Елоиза Джеймс
Брак по неволя (40)

Глава 39

Гор Хаус, Кенсингтън

Резиденцията на херцог Боумонт

8 март 1784 г.

Изидор прекара двата дни преди завръщането на Джема в неуспешни опити да не мисли за брака си. Или по-скоро за липсата му.

— Симиън не ме харесва — обърна се тя към Джема, когато приятелката й най-после се прибра. — Е, може и да е прав. Тоест, той обича нещата да са спокойни и подредени. А се боя, че аз не обичам никой да ми дава напътствия…

— Да ти дава напътствия ли? — попита изумена Джема. — Какви напътствия? И какво искаш да кажеш, как така не те харесва?

— Иска да съм съвсем различна — обясни Изидор и се огледа за кърпичката си. — Разбираш ли, той си е изградил представа, че жена му ще е мила и хрисима.

Джема изсумтя.

— Майка му му е написала цял куп писма, в които ме описва като някаква добродетелна шивачка, макар че напуснах къщата й още преди години.

— Лъжите никога не са от полза за брака — отбеляза Джема.

— Сигурно не са — въздъхна Изидор и избърса една сълза от окото си. — Но лъжата не беше моя. Във всеки случай той остана ужасно стъписан. Аз вземам решенията си бързо, знаеш, и невинаги ги обмислям предварително.

— Ти си много сладка, нищо че си импулсивна — успокои я Джема.

— Много мило се изразяваш. Мисля, че преценката на Симиън е по-сурова.

— Той е глупак! — прекъсна я Джема. — Но, миличка, трябва да му простиш за този вид глупост. Тя е заразна сред представителите на неговия пол.

Изидор стисна устни.

— Аз не бих възразила, но…

— Той е наранил чувствата ти — досети се Джема.

По ръката на Изидор закапаха сълзи.

— Бях толкова глупава, Джема, и мисля, че се влюбих в него. Но той дори не ме харесва — искам да кажа, не ме харесва като човек. И аз просто не мога да го преживея. Толкова съм наранена!

Джема я прегърна.

— И с пълно право, миличка. Аз те харесвам и те обичам, както и всеки нормален човек в Европа.

— Всеки път щом поискам… нали разбираш… имам чувството, че трябва аз да го съблазня. Изобщо не можеш да си представиш какво е, Джема! Толкова е унизително! — Гласът й замря в ридание.

— Искаш да кажеш, че той не се приближава към теб?

— Не. Първия път се случи, защото се съблякох пред него.

Джема се засмя.

— И тогава беше виновна ти! Нали ти ми каза, че мъжете не… ами… не си спомням, но във всеки случай се оказа абсолютно права. Съблякох дрехите си и той не можа да ми устои, но после никак не беше доволен.

— Никак? Сигурна ли си?

— Ами, отначало беше, но после не беше. Втория път брат му беше отседнал във вдовишката къща, затова помолих Симиън да се разходи с мен.

— И пак се съблече, така ли? — Джема изглеждаше безкрайно заинтригувана.

— Не, но му показах ясно. Искам да кажа, наложи се аз да го моля да се разходим!

Джема почукваше с пръст по устните си.

— Много необичайно.

— Той всъщност никога не иска да ме люби, но аз го принудих. А сега казва, че съм импулсивна и не му се подчинявам. Наистина мисля, че ще е по-щастлив с някоя далеч по-кротка от мен — добави Изидор. — Наистина. Но той не…

— Не ми повтаряй, че не те харесвал! — побърза да я спре Джема. — Изобщо не го вярвам. На мен ми звучи така, сякаш си е изпуснал нервите.

— О, не, Симиън никога не си изпуска нервите.

— Никога ли?

— Дори когато работниците нападнаха мен и майка му. Не показа и грам чувство. Беше напълно спокоен и просто повали двама от тях, и свали третия с ритник, и.

— Наистина ли?

Изидор изви кърпичката в ръцете си.

— А после каза, че за всичко съм виновна аз, защото не съм го чакала.

