Елоиза Джеймс
Брак по неволя (34)

Глава 33

Вдовишката къща

3 март 1784 г.

Симиън се върна в тялото си. Много бавно. Валамксепа често говореше за някакво преживяване извън тялото, което се случвало на постещите монаси. На Симиън това преживяване никога не му се беше струвало привлекателно, но сега може би трябваше да преосмисли това наивно предположение.

Целият беше покрит с пот. Дишаше задъхано, сякаш след дълго тичане, и не се беше чувствал толкова щастлив от години. Изидор лежеше със затворени очи, затова той попи гледката, която представляваше тя: леко екзотичната форма на очите, малкия нос, млечнобялата кожа. Беше прелестна. И беше негова. Беше импулсивна, вбесяваща и прекалено емоционална, но тя беше неговата съдба.

В това човек да се предаде пред съдбата си имаше нещо много приятно.

— Заболя ли те, Изидор? — попита той, защото ненадейно си спомни, че допреди миг и тя беше девствена. Претърколи се и се смъкна от тялото й.

Тя отвори очи.

— Изобщо не. Теб заболя ли те?

— Не, но никой не казва, че е трябвало да ме заболи.

— Не беше ужасно неудобно — каза тя, подпря се на лакти и погледна надолу към тялото си.

Той проследи погледа й. Тя имаше най-чувственото, най-бялото тяло, което би могъл да си представи.

— Няма кръв — каза тя с облекчение и пак се просна по гръб. — Няколко синини по бедрата. И така, ти какво си помисли?

Открай време Симиън не го биваше да обяснява. Как да обясни прилива на такова удоволствие, та му се стори, че кожата му оживява, че познава тялото й също толкова добре, колкото и своето, стори му се, че за пръв път вижда света в цветни багри след цял живот слепота?

— На мен ми хареса — продължи Изидор.

Това беше хубаво. Симиън се облегна назад, защото, ако не престанеше да я гледа, пак щеше да легне отгоре й. Само при мисълта за това членът му се раздвижи.

— Не е нещо, което бих искала да правя всеки ден — продължи тя, — но доколкото съм чувала, хората и бездруго не го правят толкова често.

Симиън обърна глава.

Тя го гледаше срамежливо.

— Ядосан ли си, че консумирахме брака си, Симиън?

Изидор сякаш не си беше загубила ума от удоволствие. Всъщност сега, като се замисли…

Всъщност Симиън не знаеше почти нищо за женското тяло. Открай време избягваше неприличните разговори край лагерния огън. Тя не беше изпитала огромно удоволствие.

Това беше напълно неприемливо.

Най-вероятно нямаше да поиска да се любят пак, преди да мине известно време. И това беше неприемливо. Той състави план и го приложи. И двете му отнеха по-малко от секунда.

— Не бяхме много добри — каза той и се подпря на лакът, без да обръща внимание на въпроса й.

Тя примигна.

— Така ли?

— Да.

— Но аз си помислих, че…

— Трябва да поработим още. Ти не би искала да се провалиш, нали?

Тя не отговори толкова импулсивно, колкото се надяваше той.

— Не мисля, че се провалих — каза тя. — Нито пък ти. Какво очакваше?

— Повече — отговори Симиън, макар че не беше сигурен, че е възможно да има нещо повече от това, което беше преживял. — Стана така само защото сме начинаещи — добави бързо той.

— Сигурно е вярно — съгласи се Изидор. — Как мислиш, къде сбъркахме? Ти как се почувства?

— Стори ми се кратко — отговори той и осъзна, че казва истината. — Навярно трябва да продължи повече от няколко минути.

— Не знам — измърмори тя. — Ти си… ти си… — Тя махна с ръка.

— Едно от нещата, които ми се струват странни, е, че бяхме толкова близо един до друг — каза Симиън и осъзна, че наистина го мисли. — Сляхме телата си, а аз не мога да разбера истински тялото ти.

— Как би могъл да го разбереш?

— Ами… — започна той и деликатно протегна ръка — Какво е да имаш гърди?

Тя избухна в смях — нисък, възхитителен смях.

— Какво е ли? Симиън, ти мислиш ли, че си нормален мъж?

— На мен въпросът ми се струва логичен. Аз нямам нищо такова, което да стърчи от гръдния ми кош. През цялото време ли ги усещаш? Знаеш ли, че са там?

— Ти знаеш ли, че коленете ти са там през цялото време?

