Джон Конъли
Време на мъчения (85)

85

Касандър се отправи към затворническата барака, следван от Лусиъс. Жените трябваше да бъдат изведени оттам. Струваха твърде много, за да ги убият, но ако полицията ги откриеше, всички бяха загубени. Ще хвърлим вината върху мъртвите, беше казал Оберон. Точно това възнамеряваше да направи и Касандър. Оберон е заповядал да нападнат „Драйдънс Ин“ и Хенкел. Опитал се е да убие и Касандър, затова Лусиъс е бил принуден да се намеси. Имаха свидетели, които щяха да го потвърдят. Отрезът можеше да оцелее. Само трябваше да скрият жените.

И Мъртвия крал.

Лусиъс натисна дръжката на вратата. Беше отключено, а това не беше редно дори когато носеха храната. Той влезе вътре и видя Шера, паднала на една страна на пода, и Хана, просната по гръб в кухнята. Касандър го избута, за да стигне до Шера. Улови пулс, но съвсем слаб. Пръстите му се задържаха над пукнатия череп.

— Хана е мъртва — каза Лусиъс.

Шера не е, помисли си Касандър, но раната й беше много тежка. Никой в Отреза не можеше да се справи с такава травма. Трябваше да я закарат в болница, а това щеше да повдигне още въпроси.

Парчето тухла лежеше до тялото й. Касандър видя следите от кръв и коса по него. Извади една кърпичка от джоба си, взе го внимателно и прошепна на безжизнената Шера:

— Съжалявам.

Удари я два пъти, но тя не издаде и звук. Когато приключи, вече нямаше пулс.

Касандър остави камъка.

— Намери жените — каза той на Луисъс, — и ги доведи тук. Живи.