— Колко грубо! Звучи ми така, сякаш херцогът има нужда да си изпусне нервите, за да слезе от саморъчно измайсторения си пиедестал на съвършенството.

— О, това никога няма да се случи — увери я Изидор унило. — Мисля, че дори ако целуна друг мъж пред очите му, той просто ще ме гледа с този свой безизразен поглед.

— Това искам да го видя — отсече Джема и повтори замислено:

— Наистина.

— Какво?

— Искам да те видя как целуваш друг мъж пред съпруга си — същия съпруг, който смята, че любовният акт е свързан само с тялото, а не със сърцето.

— Той навярно просто ще се извърне. А това ще… — подсмръкна Изидор.

Но очите на Джема блестяха.

— И на теб ще ти се отрази добре! Мисля, че позволяваш на този твой съпруг прекалено много волности. Той те кара да се чувстваш незначителна и жалка, а ти си прекрасна. Има нужда от урок.

Изидор вдигна поглед към нея.

— Наистина ли мислиш.

— Наистина! — увери я твърдо Джема. — Само един поглед, и всички джентълмени ще коленичат в краката ти.

Изидор отново подсмъркна.

— Тогава защо моят собствен съпруг не е такъв, Джема? Пробвах да го целуна и да го прегърна като някое ужасно леко момиче, а той просто ме отблъскваше.

— Не знам — призна Джема. — Никога не съм срещала мъж, който да е точно като съпруга ти, Изидор.

— Предполагам, трябва да съм доволна, че е единствен по рода си.

— Ако не беше, щеше да ти е много по-лесно — отбеляза Джема. — Лично аз предпочитам съпругът ми да прилича на галено кутре.

Изидор успя да докара някаква крива усмивка.

— Искаш да кажеш, като съпруга, за когото си омъжена?

— Не казах, че съпругът ми е такъв. Казах просто, че са много привлекателни. — Печалната усмивка на Джема издаваше, че нейният съпруг, Елайджа, никога не идвал, когато му свирне.

— Довечера лейди Фартингуорд дава музикална вечеринка с маскарад — каза Джема. — Можеш да си намериш цял куп обожатели.

— Но Симиън няма да е там и няма да ме види как се целувам. Той ме целува за лека нощ, много възпитано. Минаха вече два дни, а той така и не дойде в Лондон.

— Може би няма да дойде довечера — каза Джема. — Но скоро. Няма да му трябва много време, за да помисли сериозно за последния ви разговор, Изидор. Ще дойде.

 

 

Тази вечер Симиън не дойде в Лондон. Нито следващата вечер, нито по-следващата.

Измина цяла седмица.

„Всичко е наред“ — казваше си Изидор. Всичко беше наред. Тя искаше мъж, който да изпитва чувства към нея. Симиън каза, че я обича, но тя започваше да се съмнява в паметта си. Наистина ли каза, че я обича? Или това беше трескава фантазия, създадена от собствения й ум?

Най-вероятно. Защото, ако я обичаше, нямаше да я пусне да си тръгне. Щеше да лежи буден, както тя лежеше и мислеше за начина, по който се усмихваше, за начина, по който сбърчваше чело, когато погледнеше към някое от абсурдните писма на баща си. Щеше да се събужда с овлажняло от пот тяло и омотани около чаршафите крака след сън, в който тя го обсипва с ласки.

Копнежът я изпълваше с такава сила, че усещаше болка — не в сърцето, а в костите. Болка за нещо, което не можеше да има.

Съпруг.

Защото нали това беше искала от него през цялото време? Да й бъде съпруг. Да се върне от Африка, да легне с нея, да я обича, да я признае за своя съпруга.

След още една седмица тя стисна зъби и започна сериозно да оглежда мъжете. Бяха безброй. Струваше й се, че цяла Англия знае, че бракът й ще бъде анулиран, благодарение на колоритните описания на вдовстващата херцогиня на мозъчната треска, от която уж страдаше синът й. Изидор вкорави сърцето си и се застави да не се тревожи какво мисли Симиън за предателството на майка си.