— Само когато ги използвам. Но от гърдите няма никаква полза. Това е…

— Разбира се, че има полза! — възрази Изидор и седна в леглото. — Аз просто още нямам бебе, за да ги използвам.

— Сама ли ще кърмиш децата си?

— Моята майка ме е кърмила — отговори Изидор. — Италианските аристократки кърмят сами децата си. Майка ми смяташе, че бебетата оцеляват по-рядко, когато ги дават на дойки.

Симиън не искаше да говори за бебета.

— Просто си помислих — каза бавно той, — че женските гърди са много приятни. Например. — Той протегна ръка и някаква отдалечена част на мозъка му осъзна, че пръстите му треперят. Сключи ги над прекрасната й тежка гърда. — Какво е усещането сега?

— Хубаво — отговори тя. — Божичко, колко е странно да си помисля, че можеш просто да ме докоснеш така! Никой никога не ме докосва.

— Но сега съм твой съпруг. И по закон, и в действителност. — Той леко погали гърдата й с палец.

— Сигурно.

— А това как го усещаш? — Той прокара палец по гърдата й.

— О!

Той повтори действието.

— Изидор?

Тя отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук.

— Чувал съм, че на жените и това им е много приятно — продължи Симиън. Сега настроението му се беше подобрило. Той наведе глава и допря устни до гърдата й.

Тя прочисти гърло.

— Симиън, ти не си дете и…

Устните му се сключиха около зърното й. Децата нямаха и представа от желанието, което пулсираше през краката му, през сърцето му.

Омекналата й ръка се свлече от рамото му и падна на леглото. Той започна да смуче зърното й и тя отметна глава назад. Той засмука по-силно и във въздуха се разнесе тих, задавен звук. Цялото му тяло беше напрегнато и пулсираше. Но напълно се владееше.

Той се отдръпна назад.

— Виждаш ли? — попита той, макар че гърлото му беше стегнато и стенанието просто напираше да се изтръгне от устните му. — Изобщо не сме стигнали дотам.

Тя отвори очи — малко замъглени, невинни, нефокусирани.

— Докъде? — попита тя с треперещ глас.

Симиън се насили да се изтърколи настрани и да седне небрежно в леглото.

— Аз не знам нищо за тялото ти, както и ти за моето — отговори той през рамо. Ако я погледнеше за малко по-дълго, щеше да скочи върху нея. — Ще трябва да се упражняваме.

— Да се упражняваме ли? — Гласът на Изидор беше дрезгав и малко раздразнен. Симиън обожаваше този глас.

— Може би довечера. — Той облече ризата си, все още, без да я поглежда. — Ако имаме желание.

С крайчеца на окото си той зърна някакво внезапно движение — Изидор седна в леглото. Но следващите й думи бяха безкрайно далеч от образа на чувствената нимфа, която си представяше той.

— Симиън! — Всяка скандалджийка би се гордяла с този писък. — Какво си направил?

Той се обърна рязко.

— Какво?

Тя се взираше в краката си.

— Ти… ти се изпика върху мен! — Тя преглътна. — Вътре в мен!

— Има ли кръв? — попита той, наведе се и погледна заинтересовано.

— Това не е кръв. — Тя припряно избърса крака си и скочи от леглото. Само след секунда беше навлякла ризата през главата си. Той я беше разкъсал и сега бе отворена отпред, но Изидор сякаш не забеляза.

— Това не е урина. Никой ли не ти е казвал за акта?

— Леля ми е пропуснала да спомене за тази очарователна подробност.

— Това е само малко течност. Моята част от бебето.

Тя погледна надолу към вече прилично покритите си крака.

— Довечера ще ти покажа — обеща той и си обу панталоните.

— Какво ще ми покажеш? — попита тя подозрително.

— Как работи тялото ми.

С крайчеца на съзнанието си Симиън мислеше за начина, по който тя докосваше тялото му. Дори сега очите й сякаш бяха привлечени от това тяло, затова той забави движенията на пръстите си, вдигна панталона над извивката на хълбоците си по-бавно от необходимото.

— Мога да ти покажа и без да се любим — предложи небрежно той и срещна очите й, когато тя най-накрая вдигна поглед. — Тъй като това не ти хареса особено.

— И на теб не ти хареса! — отвърна тя отбранително.

— Ще се подобрим.

— Разбира се — съгласи се тя. — Добре.

— Довечера — каза той и метна палтото си през рамо.