко глупаво прозвуча! Думите увиснаха във въздуха помежду им. Очевидно това беше идеалната възможност да съблазни Симиън.

— На кардамон — каза той.

— Предполагам, че сте го намерили някъде на изток? — попита Изидор и с отчаяние си помисли, че звучи като абсолютна глупачка.

— В Индия — отговори той. — Това е подправка, която се използва и при готвенето.

— Колко интересно! — успя да промълви тя.

Бялата кърпа леко се смъкна на хълбоците му; без да се замисля, тя погледна по посока на движението и после рязко вдигна очи обратно към лицето му. Той просто я гледаше с любезен въпрос, сякаш се намираха във всекидневната и я беше попитал желае ли чаша чай.

Не можеше да го съблазни. Нямаше представа как да започне и това, което й се струваше лесно, докато беше в Лондон, всъщност изобщо не беше лесно. Той не изглеждаше ни най-малко заинтересован от факта, че тя е в спалнята му, докато той е почти гол.

Освен това…

Той беше толкова голям. Всичко у него беше голямо, от раменете до краката.

Тя направи реверанс, търсейки спасение в официалността.

— Моля да ми простите, че прекъснах банята ви — каза тя, направи крачка назад и се обърна да си тръгне. Затвори вратата толкова бързо, че тя леко се тресна и звукът отекна из целия коридор.

От другата страна на вратата Симиън отпусна стиснатите си зъби, изруга приглушено и захвърли проклетата кърпа. Изидор сякаш не забеляза колко е изпъната отпред, макар че със сигурност беше видяла, че той всеки момент ще загуби контрол. Беше побягнала така, сякаш към нея препускаше цяла орда пустинни воини с извадени мечове.

Симиън погледна надолу към своя меч и се строполи в един стол. Исусе Христе, каква каша! Не смееше да се докосне от страх да не избухне. Допреди малко седеше в банята и мислеше за нея: за начина, по който косата й блестеше като омачкана черна коприна, в очакване да я изтъкат и одеяние, в което един мъж да зарови лице, да усети как гали бузата му, а после и други части от тялото му.

Кръвта му вече кипеше, когато чу онова леко почукване, а после, преди да е дошъл на себе си, вратата се отвори и влезе тя.

Той, естествено, разбра веднага. Кой друг и тази къща ухаеше на жасмин? Дори и в къща, която вонеше като отходно място, Симиън знаеше кога Изидор е наблизо, защото ароматът й го обгръщаше.

Но истинският аромат на Изидор не беше жасмин. Нейният аромат се долавяше под свежия, чист мирис на цветето — нещо, което възбуждаше сетивата му повече от всеки парфюм, караше го замаяно да си представя как заравя лице в косата й, как целува кожата й, как я облизва от главата до петите.

Смущаващо. Такава беше ситуацията.

Изидор беше като главня и гореше по-ярко от всяка друга жена, която бе познавал някога. Симиън можеше да приеме този брак… и да прекара живота си в обикаляне около нея като дивак с безценно магаре, което трябва на всяка цена да опази от кражба.

Имаше ли избор?

„Човек винаги има избор. Ако си казва, че няма, значи лъже — лъже по възможно най-ужасния начин — защото почти винаги човек, който си казва, че няма избор, вече е решил да направи грешния избор.“ Гласът на Валамксепа прокънтя в ушите му и му се стори ненавистен, макар да разбираше, че това е истината. Естествено, че имаше избор. Знаеше, че може да уреди да анулират брака, точно както призна адвокатът, и английските закони да вървят по дяволите. Все пак беше херцог. Един от най-високо поставените хора в страната, по-нисш само от кралските особи, той можеше да размаха парите и властта си като тояга и да постигне невъзможното за другите.

Но така ли беше правилно? Така ли беше етично? Изидор вече нямаше да бъде херцогиня. Но той всъщност се дразнеше при мисълта, че някога се е представяла като лейди Дел’Фино. Тя беше…

Осъзна, че пак е стиснал зъби, и отново се овладя. Тя беше негова само на думи. На думи.