Както беше казала вдовстващата херцогиня, той сам си беше постлал това легло. Сега трябваше да легне в него. Сам. Разбира се, той навярно се чувстваше щастлив, практикуваше Средния път, организираше домакинството…

Измина още една седмица. Той никога нямаше да дойде. Джема най-накрая призна, че сигурно е сбъркала.

— Не е виновен той — промълви Изидор безпомощно. Безсънните нощи й бяха помогнали да си изясни всичко. — Той наистина не може да бъде по-различен — да не бъде човек, който мрази безпорядъка. Мисля, че навярно е такъв, защото още от момче е усещал какъв е баща му.

— Как би могъл да не го усеща, като се има предвид миризмата на канала? — отвърна Джема, която беше започнала да изпитва силна неприязън към цялото семейство. — Майка му е съвсем елементарна, ако се съди по писмата, които пише. — Вдовстващата херцогиня никак не се скъпеше в описанията си на бойните умения на Симиън. — Баща му е бил абсолютен подлец и съвсем смахнат. А той е…

— Недей! — прекъсна я бързо Изидор. — Недей!

Джема седна на леглото.

— Бракът е завидно състояние — каза тя. — Следващия път ще ти хареса.

— Години наред мислех така — промълви Изидор.

— Колко време ще отнеме това анулиране?

— Адвокатът казва, че тъй като лично Негово величество е проявил интерес, би трябвало да стане само за месец, или там някъде. Той вече се е срещнал с архиепископа на Кентърбъри и му е предал искането на краля процедурата да започне незабавно. Лейди Пютър анулира брака си само месец след като съпругът й започна да излиза с женски дрехи на улицата. Адвокатът ми изпрати бележка, че би искал утре да ме посети. Предполагам, че има новини.

Джема кимна.

— Козуей знае ли, че нещата се движат толкова бързо?

— Всичко това беше толкова унизително!

— Предполагам, че знае.

— Значи наистина е свършено.

Изидор почувства как тялото й се отпуска, като растение без вода. Което беше глупаво — толкова, толкова глупаво!

— Иска ми се да легна и никога да не стана — прошепна тя.

— Напълно те разбирам — каза Джема.

Известно време седяха в мълчание.

— Нещо намирисва — каза накрая Джема. — И не говоря за тоалетните, Изидор. Говоря за съпруга ти. Нещо не е както трябва.

— Знаеш ли какво не разбирам? — попита Изидор. — Той каза, че ме обича. Каза го!

— Това не си ми го казала!

— Не му повярвах.

— Трябвало е да му повярваш — отговори Джема. — Мъжете никога не казват такива неща, ако не ги мислят. Имат си строги защитни стени, които им забраняват да проявяват чувства. — Тя се усмихваше. — Той просто е глупак.

— Не е глупак — възрази Изидор.

— Не знае какво иска. Е, предполагам, че знае точно какво иска, но го е страх да посегне и да го вземе.

— Симиън не се страхува от нищо — промълви Изидор почти тъжно.

— От теб се страхува.

Изидор изсумтя.

— Страхува се от теб, защото майка му е дърта крава, която разправя на цяла Англия, че е луд. А баща му е бил още по-лош — с всичките си любовници и смайващата си безотговорност.

— Това няма нищо общо с мен.

— Тогава защо не се е върнал толкова години, през които майка му е пишела писма, пълни с описания на образцовата съпруга, която го чака у дома? — попита Джема.

— Защото търсеше извора на Сини Нил — отговори Изидор.

— Глупости! Минаха години. Можеше да се отбие тук, да те грабне и да те замъкне там да умреш от нилска треска. Можеше да се върне, да анулира брака и да се върне пак да пляска из реката. Той обаче не се върна.

— Това го знам — промълви Изидор и си помисли, че понякога Джема става ужасен диктатор.

