Джон Конъли
Време на мъчения (38)

38

Шейки проследи Грифин с поглед и се обади на Паркър, за да му съобщи, че обектът отново е на път. Въпреки указанията на Паркър, той беше последвал Шейки до дома му по собствена инициатива, най-вече защото му харесваше да има цел. Паркър отново му каза да се прибира, след като проглуши ухото му, задето се е изложил на риск.

— Мога да остана — отвърна Шейки, — не е студено.

Всъщност беше студено, но по стандартите на Шейки. Все пак той беше спал по улиците на Портланд през зимата. Едва не беше умрял тогава и не гореше от желание да повтори преживяването, но определено му помагаше да вижда нещата в друга перспектива.

Паркър за миг се изкуши да приеме, но после размисли. Двамата мъже с Грифин в „Портърхаус“ бяха видели Шейки и имаха едно наум. Може още да не го подозираха, но ако го видеха отново около себе си или Грифин, щяха да се разправят с него. В това той не се съмняваше ни най-малко.

И така, Шейки се прибра в дома си. Благодарение на намесата на Паркър и неговите приятели в града сега той живееше в субсидирана квартира близо до улица „Конгрес“, недалеч от жилището на Джеръм Бърнел. В сградата имаше пералня, библиотека с компютри и даже апарат за измерване на кръвно налягане, а точно пред нея — автобусна спирка, което още повече улесняваше живота му. Болният му крак вече напомняше, че зимата идва, а дългите часове следене на Харпър Грифин го бяха натоварили повече от обичайното. Шейки извади един бонбон от джоба си и го задъвка на път към най-близката спирка, където седна и зачака автобуса за Портланд.

През цялото време Лусиъс и Джабал го наблюдаваха от предните седалки на колата си, а на задната седеше трети човек, който размишляваше над всичко, което бе научил за този частен детектив Чарли Паркър.