— Мисля, че е уплашен да те притежава. Да притежава каквото и да било.

— Той не ме притежава — отговори Изидор с достойнство. — Аз съм човешко същество, а не крава.

Джема махна с ръка.

— Мисли като мъж, Изидор. Мисли като мъж! Предполагам, че всъщност никога не е искал онази образцова съпруга. Ти си го спасила от досадата на съвършенството.

— Аз му идвам прекалено много — каза мрачно Изидор.

— Мисля, че наистина може да си се държала малко властно — призна Джема. — Мъжете обичат те да завоюват жената.

— Толкова е глупаво! — промълви Изидор и в очите й запариха сълзи. — Ако те разбирам правилно, искаш да кажеш, че той ме захвърля като вчерашен сладкиш просто защото ме намира прекалено властна. Аз… аз… — Искаше да каже, че заслужава нещо по-добро, но си забрави изречението и вместо това избухна в плач.

— Той изпитва нужда да е начело. Затова се е опитал да повтори венчавката. Затова не е дошъл в Лондон — защото това означава да хукне, когато му свирнеш. Той не е послушно кутре.

— Не е — съгласи се Изидор и подсмъркна.

Джема се усмихваше.

— Трябва да го накараме да разбере какво може да загуби.

— Какво имаш предвид?

— Когато разбрах, че съпругът ми си има любовница, си събрах багажа и избягах.

Изидор присви очи.

— Първо ще го убия и после ще бягам.

— Това е един вариант, разбира се — потвърди Джема. — Но сега, от дистанцията на времето, си мисля, че трябваше да постъпя по-мъдро и просто да дам на Елайджа да опита от собственото си лекарство.

— Трябвало е да си намериш любовница? Или… каква е думата?

— Любовник. През изминалите години реших, че ако бях парадирала с любовник пред Елайджа в началото на брака ни, той може би щеше да прояви чувства.

— Защо? — попита Изидор и прехапа устна. — Не ми изглежда логично, Джема, колкото и да ми се иска да е вярно. — Ако единствената грижа на съпруга ти е била да създаде наследник, не виждам как три години със или без любовник са щели да променят нещата.

— Сега знам за мъжете много повече, отколкото тогава. Когато живяхме заедно в Лондон като младоженци, аз бях негова. Три години по-късно той на практика беше забравил за мен. Мъжете са такива. Ако позволиш на Симиън да се върне в Абисиния и да започне да се мотае там в търсене на извора на някоя река, той ще те забрави.

Изидор почувства как в очите й напират сълзи.

— А ти не искаш да стане така — продължи внимателно Джема.

— Толкова е ужасно! — извика Изидор и накъсано си пое въздух. — Аз… аз… Аз се влюбих в Елайджа, който не прояви никакво желание да отвърне на чувствата ми. Отне ми цяла вечност да го преодолея.

— Боя се, че аз никога няма да успея — промълви Изидор с треперещ глас. — О, това е направо смешно! Просто… обожавам начина, по който се зае с къщата и дори не обвини ужасната си майка или баща си, който е бил отявлен престъпник! Знам, че не му харесва начинът, по който се намесих в нещата, но си помислих.

— Предполагам, че е лудо влюбен в теб — каза утешително Джема. — Кой би могъл да не бъде?

— Не мога просто да го оставя да се върне в Африка — прошепна Изидор. — И не искам да се омъжвам за друг!

— Тогава няма — каза Джема. Противно на всяка логика, се усмихваше. — Ще подредим нещата така, че да се освести. Знаеш ли, че когато хората полудяват след удар, понякога втори удар им връща разсъдъка? Точно това ще направим ние.

— Не искам никой да удря Симиън по главата! — възкликна Изидор, разтревожена.

— Няма да го удряме — успокои я Джема. — Просто ще направим нещо, което ще го изтръгне от тази негова безучастност.

— Какво?

— Не е въпросът какво — поправи я Джема и се усмихна. — Въпросът е „кой“.

— И?

— Вилиърс.